О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 748 София, 20.11.2015 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр.д. № 4660 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 76 от 13.03.2015 г. по ч. гр. д. № 44/2015 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено определение № 3030 от 05.12.2014 г. по ч.гр. д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение молбата на Р. Т. К. от [населено място], М. Х. К. от [населено място] и [фирма] в ликвидация, за разрешаване на действия на разпореждане с недвижими имоти, върху които е наложена възбрана, както и за разрешаване за извършване на плащане чрез преводи от запорирани сметки за обезпечаване на иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) по ч.гр. д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд. Срещу определение № 76 от 13.03.2015 г. на Бургаски апелативен е постъпила частна касационна жалба вх. № 3182 от 14.04.2015 г., подадена от Р. Т. К., М. Х. К. и [фирма]. Поддържа се, че по обуславящите изхода на делото въпроси: представляват ли разноски по смисъла на чл. 23, ал. 4 т. 1-8 ЗОПДИППД, разноските по договор за правна защита и съдействие оказана по наказателното производство, както и дали съдът може да разреши извършването на разпоредителна сделка с имущество различно от посоченото от молителя, жалбоподателите са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3. ГПК. Ответникът по касационната жалба К.. я оспорва като неоснователна Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. с чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД. Обстоятелствата по делото са следните: С молба от 02.03.2012 г., подадена от К..е поискано да се допусне обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД. С определение № 582 от 02.03.2012 г. по ч.гр.д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск с цена на иска 1 619 777 лева на К.. от престъпна дейност против Р. Т. К., М. Х. К., и [фирма] в ликвидация, чрез налагане на обезпечителни мерки възбрана върху пет недвижими имота и запори върху десет автомобила, суми по сметки в различни банки и дружествени дялове. С присъда по н.о.х.д. № 882/2012 г. на Бургаски окръжен съд ответникът по обезпечението Р. Т. К. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 252, ал.2, вр. с ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила на 02.06.2014 г. с постановяване на решение № 158 по н.д. № 378/2014 г. на ІІІ н.о. на Върховния касационен съд. В едномесечен срок от влизане на присъдата в сила – 02.07.2014 г. не е бил предявен иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Поискано е продължаване на срока за предявяване на иска, по което съдът се е произнесъл с разпореждане № 3106 от 13.06.2014 г., продължавайки срока за предявяване на иска с два месеца, считано от 02.07.2014 г. На 22.08.2014 г., в рамките на продължения срок, К.. е предявила иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), представяйки доказателства за това в производството по обезпечение на бъдещия иск - л. 1135 от гр.д. № 435/2012г. на Бургаски окръжен съд. С молба № 19758 от 24.11.2014 г. ответниците по обезпечителното производство Р. Т. К., М. Х. К. и [фирма] са поискали да им бъде разрешено на основание чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД /отм./ да извършат действия на разпореждане с възбранени недвижими имоти и извършване на плащане чрез преводи от запорирани сметки по обезпечаване на иска по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Искането е мотивирано с необходимостта да бъдат заплатени адвокатски хонорари в размер на 145000 лева за проведеното наказателно производство и по иска с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) и държавна такса в размер на 4000 лева. С определение № 3030 от 05.12.2014 г. по ч.гр.д. № 435/2012 по описа на Бургаски окръжен съд молбата е оставена без уважение. С определение № 76 от 13.03.2015 г. по ч. гр. д. № 44/2015 г., Бургаски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Прието е, че молбата за освобождаване на суми за заплащане на адвокатски хонорар по наказателното производство е неоснователна, тъй като разрешението за извършване на плащания е свързано с необходими разноски само в производството по ЗОПДИППД и тъй като с определение № 2797 от 06.11.2014 г. по ч.гр.д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд са отменени наложените обезпечителни мерки за част от имуществото на молителите, то те разполагат с възможността свободно да се разпореждат със съответната част от имуществото си - в състояние са да заплатят необходимите такси и разноски по иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият от жалбоподателите въпрос може ли съдът да разреши извършването на разпоредителна сделка с имущество, различно от посоченото от молителя не е обуславящ изхода на делото. Съдът не е разрешил извършване на разпоредителна сделка с имущество по реда на чл. 23, ал.4 т. 7 ЗОПДИППД (отм.), а е отказал освобождаване на средства, изхождайки от данни, че молителите разполагат с имущество да поемат разходите си в производството по иска с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Касационно обжалване на определението следва да бъде допуснато по въпроса съставляват ли разноски по смисъла на чл. 23, ал. 4 т. 1-8 ЗОПДИППД, възнагражденията по договор за правна защита и съдействие оказана по наказателното производство, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, разрешение по чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД/отм./ за извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки се дава за изплащане на задължение за адвокатско възнаграждение за правна защита на проверяваното лице не само в производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), но и в административни, досъдебни или съдебни производства, включително по заварени правоотношения, както и плащания, възникнали след налагането на обезпечителната мярка по ЗОПДИППД(отм.). В този смисъл определение № 217 от 11.05.2015 г. по ч. гр.д. № 1969/2015 г., І г.о. ВКС; определение № 278 от 25.05.2011г. по ч.гр.д.№191/2011г., ІІ г.о. ВКС и определение № 246 от 29.06.2012г. по ч.гр.д.№ 270/2012г., ІІ г.о. на ВКС. Предвид изложеното, изводът на въззивният съд за неоснователност на искането за освобождаване на суми за заплащане на адвокатски хонорар по наказателното производство не е съобразен с установената съдебна практика. Законът не предвижда ограничения относно заплащането на адвокатски възнаграждения единствено във връзка със защитата в производството по ЗОПДИППД (отм.), поради което молбата е основателна и в частта и за разрешаване на извършване на разпоредителни действия с възбранено имущество за заплащане на адвокатско възнаграждение в наказателното производство по н.о.х.д. № 882/2012 г. на Бургаски окръжен съд. Формираният неправилен извод досежно искането за заплащане на адвокатско възнаграждение по приключилото наказателно дело не се е отразил на правилността на постановения съдебен акт като краен резултат. Когато молителите разполагат с освободено имущество на стойност, осигуряваща възможност за заплащане на необходимите разноски по съдебните производства, свързани с иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), искането за освобождаване на друго имущество е неоснователно – извършване на плащания или други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки, се разрешава само в случаите на невъзможност на страната да поеме разходите с друго свое имущество. В този смисъл и определение № 325 от 30.05.2011 г. по ч. гр.д. № 286/2011 г. ІV г.о. ВКС. От данните по делото е установено, че с определение № 2797 от 06.11.2014 г. по ч.гр.д. № 435/2012 г. на Бургаски окръжен съд е отменено допуснато обезпечение върху имущество, собственост на молителите на обща стойност около 60000 лева, изчислена по пазарни цени. Това налично на молителите имущество им дава възможност да покрият съдебните разноски както по приключилото наказателно дело, така и в първоинстанционното производство по иска с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Този извод следва при преценка за реално необходимите разноски в съдебните производства. Преценката се основава на необходимия разумен баланс между необходимостта страната да определи адвокат довереник по свой избор и същевременно да се запази имуществото, служещо като обезпечение при евентуалното уважаване на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Разрешаването да се освободят суми за заплащане на адвокатско възнаграждение по наказателното производство, уговорено в размер на 45000 лева – размер надвишаващ около двадесет пъти определения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения (съгласно чл. 13, т.3 в размер на 2400 лева за три инстанции) би съставлявало неоправдано накърняване на имуществото, служещо като обезпечение по иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). По напълно необоснован начин и с оглед икономическите условия в държавата би се явило и разрешаването за освобождаване на имущество за изплащане на възнаграждение по иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), уговорено в размер на 100000 лева при предвиждащо се съгласно чл. 7, т.5 от Наредбата в размер на 38096 лева. Да се приеме противното разрешение би означавало принципно да се даде възможност да се разходва цялото имущество, служещо като обезпечение чрез уговаряне на прекомерни възнаграждения. Неоснователно е и оплакването, че съдът се е произнесъл по отношение на имущество, различно от това, посочено от молителите в искането им за разрешение по чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД /отм./ Извън обстоятелството, че освободеното имущество трябва да съответства на необходимите съдебни разноски, поради което преценката с кое имущество да се разреши разпоредителна сделка се извършва с оглед на конкретните обстоятелства - определение № 494 от 04.07.2012 г. по ч. гр.д. № 393/2012 г. на ІV г.о., постановено в производство по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, то в конкретния случай съдът не е разрешил извършване на разпоредителни сделки с възбранено имущество, а е отказал да даде разрешение предвид наличието на друго имущество, освободено от възбрани и запори по искане на молителя по обезпечението. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 76 от 13.03.2015 година по ч. гр.д. № 44/2015 година на Бургаски апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 76 от 13.03.2015 година по ч. гр.д. № 44/2015 година на Бургаски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: