РЕШЕНИЕ № 123 София, 31. март 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4298 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 2/01.03.2014 на Разградския окръжен съд по гр.д. № 370/2013, с което е обезсилено решение № 270/07.10.2013 на Разградския районен съд по гр.д. № 1060/2012 и е прекратено производството по предявените искове за прогласяване нищожността на договор за заем и договор за ипотека. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за обвързващата сила на мотивите на решението по молба за отмяна по чл. 304 ГПК, за легитимацията на третото лице, дало реално обезпечение на чужд дълг да оспорва съществуването на дълга и съществуването на обезпечението преди, по време и след като то е реализирано и по-специално да оспорва съществуването на ипотеката, ако е отчуждило ипотекирания имот преди осъществяването на принудителното изпълнение. По поставените процесуалноправни въпроси Върховният касационен съд, намира, че със сила на пресъдено нещо се ползва съдебното решение, с което се признава или отрича съществуването на едно материално субективно право. В обективните предели на силата на пресъдено нещо влиза съществуването на спорното материално право, което е предмет на делото. Преюдициалните правоотношения, които не са заявени с инцидентен установителен иск или с възражение за право на задържане или прихващане, не влизат в обективните предели на силата на пресъдено нещо и в този смисъл мотивите на съдебното решение, в които съдът се произнася по тях, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Що се отнася до субективните предели на силата на пресъдено нещо, тя обхваща срещупоставените страни (главни и подпомагащи) по делото, както и техните правоприемници (частните – ако правоприемството е настъпило след предявяването на иска). По изключение силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо кредиторите на длъжника, доколкото правото им на удовлетворение е обусловено от принадлежността на обекта на изпълнението към неговото имущество, както и спрямо отговорните за чуждо задължение (поръчители, заложни и ипотекарни длъжници за обезпечение на чужд дълг, отговорни за чуждо поведение по чл. 49 ЗЗД, чл. 200 КТ, застрахователи и др.), когато съществуването на вземането е отречено по отношение на главния длъжник. Силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо неучаствалите в делото необходими другари. Когато по силата на закона силата на пресъдено нещо не важи за всички, обвързаните от нея могат да се освободят от обвързаност чрез отмяната по реда на чл. 304 ГПК (чл. 233, ал. 2 ГПК отм.). Решението по отмяната не се полза със сила на пресъдено нещо, тъй като няма за предмет съществуването на материално субективно право, още по малко с такава сила могат да се ползват неговите мотиви, но когато молба за отмяна по чл. 304 ГПК е отхвърлена поради необвързаността на молителя от съдебното решение, очевидно неговото право на иск не е отречено и той може да предяви същото материално право с иск в отделно производство. Както главният длъжник, така и третото лице, дало реално обезпечение на неговия дълг може да оспорва съществуването на дълга, като кредиторът не може да противопоставя другиму съдебното решение с което съществуването на дълга се признава, докато третото лице може да противопостави на кредитора съдебното решение, с което съществуването на дълга се отрича по отношение на главния длъжник. Третото лице може да оспори с иск и съществуването на обезпечението, включително и като се позове на несъществуването на дълга. Принудителното осъществяване на вземането не лишава нито длъжника, нито трето лице, дало реално обезпечение на чужд дълг от възможността да се защитят от материално незаконосъобразния изпълнителен процес. Те могат да оспорят с иск съществуването на вземането (а трето лице – и на обезпечението), както по време, така и след приключване на принудителното изпълнение. Отделно стои въпросът, че материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение не може да засегне придобитите права на третите лица (купувачите от публична продан и третите задължени лица, престирали по наложени запори на съдебния изпълнители). В никакъв случай обаче привидният кредитор не може да запази никакви права, придобити в материално незаконосъобразния изпълнителен процес. Той винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на купувач от публична продан (поради своята недобросъвестност, в това качество той не може да придобие нито възложената му движимата вещ на оригинерно основание, нито възложения му недвижимия имот с кратка давност), тъй като то е получено без основание. Привидният кредитор дължи и обезщетение за всички причинени вреди. Третото лице, дало реално обезпечение на чужд дълг има правен интерес и може да оспорва съществуването, както на дълга, така и на ипотеката, ако е отчуждило обременения имот преди осъществяването на принудителното изпълнение. Отчуждената вещ не е изоставена, както е при отказ от право на собственост. Независимо от основанието за прехвърлянето й в отношенията между прехвърлител и приобретател продължава да има значение дали прехвърлителят е бил собственик (напр. продавачът отговаря при евикция, надареният дължи признателност и т.н.). Отчуждаването на обременената вещ не лишава отчуждителя от правото да оспори сделките по обременяването на вещта. Единствената последица от отчуждаването е, че приобретателят може съгласно чл. 225 ГПК да встъпи главно по иска за връщане на вещта на основание чл. 55 ЗЗД, като предяви ревандикационния си иск срещу ответника; съответно привидният кредитор може съгласно чл. 224 ГПК да поиска привличането на приобретателя като трето лице със самостоятелни права. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че третото лице, дало обезпечение на чужд дълг не може да оспорва съществуването му, ако то е установено в отношенията между кредитора и длъжника нито може да оспори съществуването на ипотеката, след като е отчуждило имота и страна в изпълнителния процес е бил приобретателят, който е могъл да се защити по реда на чл. 440 ГПК. Ипотекираният имот е продаден с влязло в сила постановление за възлагане в процесуално законосъобразен изпълнителен процес и породените правни последици не може да бъдат оспорвани с установителен иск. Правилно въззивният съд е приел, че ипотекарният длъжник не може да противопостави на купувача от публичната продан нито пороците на сделката, с която е учредена ипотеката, нито несъществуването на обезпеченото задължение. Съгласно чл. 496, ал. 3 ГПК на купувача от публична продан с влязло в сила постановление за възлагане могат да бъдат противопоставени само нарушенията по чл. 490 ГПК (обстоятелството че той е лице без право да наддава или е подставен на такова лице) и невнасянето на цената. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че това важи и за кредитора по изпълнението, когато се претендира той да е привиден. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че третите лица, дали реално обезпечение на чужд дълг не са процесуално легитимирани да оспорват съществуването на дълга и съществуването на обезпечението след като то е реализирано и по-специално да оспорват съществуването на ипотеката (в т.ч. поради отсъствието на дълг), ако са отчуждили ипотекирания имот преди осъществяването на принудителното изпълнение. В хода на принудителното изпълнение страните могат да се защитят чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител само срещу процесуалната законосъобразност на изпълнителния процес. Процесуалната законосъобразност на изпълнителния процес обаче не може да преодолее неговата материална незаконосъобразност. Бъде ли отречено със сила на пресъдено нещо било съществуването на изпълняемото вземане, било съществуването на обезпечението, с обратна сила се заличават всички действия в изпълнителния процес, като това не засяга правата, които трети лица (кредиторът не е трето лице) са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител (чл. 433, ал. 2 и 3 ГПК). Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 2/01.03.2014 на Разградския окръжен съд по гр.д. № 370/2013. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Разградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.