Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
София, 30.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2627 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Д. Т. Д.-Р. е поискала и поддържа , че по реда на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК следва да се отмени Решение Nо 416 от 20.01.2015 година по гр.д. Nо 2198/2014 година на ВКС- IV отд. , в частта , за разликата над сумата 3 021.56 лв. присъдено обезщетение за имуществени вреди и съответно за сумата по присъдените лихви за забава до размера на сумата от 8065.50 лв., тъй като това решение досежно изводите за обема на правото на ползване от което е била лишена противоречи на приетото с Решение Nо 1272 от 07.11.2011 година по гр.В.д. Nо 1507/2011 година на ОС- Варна по същия въпрос по делото за нарушено владение , като основание за търсеното обезщетение и база , на която същото да бъде определено.
Ответникът по молбата за отмяна К. П. Р. , чрез процесуалния си представител адв. Д. АК-В. оспорва наличието на обективно тъждество между двете дела, налагащ извод за липса на фактически състав на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК като основани за уважаване на молбата за отмяна. Иска се да бъде оставена без уважение молбата , претендират се разноски по делото.
По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ГПК , състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира :
Производство за отмяна , установено с разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК, е уредено като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Производството е самостоятелно извънинстанционно, което има за цел , при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността / установени на база нови писмени доказателства или нови обстоятелства, влязла в сила присъда за установяване неистинността на писмено документ, свидетелски показани или невярно заключение на вещо лице и др./ да въздейства върху силата на присъдено нещо т.е. върху стабилитета на съдебното решение.
С разпоредбата на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК , законодателят е предвидил, че когато „между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи „ неправилното решение подлежи на отмяна .
Посочената разпоредбата, установява , че всяка заинтересована страна, имайки предвид страна по делото ,обвързана от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, може да иска неговата отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Т.е. като основание за отмяна уреденият фактически състав на предполага тъждество на страните, на искането/ петитума / и на правното основание
Отмяната на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК не се допуска , когато липсва някой от установените от закона елементи на посочения фаактически състав: пълно обективно и субективно тъждество на гражданско-правните спорове и постановен противоречив правен резултат.
В настоящата хипотеза не може да се допусне отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК поради липса на тъждество на основанието, на което са разгледани двата съдебни спора.
С писмената защита молителката уточнява и поддържа , че относно правното основание по двете дела е налице тъждество по отношение някои преюдициални правни отношения , а именно за обема на правото на ползване от което е била лишена като бенефициент по НА 22/1993 година и неговата неделимост, който въпрос е решен правилно по с Решение Nо 1272 от 07.11.2011 година по гр.В.д. Nо 1507/2011 година на ОС- Варна.
Настоящият състав на ВКС намира , че защитаваната от молителката теза не може да бъде възприета по следните съображения :
С Решение Nо 1272 от 07.11.2011 година по гр.В.д. Nо 1507/2011 година на ОС- Варна е отменено решене на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 76 ЗС и е постановено ново решение , с което К. П. Р. е осъден да предаде на Д. Т. Д.- Р., на основание чл. 76 ЗС владението на апартамент [населено място] с идентификатор 10135.2560.374.1.1, като е прието, че владението е отнето от Д. Р. на 07.03.2010 година по скрит начин -чрез смяна патрона на бравата на входната врата на апартамента , като по този начин е отнет достъпа до жилището. В мотивите на съдебното решение е прието, че Д. Р. е осъществявала фактическа власт по отношение на процесния апартамент от 1993 година до 07.03.2010 година на основание договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от П. Р. на К. Р./ син / и Д. Р. /дъщеря/, по силата на който пожизненото право на ползване на имота е запазено за прехвърлителя П. С. Р. и неговата съпруга- ищцата Д. Р.. Въз онова на влялото в сила решение по иска по чл. 76 ЗС в полза на Д. Р. като взискател е извършен въвод във владение на 31.11.2011 година.
На 31.08.2012 година Д. Д. - Р. предявява срещу сина си К. Р. иск за сумата 12 445 лв., обезщетение за вреди от непозволено увреждане на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и твърдението , че вредите са резултат на самоволното завземане на апартамента на 07.03.2010 година и лишаването и от възможността да ползва апартамента до датата на въвода във владение.
Искът е оспорен от ответника К. Р. с възражението, че в полза на Д. Р. няма учредено право на ползване, същата е имала качеството на бенефициент по сделката, което не я прави ползвател на жилището.
За да уважи иска по чл. 45 ЗЗД в размер на сумата 2070 лв. само за периода 1.06.2011 година до 30.11.2011 година , първоинстационният съд приема , че неправомерните действия / деликта по см. на чл. 45 ЗЗД / на ответника спрямо ищцата , в резултат на които за нея са настъпили вреди , следва да бъдат ценени в рамките на действията по недопускане на ищцата да упражни правото и на ползване на процесния апартамент , извлечени от решението по чл. 76 ЗС, като моментът на установяване на деликта като активно поведение- действия , е този на влизане в сила на това решение- 1.06.2011 година. За разликата до предявеният размер и за времето 7.03/2010 година до 31.05.2011 година искът е отхвърлен. С допълнително решение ,съдът се е произнесъл като е уважил частично и по иска по чл. 86 ЗЗД.
С Решение No 2628 от 12.12.2013 година постановено по гр.д. No3136/2013 година на ОС-Варна , по въззивните жалби на Д. Р. срещу основното, в отхвърлената му част и допълнително решение по чл. 86 ЗЗД и на К. Р. , срещу уважената част на решението, окръжният съд е поправил решението на първата инстанция досежно размера на уважения иск от 2070 лв. на 2480 лв., потвърдил е решението на първата инстанция досежно уважения иск за лихви по л. 86 ЗЗД и е потвърдил изцяло поправеното основно решение- както в уважената , така и в отхвърлената част на иска по чл. 45 ЗЗД, приемайки , че деликтните действия са изцяло на плоскостта на неправомерното недопускане на Д. Р. да ползва имота за времето от 01.06.2011 година до 31.11.2011 година.
Към дата 1.03.2013 години в сила решение от 18.01.2012 година на ОС-Варна по гр.д. 2247/2010 година , с което е развален алеаторния договор по НА 22/1993 година на основание чл. 87 ал.3 ЗЗД до размер на ¼ идеална част.
С Решение Nо 416 от 20.01.2015 година по гр.д. Nо 2198/2014 година на ВКС- IV отд. ,постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието , по правните въпроси обусловили допускане на касационното обжалване, че : „влязлото в сила решение по владелчески иск/ чл. 75 ЗС чл. 76 ЗС/ установява със силата на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на вземане на ищеца да получи владението или държането на недвижим имот , а влязлото в сила решение по иска за разваляне на договор поради неизпълнение/ чл. 87 ал.3 ЗЗД/ – съществуването или несъществуването на потестативното право за разваляне на договора.Нито едно съдебно решение , което има за предмет материално субективно право не установява със силата на пресъдено нещо юридическите факти, които пораждат променят или погасяват материалното право, факти могат да бъдат установени със силата на пресъдено нещо само с иск за установяване на факти / чл. 124 ал. 4 изр.2 –ро ГПК /“.Прието е , че обвързваща сила на мотивите има само в отношенията между подпомаганата и подпомагаща страна , а що се отнася до противоправността, тя може да бъде установена с влязла в сила присъда по обвързващ начин за гражданския съд, който разглежда иск за гражданските последици на деянието.“Прието е , че „отговорността за вреди от недопускане на един съсобственик от друг съсобственик до съсобствения имот е извъндоговорна , но не е деликтна , като за правната квалификация на иска по чл. 31 ал.2 ЗС е без значение придобиване на държането/ фактическата власт/ или владение върху вещта и дали то е противоправно или, тъй като основанието за възникване на тази отговорност е факта на препятстване на ползването от страна на лицето/ съсобственик/ , който ползва имота.“
Със същото решение , по същество на спора за размера на претендираното обезщетение , касационният съд като решаващ спора по същество съд е приел, че правната квалификация не е чл. 45 ЗЗД, а чл. 31 ал.2 ЗС , поради което определяйки размера на дължимото обезщетение е изчислил същото на база правата на ищцата , която е „титуляр на учреденото от съпруга и вещно право на ползване върху половината жилище и като такава е лишена от ползването му и не може да пропусне ползи в размер на повече от половата наем за съответния период от време“, която част се редуцира след смъртта на прехвърлителя до ¼ част , към която ако се прибави правото на ползване , произтичащо от наследствения и дял от собствеността / неограничен от правото на ползване / от 1/8 ид. част , общо съставлява 11/32 части, в които обем е изчислена и причинената и вреда от наемната цена на целия имот за установения период от време / 1.06.2011 година до 30.11.2011 година/ .
Анализът на двете решения сочи, че в диспозитива на съдебните решения , формиращ силата на пресъдено нещо по разглежданите правни спорове, няма правни изводи , касаещи идентитет на правното основание на двете решения , които да обусловят извод за противоречие . Обстоятелството, че с искът по чл. 76 ЗС е уважен , като ответника К. Р. е осъден да предаде владението на целия апартамент , не може да обуслови извод, че същата за посочения период от време на нарушение на владението ищцата може да получи обезщетение за вреди в пълния размер на обезщетението, следващо се за целия имот, след като от г.т. на притежаваните права на ползване , същата е препятствана само частично да ползва имота- а именно извън правата, които има ответникът като собственик на имота, тъй като със смъртта на бащата, запазеното от него право на ползване е прекратено.
Ето защо , настоящият състав на ВКС намира молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК за неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.
По направеното искане за разноски на ответника по молбата за отмяна: Искането е основателно и като такова следва да бъде уважено. Съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяко едно производство на страната , която печели благоприятен резултат и доколкото законът не установява друго. В случая постановения правен резултат е в полза на ответника по отмяна К. П. Р. , поради което и на базата на представения Договор за правна защита и съдействие [ЕГН]/ 25.09.2015 год.за защита искането следва да бъде уважено изцяло, за сумата 800 лв. /осемстотин лева/.
По изложените съображения , Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Т. Д.-Р. от [населено място] за отмяна на основани чл. 303 ал.1 т.4 ГПК Решение Nо 416 от 20.01.2015 година по гр.д. Nо 2198/2014 година на ВКС- IV отд ,постановено по иска по чл. 31 ал.2 ЗС за присъждане обезщетение за вреди поради препятстване да ползва апартамент в [населено място] за времето 01.06.2011 година до 30.11.2011 година като противоречиво на Решение Nо 1272 от 07.11.2011 година по гр.В.д. Nо 1507/2011 година на ОС- Варна между същите страни, постановено по уважен иск по чл. 76 ЗС , като основание за присъждане на обезщетението за вреди.
ОСЪЖДА Д. Т. Д.- Р. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплати на К. П. Р. от [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата 800 лв. / осемстотин лева / разноски за производството по отмяна , на основание чл. 81 ГПК във вр.с чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |