3 решение по гр.д.№ 1674 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 171 София, 06.10.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Даниела Никова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1674 по описа за 2016 г., приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. А. Н. против решение № 469 от 28.12.2015 г. по гр.д.№ 627 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 174 от 29.12.2014 г. по гр.д.№ 766 от 2013 г. на Районен съд-Елин Пелин за отхвърляне на предявените от Й. А. Н. срещу [фирма], К. С. Н., С. И. Н., Е. К. Н. и [фирма] искове с правно основание чл.26 ЗЗД във връзка с чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на спогодба за делба по протокол за съдебна делба от 04.12.1981 г. по гр.д.№ 498 от 1981 г. на РС- Елин Пелин и с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че Й. А. Н. е съсобственик при равни дялове с ответниците С. И. Н. и Е. К. Н. на следния недвижим имот: УПИ X.-245 в кв.12 по плана на [населено място] поле, [община], Софийска област, утвърден със заповед № 2471 от 1964 г., с площ от 945 кв.м., заедно с построената в имота полумасивна жилищна сграда на етаж и половина. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 08.04.2016 г. пълномощникът на ответника [фирма] оспорва жалбата. Останалите ответници [фирма], К. С. Н., С. И. Н., Е. К. Н. не вземат становище по жалбата. С определение № 288 от 09.05.2016 г. настоящият състав на ВКС, ГК е допуснал касационно обжалване на обжалваното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречието му с т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. па тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС относно задължението на въззивния съд да остави исковата молба без движение, когато констатира противоречие между нейната обстоятелствена част и петитум и относно допустимостта на иска за нищожност на договор за доброволна делба на основание чл.75, ал.2 ЗН отделно от иска за делба. За да постанови обжалваното решение за обезсилване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от Й. Н. иск с правно основание чл.26 ЗЗД във връзка с чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на спогодба за делба от 04.12.1981 г. по гр.д.№ 498 от 1981 г. на РС- Елин Пелин и иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на Й. Н. на съсобственост при равни квоти с ответниците С. Н. и Е. Н. върху процесния имот, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от предявяване на положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, когато е налице специален ред за защита, какъвто е отрицателния установителен иск по чл.440 ГПК. Макар и неизрично, съдът е приел, че ищцата не е предявила иск по чл.440 ГПК, въпреки съдържащото се противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба /обстоятелствена част, която сочи на иск по чл.440 ГПК и петитум, който сочи на положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК/. В тази си част решението на въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС: т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. па тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че когато въззивният съд констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба /с изключение на случаите, когато това противоречие е довело до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо ненадлежна страна/, е длъжен да остави тази искова молба без движение и да даде указания на ищеца за нейното поправяне и едва, ако тези указания не бъдат изпълнени, може да обезсили първоинстанционното решение. Поради това в тази част въззивното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. В частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска за установяване нищожност на договора за делба от 04.12.1981 г., решението на въззивния съд също е неправилно. По отношение на това защо приема, че искът за установяване на нищожността на делбата от 04.12.1981 г. е недопустим, въззивният съд не е изложил никакви мотиви, но като е обезсилил първоинстанционното решение и по този иск по същество е приел, че и този иск е недопустим. Приетото от съда противоречи на т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, според която е допустимо искът за установяване нищожност на договор за делба по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН да бъде предявен самостоятелно в отделно от иска за делба производство. Предвид на изложеното обжалваното решение на Софийския окръжен съд следва да бъде отменено изцяло, а делото- върнато на друг състав на съда за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с приетото в горепосочените две тълкувателни решения на ВКС, както и с приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на решение № 469 от 28.12.2015 г. по гр.д.№ 627 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.