Ключови фрази
Кражба, за извършването на която е използвано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин * неоснователност на искане за възобновяване


Р Е Ш Е Н И Е

249

гр. София, 19.06.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..единадесети юни.. две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА

при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 730 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е образувано по искане на осъдения М. Н. М. за възобновяване на внохд № 350/2013 г. на Шуменския окръжен съд. Изложени са съображения, че не е доказано авторството на осъдения, поради което той следва да бъде оправдан. Алтернативно се иска намаляване на размера на наказанието. В съдебно заседание, упълномощеният защитник поддържа искането и моли да бъде уважено.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното:
С присъда № 64/ 24.06.2013 г. по нохд № 80/13 г. Районният съд в гр. Нови пазар признал подсъдимия М. Н. М. за виновен в това, че на 23/24.08.2011 г., след предварителен сговор с подс. С. С., чрез използване на технически средства и МПС, при условията на повторност отнел 57.92 м. силов проводник на стойност 6812.23 лв. от владението на Г. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои и на основание чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7 от НК го осъдил на две години и четири месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 25, вр. чл.23 от НК групирал наказанията, наложени по настоящото дело и по нохд № 502/2011 г. на РС-Нови пазар, като определил общо наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, които да търпи в затвор при „строг” режим. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 300/2010 г. Със същата присъда е признат за виновен и осъден и подсъдимият С. В. С..
С решение № 116/ 05.11.2013 г. по внохд № 350/ 2013 г. Шуменският окръжен съд потвърдил присъдата.
Искането е подадено от легитимна страна в срока по чл.421 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. В по- голямата си част, доводите в искането са израз на несъгласието на осъдения М. и неговата защита с оценката за достоверност на доказателствените средства и изведените въз основа на тях съществени факти и обстоятелства, които имат отношение към обосноваността на въззивното решение. Както е известно, Върховният касационен съд няма правомощия да се произнася по обосноваността на съдебния акт, а следи дали вътрешното съдийско убеждение е формирано при спазване на изискванията по чл.13 и чл.14 от НПК. В случая, касационният състав не намира да са допуснати нарушения при проверката и оценката на събраните по делото доказателства, които да са довели до незаконосъобразност на атакуваното решение.
Шуменският окръжен съд е извършил дължимата проверка на присъдата и след като е направил собствен анализ на събраните доказателства, включително тези от проведеното въззивно съдебно следствие, е стигнал до извод, че първата инстанция правилно е установила фактическата обстановка. Спорният въпрос относно авторството на М. е решен положително на база фактическите данни, съдържащи се в показанията на свидетелите Т. П., Ж. С. и Р. М., които съдът е намерил за последователни и взаимно допълващи се. Възраженията на защитата за доказателствената негодност на показанията на П., дадени пред съдия на досъдебното производство, правилно са отхвърлени от Шуменския окръжен съд с убедителни съображения, които тази инстанция споделя изцяло. Мотивирано е заключение да се даде кредит на доверие именно на тези показания, които са били приобщените от първата инстанция по реда на чл. 281 от НПК с факта, че се подкрепят от показанията на другите двама свидетели. Няма каквито и да било данни, че на свидетеля П. е оказан натиск да даде показания в полза на обвинението, а съобщената от него информация - че е видял и двамата подсъдими в двора на предприятието, че е разбрал за намерението им да вземат кабела, но не е съобщил на колегата си, е интерпретирана добросъвестно при формиране на изводите относно авторството. Категорични и последователни са и показанията на св. С. относно самоличността на двамата извършители, които той лично видял и разпознал, както и тези на св. М., заловил подсъдимите с откраднатите кабели.
Въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение да провери истинността на изложените в обясненията на подсъдимите твърдения, че М. няма участие в кражбата, защото по същото време е бил на казана за ракия с клиенти. По искане на подс. М. е допуснал до разпит двама свидетели и е приел като писмено доказателство представената от него тетрадка, в която той записвал заявките за варене на ракия по дати и часове. Съдът е анализирал посочените доказателствени източници и след съпоставката им с показанията на другите трима свидетели е мотивирал отказа си да възприеме за достоверна версията на подс. М.. Затова настоящият касационен състав намира, че авторството на осъдения М. не почива на предположения и искането за оправдаването му не може да бъде удовлетворено.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. То е индивидуализирано под средния размер на предвидената в чл.195 ал.1 НК санкция и касационната инстанция не намира основания за допълнително намаляване. От данните, съдържащи се в свидетелството за съдимост е видно, че М. е осъждан три пъти преди деянието по настоящото дело, като само едно от осъжданията обосновава наличието на квалифициращия признак по чл.195 ал.1 т.7 от НК, поради което възражението за отсъствието на отегчаващи вината обстоятелства е неоснователно.
Пред гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Н. М. за възобновяване на производството по внохд № 350/2013 г. на Шуменския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: