4 Р Е Ш Е Н И Е № 220 София, 31.07.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 6126 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 312 от 05.03.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение от 22.05.2013 година по гр.д. № 1433/2010 година на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 179 ЗЗД, предявен от В. Х. П. и Д. Ц. П., двамата от [населено място] против [фирма], [населено място] за признаване несъществуването на обезпечено със законна ипотека вземане в размер на 7710 лева поради погасяването му чрез плащане. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 20 ЗЗД - следва ли съдът при тълкуване на договора да издири действителната обща воля на страните. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 222/2009 г.; решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. и решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 420/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК, ГПК, при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното и място в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че с договор от 05.10.2004 г. ищците са възложили на И. В. П. да сключи от нейно име и за тяхна сметка договор с трето лице, което да се задължи да построи и прехвърли в собственост апартамент № 30 в сградата на [улица], [населено място] в УПИ . при цена не по висока от 35000 евро. В изпълнение на дадения и мандат И. П. е сключила на 08.10.2004 година договор с ответното дружество за построяване и прехвърляне на имота срещу цена от 34934 лева, платима на вноски – 50 % от цената до 15.10.2004 г.; 40 % на етап започнати довършителни работи и 10 % при подписан протокол разрешение за ползване на сградата. На 01.12.2004 година е бил подписан анекс към предварителния договор от 08.10.2004 г., съгласно който получените по договора суми се считат платени от ищците, а ответникът се задължава да им прехвърли имота по предварителния договор при същата продажна цена и срокове за плащането и. На 08.04.2005 г. ищците са заплатили втората вноска от 40 % (14000 евро), а на 01.12.2004 г. между страните по делото е бил сключен договор с нот. акт № 66 от 2004 г., с който ответното дружество им е прехвърлило правото на строеж върху апартамент № 30 за сумата 7710 лева, която е следвало да бъде заплатена при предаване на сградата с акт 16, но не по-късно от 30.05.2005 година. За обезпечаване на продажната цена по договора, върху имота е била вписана законна ипотека. На 09.11.2005 година ищците са заплатили на ответника сумата 6781 лева с посочено основание на плащането „по договор от 08.10.2004 година”. При така установените факти, въззивният съд е приел, че обезпеченото със законна ипотека вземане на ответника по договор по нот. акт № 66/2004 г. не е погасено чрез плащане; че извършените от ищците плащания касаят договора от 08.10.2004 г. за построяване и прехвърляне на апартамент № 30, но не и вземането на ответника за цената на правото на строеж на същия имот, поради което е отхвърлил като неоснователен иска за признаване за несъществуването на обезпечено със законна ипотека вземане в размер на 7710 лева поради погасяването му чрез плащане. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от В. Х. П. и Д. Ц. П. се поддържа, че съдът не е тълкувал правилно волята на страните, която е била първоначално уговорената продажба цена на имота, включваща и правото на строеж да остане непроменена, а плащането на сумите по нот. акт за прехвърляне на правото на строеж съставлява изпълнение по договора от 08.10.2004 година за възлагане на строителството на имота и прехвърлянето му. Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно оплакване за тълкуване на договорните отношения между страните в нарушение на чл. 20 ЗЗД е основателно. Съгласно сключения предварителен договор от 08.10.2004 г., ответникът се е задължил да построи и прехвърли в собственост на ищците (след встъпването им в правата на възложителя И. П. по анекс от 01.12.2004 г.) апартамент № 30 на шести жилищен етаж в сградата в УПИ 1211 от кв. 25 по плана на София, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята срещу сумата 34934 евро, т.е. в продажната цена на имота са били включени стойността на жилището, на ид. части от сградата и на съответните ид. части от правото на строеж. Ищците са заплатили уговорените 50 % от цената до 15.10.2004 г.; 40 %, дължими на етап започнати довършителни работи - на 08.04.2005 г. (14000 евро) и са останали неизплатени 10 % (3493,40 евро), дължими при подписан протокол разрешение за ползване на сградата. Договорът по нот. акт № 66 от 2004 г., с който ответното дружество е прехвърлило на ищците правото на строеж върху апартамент № 30 за сумата 7710 лева е сключен на 01.12.2004 г., т.е. в деня на подписване на анекса към договор от 08.10.2004 година. В анекса, страните са уговорили, че продажната цена остава непроменена – че цената на имота, в т.ч. на жилището и на правото на строеж е в размер на 34934 евро, от които са останали неизплатени последните 10%. Съвкупната преценка на така постигнатите договорености сочи, че посочената в нотариален акт № 66 от 2004 г. цена на правото на строеж е стойността на неизплатения остатък от общата цена на имота. Този извод се налага по несъмнен начин при съпоставяне на насрещните изявления на страните, които в един и същи ден са се съгласили, че стойността на имота е 34934 евро, в т.ч. стойността на ид. части от правото на строеж (анекс от 01.12.2004г.), и са прехвърлили правото на строеж с нот. акт № 66 от 2004 г. срещу сума, равняваща се на неизплатения остатък от 10% от общата цена на имота при вписана в нот. акт цена по данъчна оценка на ид. части в размер на 7708,90 лева. С извършеното от ищците плащане на 09.11.2005 година на сумата 6781 лева, продажната цена е била изплатена изцяло или ищците са изплатили последната вноска от договора от 08.10.2004 година (каквото основание за плащането е посочено и в платежния документ), с което е изпълнено и задължението по нотариален акт № 66 от 2004 г. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал.2 ГПК постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният установителен иск се уважи като основателен – следва да се признае за установено между В. Х. П., Д.Ц. П. и [фирма], [населено място], че вземането в размер на 7710 лева е погасено чрез плащане, за което вземане е учредена ипотека върху по нот. акт ...на нотариус И. Н. под № 040 при Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд върху апартамент № 30 в сградата на [улица], в УПИ . по плана на [населено място], ведно прилежащото му мазе, ид. части от сградата и от правото на строеж върху мястото, която ипотека следва да се заличи на основание чл. 179 ЗЗД. С изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца по иска следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производството съдебни разноски в размер на 1210 лева, в т.ч. 314 лева в производството пред ВКС; 544 лева пред Софийски градски съд и 352 лева в първоинстанционното производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 22.05.2013 година по гр.д. № 1433/2010 година на Софийски градски съд, ІV „б” въззивен състав. ПРИЗНАВА за установено между В. Х. П., Д. Ц. П. и [фирма], [населено място], че вземането по нот. акт №...на нотариус И. Н. под № 040 при Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд в размер на 7710 лева е погасено чрез плащане. ДА СЕ ЗАЛИЧИ законната ипотека, вписана в книгите за вписвания при Службата по вписванията при Софийски районен съд под № 56167, акт 241, том ХІ, им. Партида 281404, с която е обезпечено задължението на В. Х. П., Добрина Ц. П. към [фирма], [населено място] за сумата 7710 лева по нот. акт № . на нотариус И. Н. под № 040 при Нотариалната камара. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на В. Х. П. с ЕГН [ЕГН] и Д. Ц. П. с ЕГН [ЕГН] сумата 1210 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: