Ключови фрази
Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * платежен инструмент * банкова карта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81
София, 19.06.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Теодора Стамболова
Членове: 1. Бисер Троянов
2. Петя Колева

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 299 по описа за 2020 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Н., чрез защитниците си адвокат Н. К. и адвокат Г. С., против въззивно решение № 515 от 19.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 934/ 2019 г., по описа на Софийския апелативен съд, І-ви състав, с посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.
Жалбоподателят твърди, че събраните по делото доказателства не са обсъдени всестранно и в тяхната съвкупност, възприета е едностранна теза за вината на подсъдимия, а противоречията помежду отделните източници са отминати без задълбочен анализ. Излага се подробен доказателствен анализ с извеждане на противоречивите факти. Конкретни доводи за другите две касационни основания не посочени.
В съдебно заседание пред касационната инстанция защитника на подсъдимия – адвокат Г. С., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият Н. Н. и другият защитник адвокат Н. К. не вземат становище пред касационната инстанция.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита постъпилата жалба за неоснователна, а обжалваното с нея въззивно решение – за правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С присъда № 42 от 15.02.2019 г. по н.о.х.д. № 5603/ 2017 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, ХХVІІ състав признал родения в С. М. подсъдим Н. Н., български и северномакедонски гражданин, за виновен в това, че на 10.10.2016 г., в 12.54 ч, в [населено място], [улица], № ** използвал платежен инструмент – банкова (дебитна) карта, издадена от „С.” ЕАД, без съгласието на нейния титуляр П. Г. Р., като извършил трансакция – изтеглил парична сума от 400 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, пр. първо от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 800 лева. На основание чл. 66 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото.
С решение № 505 от 19.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 934/ 2019 г. Софийският апелативен съд изменил присъдата, като намалил размера на наказанието глоба на 80 лева и потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата му част.
Касационната жалба на подсъдимия Н. Н. е процесуално допустима и подадена в законовия срок, от легитимирано лицe и срещу акт, подлежащ на касационна проверка.
Разгледана по същество жалбата на подсъдимия е неоснователна.
Доводи за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието в касационната жалба не са изложени. Основанието им се съдържа в претенцията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до наказването на невиновно лице, неправилно признато за автор на престъплението. Затова правните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК не могат да бъдат проверени в хода на касационното производство.
Твърденията за допуснати при доказателствения анализ процесуални нарушения и направените в жалбата подробни съпоставки между отделните доказателства представляват доводи за необоснованост, които не представляват касационно основание измежду законово предвидените в чл. 348 от НПК. Жалбоподателят е предложил свой прочит на доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, чрез което изразява несъгласие със съдебните изводи.
Посочените от касатора съществени процесуални нарушения не са допуснати от въззивната инстанция. Обжалваният съдебен акт изцяло препраща към доказателствения анализ на първоинстанционния съд, приемайки го изцяло. С необходимата грижливост съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Допуснал е и доказателства, които нямат пряко отношение към обвинението, но са поискани от страните в процеса. Възприел е обясненията на подсъдимия Н. и показанията на разпитаните свидетели съобразно действително вложеното от тях съдържание, без да го изопачава. Кредитирал е безпристрастно и с доверие онези от тях, които разкриват по правдоподобен, логичен и убедителен начин проявените с престъплението събития. Позовал се е на експертните изводи и служебно е допуснал нова техническа експертиза за неизяснените по делото въпроси. От надлежно приобщените писмени и гласни доказателствени средства съдът е направил верен извод, че на 10.10.2016 г., в 12.54 ч., от банкомат на ТБ „С.” ЕАД, находящ се на столичната [улица], № **, подсъдимият Н. изтеглил посредством оригинална банкова карта, издадена на П. Р., парична сума от 400 лева, от банковата ѝ сметка, а минута по-късно, в 12.55 ч., изтеглил от собствената си сметка чрез своя банкова карта сумата от 50 лева. Двете трансакции били извършени на един и същи банкомат, през кратко време, което изключва възможността друго лице да е боравило с действителната банкова карта на свид. Р., освен ако е действал на същия банкомат непосредствено преди подсъдимия или в негово присъствие. Местоположението на банкомата по време на инцидента е било записвано от две камери, иззети и приобщени по делото. Въз основа на техническите заключения съдът е установил, че преди появяването на подсъдимия Н. банкоматът не е бил ползван, а след него е оперирало друго лице, но близо 7 минути по-късно. Друго лице не е присъствало на местопрестъплението заедно с подсъдимият.
Защитата отново прави възражение за несъответствието между означенията за часа на двете трансакции в писмо на търговската банка и на видеозаписите от камерите. Камерите са записали приближаването на подсъдимия до банкомата и технически операции с него от 12:52:35 ч. до 12:54:16 ч., като изместването на времето между двата източника (паметта на банкомата и видеоизображенията от камерите) е незначително да породи съмнение за отразените събития от различните технически уреди. Освен това, записите от две външни камери – пред фасадата на сградата и в близост до банкомата, представят широк диапазон на време от 12:30 ч. до 13:15 ч., когато подсъдимият се появява като изображение еднократно, за период от близо 2 минути.
Подробно анализираните в съдебния акт доказателства категорично представят подсъд. Н. Н. за автор на престъпното посегателство, защото той не е имал предварително разрешение на титуляра П. Р. да ползва нейната оригинална банкова карта. Същевременно съдът е разкрил по делото, че поради естеството на работа в офиса подсъдимият е ползвал мобилния телефонен апарат на свид. Р., където тя била записала пин-кода за достъп на банковата си карта, като е знаел цифровия код за отключване на телефона. Доводът на касатора, че за близо една минута не могат да бъдат извършени две трансакции с две различни банкови карти не се опира на обективни данни.
Всички останали възражения на защитата на подсъдимия, изложени в касационната жалба, не касаят главния факт на доказване или въвеждат неподкрепени от доказателствата различни версии за авторството на деянието. Твърденията на касатора за противоречиви показания на свид. П. Р. са несъстоятелни, а така също и за несъответствия между нейните показания и тези на свид. М. по повод обучаеми в офиса други лица, освен подсъдимия Н..
Претендираните с касационната жалба процесуални нарушения не са допуснати в хода на доказателствения анализ, поради което съдебните изводи за виновно извършеното от подсъдимия Н. Н. престъпление по чл. 249, ал. 1, пр.първо от НК са правилни и законосъобразни. Материалният закон не е нарушен, защото по делото е ангажирана наказателната отговорност на действителния извършител.
Наказанието на подсъдимия Н. не се явява несправедливо, поради налагането му на невинен подсъдим. При определяне на основното наказание лишаване от свобода първоинстанционният съд е приложил правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, но в мотивите си не е посочил изключителните или многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, които е разкрил по делото. Отсъствието на отегчаващи отговорността обстоятелства не е предпоставка за приложението на института по чл. 55 от НК. Необходимо е да се изведат онези положителни предпоставки, които законът обвързва за определяне на наказанието в отличие от основните правила на чл. 54 от НК. Като смекчаващи обстоятелства съдът е извел: „ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като деец предвид чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни”. Те обаче не разкриват нито изключителност, нито многобройност на смекчаващите обстоятелства, за да може да бъде защитен съдебния извод за несъразмерност между ниската тежест на конкретното деяние и предвидения в закона специален минимум на санкцията от две години лишаване от свобода. Изтеглената сума от 400 лева е максимално възможната за еднократна операция при повечето банкомати, а размерът на щетата от престъплението завишава неговата обществена опасност. Освен това, съдилищата са пренебрегнали съществувалите отношения да доверие между свид. Р. и подсъдимия, който е бил професионално обучаван от нея, свидетелство за което е споделеното от нея при разпита, че се е отнасяла с безрезервно доверие към него, защото го е имала като брат.
Ето защо касационният съд намира, че разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е незаконосъобразно приложена, а наказанието от една година лишаване от свобода дори е снизходително. Предвид отсъствието на протест касационната инстанция не може да коригира неправилно приложената разпоредба на чл. 55, ал. 1 от НК.
Воден от изложените мотиви касационният съд прие жалбата на подсъд. Н. Н. за неоснователна, поради което обжалваното от него въззивно решение следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 515 от 19.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 934/ 2019 г., по описа на Софийския апелативен съд, І-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: Членове: 1. 2.