Р Е Ш Е Н И Е № 283 гр. София, 04.02.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора А. Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1038 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частните обвинители Г. С. и С. С. срещу въззивно решение № 270/29.06.2018 г. на Софийски апелативен съд, НО, VIII състав, постановено по ВНОХД № 660/2017 г. В депозираната жалба са развити доводи за явна несправедливост на определеното основно наказание лишаване от свобода, както с оглед ниския му размер, така и предвид отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66 от НК. В този аспект се поддържа, че въззивният съд не е съобразил високата обществена опасност на деянието и дееца и неправилно е дал превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което се е стигнало до диспропорция между наказанието и целите на специалната и генералната превенции. С идентични съображения се възразява и срещу размера на кумулативно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като същото е отчетено като занижено и несправедливо. Намирайки, че за постигане на съответствие между извършеното и санкцията, както и за успешното реализиране на целите по чл. 36 от НК е нужно по-строго наказание, се иска отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане с оглед увеличаване размера на наказанията наложени на подсъдимия К. Г. Д. за престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“ от НК. В съдебно заседание пред ВКС частните обвинители, лично и чрез повереника си, поддържат доводите и исканията, изтъкнати в касационната им жалба. Подсъдимият лично и чрез защитника си моли жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на Софийски апелативен съд да бъде оставено в сила. Счита, че наложените при условията на чл. 54 и чл. 58а от НК наказания са справедливи, и въззивния съд правилно е преценил установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като е съобразил и постигането на целите по чл. 36 от НК. В последната си дума подсъдимият Д. изразява съжаление за извършеното и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 858 от 19.02.2018 г., постановена по НОХД № 76/2018 г., Окръжен съд – Благоевград е признал подсъдимия К. Г. Д. за виновен в това, че на 16.02.2015 г., около 06.00 ч. на ПП1 Е-79, в участъка около 372+800 км., в района на местност „К.“, като правоспособен водач на МПС при управление на л.а. „О. В.” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], движейки се в посока [населено място] – [населено място] е нарушил правилата за движение по чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и 3, чл. 43, т. 4 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на О. Г. С., както и средна телесна повреда на О. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б „в“ от НК и вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание 3 /три/ години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 /четири/ години. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от 5 /пет/ години. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащането на разноските по делото. Въз основа на депозирана жалба само от частните обвинители с атакуваното въззивното решение, предмет на касационната проверка, Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт. Касационната жалба на частните обвинители е неоснователна. Доводите, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК по същество се свеждат до несъгласие с извършената от въззивния съд преценка, че наложените на подсъдимия наказания допринасят за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. На тази плоскост са застъпени твърдения, че размерите на наложеното основно наказание лишаване от свобода с прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК и на кумулативното – лишаване от правоуправление, са занижени, а поради това и несправедливи. Настоява се, че високата степен на обществена опасност на деянието и дееца се обосновават от сравнително напредналата му възраст и безразсъдно шофиране, осъществяване на деянието при нарушаване на правилата за движение по пътищата, регламентирани в няколко разпоредби на ЗДвП и младата възраст на пострадалия. ВКС намира направените възражения за неоснователни. Поначало, обществената опасност на деянието е взета предвид от законодателя при определяне параметрите на санкциите, а това което съдът следва да съобразява по конкретното дело е индивидуалната тежест на престъпната проява и данните за личността за дееца. В конкретния случай основното наказание лишаването от свобода преди редукцията с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК е било отмерено на 4 години и 6 месеца, като индивидуалната тежест на деянието, предопределена от спецификата на извършването му, е била добре съпоставена с обема и значението на установените по делото обстоятелства по чл. 54 от НК, сред които смекчаващите са имали превес. Оплакванията за неотчетени отегчаващи обстоятелства не се потвърждават, като в мотивите на въззивния съд ясно е отразено, че като такова е съобразена високата обществена опасност на инкриминираното деяние, в която именно намират отражение конкретното обективно отрицателно въздействие, което извършеното е оказало върху обекта на посегателство, механизмът на това засягане, както и видът и тежестта на причинения престъпен резултат. Законосъобразно контролиращият съд е съобразил, че предишното осъждане на дееца за подобно деяние, поради настъпила реабилитация не може да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство. Правилно в категорията на смекчаващите обстоятелства са били обхванати чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните му характеристични данни и сравнително напредналата му възраст, а също и критично му отношение към извършеното. На базата на тази логична и последователна преценка на установените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд правилно е приел, че наложеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години е законосъобразно и справедливо. Внимателният анализ на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани в своя комплекс и многообразие, са оправдавали заключението, че за постигане на всички цели по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето му, не е било наложително същият да бъде отделян от обичайната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказание от 3 години лишаване от свобода. В същата степен това може да бъде осигурено чрез прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години, което е достатъчно строго наказание, допълнено с кумулативното по чл. 343г от НК в размер на 5 години лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че липсва очевидна диспропорция между наложените наказания за така извършеното престъпление и обществената опасност на деянието и дееца, поради което не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 270/29.06.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 660/2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.