5 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1880/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр.София, 13 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1880/2014 година Прокурор в апелативна прокуратура и подсъдим чрез негов защитник са оспорили по касационен ред въззивно решение на апелативен съд, изменящо осъдителна присъда на окръжен съд. Първоинстанционната осъдителна присъда – 22 от 13.V.2014 год. по нохд 99/2014 год., е на Бургаския окръжен съд и в нея към оспорването ѝ сега има отношение наказването на подсъдимия К. А. С.. Наказан е с 2 отделни наказания (намалени по чл.58а НК с 1/3, заради проведеното съкратено съдебно следствие-гл.двадесет и седма от НПК): с 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, и с 8 месеца лишаване от свобода, а те са за 2 отделни престъпления в съвкупност (чл.23 НК); и двете са от вида на престъпленията по транспорта: за умишленото управляване на лек автомобил без съответното свидетелство (по чл.343в, ал.2 НК); за причинената при това управление по непредпазливост смърт на едно лице (по чл.343, ал.3 НК). Освен поотделно за всяко от престъпленията, подсъдимият е наказан и с общо наказание – по-тежкото от двете лишавания от свобода, но също така е присъдено и отделно изтърпяване на основание чл.68, ал.1 НК на предишно условно наказание 6 месеца лишаване от свобода. Въззивният Бургаски апелативен съд с решение № 90 от 15.ІХ.2014 год. по внохд 98/2014 год. е уважил жалбата на подсъдимия само по отношение на приложения с присъдата чл.68, ал.1 НК – отменил е приложението му относно изтърпяването на 6-те месеца лишаване от свобода, но не смекчил подлежащото на изтърпяване наказание 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. Касационният протест е срещу отмененото приложение на чл.68 НК и в подкрепа на изменената присъда, за която от ВКС се иска да бъде оставена в сила след отмяната на решението. Касационната жалба е отново за смекчаване на подлежащото на изтърпяване наказание 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. В съдебното заседание на ВКС двете страни, оспорили въззивното решение, поддържат възраженията си срещу него, като към тези на държавното обвинение се присъединява и частното. ВКС намери към този момент за основателен само протеста, макар и не във всичко изложено в него или в негова подкрепа. Никой от оспорвалите не твърди- а и не би могъл при ясния текст на чл.68, ал.2 НК – че той предвижда единствено възможността „отложеното наказание да не бъде изтърпяно”. На Бургаският апелативен съд обаче може да бъде приписано такова твърдение, първо, защото е решил така делото, и, второ, защото не е изложил никакви мотиви за така взетото свое решение, което пък е винаги съществено нарушение на процесуалните правила (чл.348, ал.3, т.2 НПК), и то от вида на „абсолютните”. Тъкмо посоченото нарушение прави протеста – за разлика от жалбата, основателен в това отношение още сега, а едва след като апелативният съд при новото разглеждане на делото изложи мотивите си по приложението на чл.68, ал.2 НК, ще може да бъде евентуално обсъждана и справедливостта на решението както за неизтърпяване, така и за изтърпяване – изцяло или частично, на предишното условно наказание. Необходимостта от ново разглеждане на делото (арг. от чл.354, ал.3, т.2 НПК) налага обаче на ВКС да не взема отношение сега и към несправедливостта на 5-те години лишаване от свобода по чл.343, ал.3 НК. Основателността на касационната жалба е при всички случаи във връзка с решението по чл.68, ал.2 НК, което всъщност е решение за специален случай на определяне на общо наказание (според естеството на преценките, а не по оформянето му-отделните наказания запазват самостоятелността си), като решението по чл.27, ал.1 НК („Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание…”)-вж. и т.5 от съответния раздел от П.2/1970-Пл., включително след промените в него с П.7/1987-Пл. На последно място, необходимостта от ново разглеждане на делото не налага, но позволява на ВКС да не взема сега отношение по още един въпрос, останал без всякакво внимание до този момент, въпреки че неговото решаване би довело до отпадането на част от споровете. Въпросът е за възможността поначало да възникне идеалната съвкупност от престъпления, приета по делото; както се каза вече, между умишленото управляване на МПС без съответното свидетелство и причинената при това управляване смърт по непредпазливост. Вярно е, че през 2012 год. (ДВ, бр.60 от с.г.) чл.343, ал.3 НК е допълнен с признака „управлявал, без да има необходимата правоспособност”, но съчетанието е сходно с това между престъплението по чл.343, ал.3 НК с признака „в пияно състояние” и престъплението по чл.343б, ал.1 и 2 НК, за които никога не е било спорно, че образуват само една п р и в и д н а идеална съвкупност. Само за привидност е било възможно да се говори впрочем, и при съвкупностите, сходни по друга линия с обсъжданата – между особените престъпления с т.нар. смесена вина, като например това по чл.124, ал.1 НК и включените в него умишлено причиняване на телесна повреда, и последвалата от нея по непредпазливост смърт. Ръководен от изложеното, което прави ненужно да бъде специално обсъждано другото в протеста и жалбата, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 90 от 15 септември 2014 год. по внохд 98/2014 год. на Бургаския апелативен съд и му ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание в тази инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ