О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 102

София, 14.06. 2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11.05.2022 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч.гр.дело № 1589/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „К.“ Е. срещу определение № 1 от 04.01.2022 г. постановено по ч.гр.д. № 4950/2021 г. на ВКС, I-ро г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от „К.“ Е. частна касационна жалба срещу определение № 3873 от 3. 11. 2021 г. по гр. д. № 11942/2021 г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателят поддържа, че определението СГС и ВКС са постановени при съществено нарушение на процесуалните правила, че определението на ВКС е очевидно неправилно, както и е налице вероятна недопустимост на същото.
С писмен отговор ответниците К. К. К., З. И. К., Д. Н. И. и К. Н. К., чрез адв. А. К., оспорват частната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното :
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, е допустима.
Доводите за недопустимост на обжалваното определение са неоснователни – съставът на ВКС се е произнесъл по частната жалба, с която е бил сезиран, което на първо място включва преценка за допустимостта на жалбата и именно при извършване проверката за допустимост, съдът е оставил без разглеждане частната като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение № 1 от 04.01.2022 г. постановено по ч.гр.д. № 4950/2021 г. на ВКС, I-ро г.о., е оставена без разглеждане подадената от „К.“ Е. частна касационна жалба срещу определение № 3873 от 3. 11. 2021 г. по гр. д. № 11942/2021 г. на Софийски градски съд. За да остави без разглеждане частната жалба, съставът на ВКС e приел, че съобразно приетото в Тълкувателно решение № 1/21. 07. 2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд се произнася по жалби срещу въззивни определения, постановени в обезпечително производство само в случаите, когато с тези въззивни определения за пръв път, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд допуска поисканото обезпечение. След приемане на посоченото ТР разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК е изменена /ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 г./, като е прието, че определението на въззивен съд по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 389 и 390 ГПК подлежи на касационно обжалване само в случаите по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК - когато въззивният съд допусне обезпечение след отмяна на първоинстанционното определение, с което молбата за допускане на обезпечение на иска е била оставена без уважение. С ТР № 5/2018 по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС също е разяснено, че въззивно определение, постановено в производство по обезпечение на иска, подлежи на касационно обжалване тогава, когато обезпечението е допуснато за пръв път от въззивния съд. Настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, тъй като частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на предявения иск, като въззивният съд е приел неоснователност на молбата по чл. 390 ГПК, отменил е първоинстанционното определение и е обезсилил издадената обезпечителна заповед.
Съставът на ВКС, I- во г.о. изцяло споделя приетото от съда в обжалваното определение.
На обжалване подлежат определенията, посочени в чл. 274, ал.1 ГПК – ако преграждат по-нататъшното развитие на делото или ако законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване. Следователно определението, постановено от въззивен съд, с което след отмяна на определение на първоинстанционен съд е оставена без уважение молба за допускане обезпечение на иска, не подлежи на обжалване. То не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, като наред с това и няма изрична законова разпоредба, регламентираща обжалваемостта му. Нормата на чл. 396, ал.2 ГПК изрично сочи кои определения на въззивния съд, постановени в обезпечителното производство, подлежат на обжалване и това са тези, с които въззивният съд за първи път допуска исканото обезпечение, каквато не е настоящата хипотеза, защото въззивният съд не е допуснал обезпечение, а е отменил определението на първоинстанционния съд, с което е било допуснато поисканото обезпечение.
Във връзка с изложеното, се налага извод, че постъпилата частна жалба, като подадена срещу определение, неподлежащо на обжалване, е била недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане, което е и сторено от състава на ВКС.
Не следва да бъдат разглеждани доводите на жалбоподателя за допуснати в хода на обезпечителното производство процесуални нарушения, защото те касаят правилността на определението на въззивния съд, която не е предмет на проверка в настоящето производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 от 04.01.2022 г. постановено по ч.гр.д. № 4950/2021 г. на ВКС, I-ро г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от „К.“ Е. частна касационна жалба срещу определение № 3873 от 3. 11. 2021 г. по гр. д. № 11942/2021 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: