1 Р Е Ш Е Н И Е № 94 Гр. София, 18 май 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора А. Гебрев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 409/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. П. Д. Д. против решение № 1/07. 02. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 285/2017 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. В жалбата са изложени доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Поддържа се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като съдът не е отчел положителните характеристични данни за подсъдимия, семейното му положение и трудовата му ангажираност, както и обстоятелството, че е променил местоживеенето си, за да се откъсне от приятелския си кръг. Сочи се, че неразумната продължителност на наказателното производство подсъдимият е следвало да намери отражение в размера на наказанието. Направено е искане за намаляване на наложената санкция. В съдебно заседание подс. П. Д. не се явява и не изразява лично становището си досежно справедливостта на наложеното му наказание. Защитникът му подържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 207/12. 09. 2017 год., постановена по н. о. х. д. № 914/17 год. Окръжният съд – Бургас е признал подс. П. Д. Д. за виновен в това, че за времето от 20:00 ч. на 13. 08. 2015 год. до 01:10 ч. на 14. 08. 2015 год. в к.к. „Слънчев бряг“, без надлежно разрешително произвел с цел разпространение високорисково наркотично вещество – метамфетамин и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – кокаин, поради което на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и 4 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. Със същата присъда подс. Д. е признат за виновен и в това, че На 14.08.2015г. в к.к „Слънчев бряг”, [община], без надлежно разрешително, държал прекурсори, материали и съоръжения за производство на високорисково наркотично вещество – метамфетамин с цел разпространение, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 2 вр. изр.1, пр. 4 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду така определените наказания, а именно: лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг режим на изтърпяване, към което е присъединил наказанието глоба в размер на 20 000 лева. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 1/07. 02. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 285/2017 год. по описа на Апелативен съд – Бургас, е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Несподеляеми са доводите, че апелативният съд не е оценил в достатъчна степен семейното положение и трудовата ангажираност на подсъдимия. Последната безспорно е смекчаващо отговорността обстоятелство, но не може да бъде противопоставена успешно на данните за личността на П. Д., който е осъждан многократно, включително и за престъпления по чл. 354а от НК. Деянията – предмет на настоящото дело са извършени в изпитателния срок на предходно осъждане. Признатите от подсъдимия факти, които обвързват и касационната инстанция, сочат, че заниманията му с производство и разпространение на наркотици датират още от 2012 год. Съвкупната преценка на тези обстоятелства води до категоричен извод, че не се касае за инцидентна проява, а за трайно установен модел на незаконосъобразно поведение, насочен към лесно и бързо набавяне на средства за препитание. Ето защо долу стоящият съд е с основание е приел, че подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност. Не се основават върху материалите по делото и възраженията, че след извършване на престъпленията – предмет на делото, Д. е преосмислил поведението си и е преустановил престъпната си дейност. Видно от справката за съдимост част от наложените му наказания са за деяния, извършени след настоящите. Освен това за времето от 27. 04. 2016 год. до 20. 06. 2017 год. подсъдимият е пребивавал в местата за лишаване от свобода, където възможността сам да определя режима си и контактите си е значително ограничена предвид естеството на изтърпяваното наказание. По делото не са събрани доказателства, че П. Д. полага грижи за свои близки – родители, съпруг, деца или други роднини. Не са налице и такива относно причината подсъдимият да смени местоживеенето си след освобождаването му от затвора. Ето защо въззивната инстанция не може да бъде упрекната, че не е третирала тези обстоятелства като смекчаващи отговорността на касатора. Неоснователни са и възраженията за прекомерна продължителност на наказателното производство. Безспорно, налице е известно забавяне в досъдебната фаза, но то не може да обоснове намаляване на наказанието, на първо място, защото фактическата и правна сложност на делото не е незначителна. Макар подсъдимият да е само един, за разкриване на обективната истина е бил необходим разпитът на петнадесет свидетели, както и изследването по експертен път на голям обем различни веществени доказателства с цел установяване естеството и предназначението им. Наред с това, въпреки, че престъпленията са извършени през м. август 2015 год., релевантен за наказанието е периодът след 26. 09. 2016 год., когато Д. е привлечен като обвиняем, защото именно от този момент е започнал реално да търпи ограниченията, свързани с наказателното производство. В същото време въззивната инстанция с основание е отчела като отегчаващи обстоятелства, че предмет на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и 4 от НК са две различни по вид наркотични вещества, като при това са осъществени и две от формите на изпълнителното деяние. Съобразени са освен това многообразието на държаните от подсъдимия материали, съоръжения и прекурсори – предмет на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 вр. изр.1, пр. 4 от НК и значителното количество на част от тях. Коментираните факти дават основание за извод, че не само обществената опасност на Д., но и тази и на двете престъпления, извършени от него, е значителна. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства мотивира и настоящата инстанция да приеме, че за постигане на целите по чл. 36 от НК и особено на индивидуалната превенция е наложително подсъдимият да бъде изолиран от обществото за определения от апелативния съд по-продължителен период от време. Намаляването на санкцията за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 вр. изр.1, пр. 4 от НК, както и на определеното по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание в настоящия случай би било проява на неоправдано с снизхождение към Д.. То не би довело до поправянето и превъзпитанието му, а ще създаде чувство за безнаказаност както у него, така и у останалите членове на обществото. Предвид тези съображения касационната инстанция не намери основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/07. 02. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 285/2017 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.