Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 321   София, 3.05.  2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април, през две хиляди и десета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБКА БОГДАНОВА                           СВЕТЛА ДИМИТРОВА       при секретаря        Райна Стоименова     и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията Светла Димитрова  гр.д. № 377 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. п. г./ТПГ/ „Стамен Панчев” гр. Б., представлявана от директора С. М. М. , чрез процесуалния представител адв. З от АК-София, против въззивно решение № 702 от 17.11.2008 г., постановено по в.гр.д. № 659/2008 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 24.03.2008 г. по гр.д. № 720/2007 г. на Ботевградския районен съд, с което са уважени предявените от Л. С. Д. от с. Т., Софийска област срещу ТПГ “Стамен Панчев”, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. Ответницата по жалбата Л. С. Д. от с. Т., Софийска област, не изразява становище по нея. С определение № 1* от 12.08.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос, значим за изхода на спора затова, дали основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ/в редакцията след 2001 г./, вр. с § 5, ал. 1 ПЗР на КСО изисква придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителя, или е налице и при придобито право на намалена пенсия. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора, изложени в подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение като е потвърдено първоинстанционното решение са уважени исковете, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна като незаконосъобразна заповед № 19 от 04.10.2007 г. на Директора на ТПГ “Стамен Панчев”, гр. Б. за прекратяване на трудовото правоотношение с Л. С. Д., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението “учител по математика” в ответното училище и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ - за заплащане на ищцата сумата 3255,12 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО установява субективно материално право в полза на учителите, поради което то може да бъде упражнено само по тяхно искане, а не по волята на работодателя. Независимо от обстоятелството, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата отговаря на условията на цитираната разпоредба, въззивният съд е приел, че работодателят не може да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, тъй като не са налице условията на чл. 68 от КСО, а работникът не е упражнил правото си на по-ранно пенсиониране. По поставения в изложението материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, са налице постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, а именно – решение № 33 от 09.03.2010 г. по гр.д. № 2280/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 220 от 20.04.2010 г. по гр.д. № 4691/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., в които е дадено разрешение на този въпрос, като е прието, че в разпоредбата на чл. 68 КСО са уредени две хипотези при придобиване право на пенсия. Едната е съгласно ал. 1-3 на тази норма и предвижда правото на пълна пенсия при достигане на определена възраст - за мъжете 63 години и за жените – 60 години и общ сбор на възраст и осигурителен стаж, правещи 100 точки за мъжете и 94 точки за жените. Втората хипотеза е намалена пенсия при условията на чл. 68, ал. 4 КСО. По отношение на учителите е предвидена в § 5 от ПЗР на КСО специална хипотеза за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който изисква учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и възраст, която е три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 на КСО. След изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ от 2001 г. законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя, а именно наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост/както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази радикално променена законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ, включително и по т. 10 се извършва по преценка на работодателя, което означава, че това е предоставена му правна възможност, а не задължение. Следователно в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на учител, право на работодателя е да прецени с коя норма да се съобрази – с общата или със специалната разпоредба от осигурителния кодекс. Това негово право не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи единствено фактът дали са спазени изискванията, визирани в общата или в съответната специална норма, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж. С оглед на посоченото разрешение на изведения материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, обжалваното решение, в което е прието, че възможността за по-ранно пенсиониране е предоставена само на учителя, не и на работодателя, е в противоречие с даденото разрешение в задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК по този въпрос – решение № 33 от 09.03.2010 г. по гр.д. № 2280/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 220 от 20.04.2010 г. по гр.д. № 4691/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. По основателността на касационната жалба. Трудовото правоотношение с Л. С. Д. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на ищцата и без заявено от нея желание за пенсиониране. В случая при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание е приложена разпоредбата на § 5, ал. 1 КСО, съгласно която учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. По делото е безспорно, че установените в тази норма предпоставки към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране, са налице за ищцата. Тъй като нормата на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО се явява специална спрямо общата норма на чл. 68 КСО, което предпоставя нейното приложение по отношение на учители, отговарящи на изискванията визирани в същата, както се посочи по-горе, на съдебен контрол подлежи единствено фактът дали са спазени визираните в нея изисквания. Това е така, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, право на работодателя е при преценка изискванията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с коя норма да се съобрази – с общата или специалната норма от осигурителния кодекс, което право не подлежи на съдебен контрол. Работодателят в настоящия случай е прекратил трудовото правоотношение с ищцата като е приложил специалната норма на осигурителния кодекс. Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че в посочената хипотеза за работодателя не съществува право за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е неправилен. Извършеното уволнение е законосъобразно, тъй като са налице визираните в § 5, ал. 1 КСО предпоставки, поради което като е приел противното въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като неоснователни. Предвид изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат на 700 лв. за всички инстанции. С оглед характера на производството – трудов спор, ищцата - ответник по касационната жалба, не дължи заплащане на държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ въззивно решение № 702 от 17.11.2008 г., постановено по в.гр.д. № 659/2008 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 24.03.2008 г. по гр.д. № 720/2007 г. на Ботевградския районен съд, с което са уважени предявените от Л. С. Д. от с. Т., Софийска област срещу ТПГ “Стамен Панчев” гр. Б., искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. С. Д. от с. Т., Софийска област срещу ТПГ “Стамен Панчев”, гр. Б., искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, а именно: за отмяна на заповед № 19 от 04.10.2007 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ, във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “учител по математика” и за осъждането на ответната г. да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 3255,12 лв. за принудителна безработица за период от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2007 г. ОСЪЖДА Л. С. Д. , ЕГН **********, от с. Т., Софийска област, ул. “. № 17, да заплати на ТПГ “Стамен Панчев” гр. Б. направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 700/седемстотин/лева. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :