6 Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 10 април 2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря..............Марияна Петрова...................................и с участието на прокурора.....................Николай ЛЮБЕНОВ...........................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1251 по описа за 2017 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. С. Л. – защитник на подсъдимите А. А. Л. и С. Х. С. срещу решение № 190 от 07.09.2017г., постановено по внохд № 267/17г. на Пловдивски апелативен съд. С присъда № 14 от 23.02.2017г., постановена по нохд № 1094/16 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, подсъдимия С. Х. С. е признат за виновен в това, че : - на 20.08.2013 г. в [населено място] пазил предмети, оръдия и компютърна програма (подробно изброени в диспозитива на присъдата), за които знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти по чл.243, ал.2, т.3 от НК, поради което и на основание чл.246, ал.3 вр. чл.54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода; - на 20.08.2013г. в [населено място] съхранявал информация за съдържанието на платежен инструмент - за номера на банкова карта, изписан на втората пътечка от магнитната лента на банкова карта „Visa Debit Classic” /”Виза Дебит Класик”/ № 4258084521779236, издадена от банка „Wilmington Trust N.A.-United States” /”Уилмингтън Тръст Ен Ей - Съединени щати”/, валидна до месец август 2014г., съдържаща се в един брой подправен електронен платежен инструмент, а именно: банкова карта „Visa Debit Prepaid” /”Виза Дебит Припеид”/, на която е придаден вид като издадена от банка „Peoples Trust Company - Canada” /”Пийпълс Тръст Къмпани –Канада”/ с № 4677 2601 0057 2571 и надпис за картодържател „Preferred customer” /”Префърд кастъмър”/, поради което и на основание чл.249, ал.4 вр. ал.3 от НК вр. чл.54 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия С. Х. Сиболерски общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 200лв. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият А. А. Л. е признат за виновен в това, че: - на 20.08.2013г. в [населено място] е пазил предмети и компютърни програми (изброени в диспозитива на присъдата), за които знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти по чл.243, ал.2, т.3 от НК, поради което и на основание чл.246, ал.3 вр. чл.54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода; - на 20.08.2013г. в [населено място] е съхранявал информация за съдържанието на платежен инструмент - за номера на банкова карта, изписан на втората пътечка от магнитната лента на: 1. Банкова карта „Maestro Debit Ikea Card” /”Маестро Дебит Икеа Кард”/ с № 6044034110001420900, издадена от „Citi Cards Canada” - Canada /”Сити Кардс Канада” -Канада/, валидна до месец декември 2049г., съдържаща се в подправен електронен платежен инструмент, а именно: разплащателна карта с магнитна лента с надпис върху нея „Sam's club Advantage Member credit” /”Самс клуб А. М. кредит”/ с № 10498110001420900, издадена на името на A. L. /А. Л./; 2. Банкова карта „Mastercard Credit” /”Мастъркард Кредит”/ с № 5230962000061566, издадена от банка „JTB Corp.” - Japan /”Д. Ти Би Корп.” - Япония/, валидна до месец декември 2040г., съдържаща се в подправен електронен платежен инструмент, а именно: банкова карта „Visa” /”Виза”/, на която е предаден вид като издадена от банка „UniCredit Bulbank” /”УниКредит Булбанк”/ с № 4176, без посочено име на картодържател, поради което и на основание чл.249, ал.4 вр. ал.3 от НК вр. чл.54 от НК му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 400 лева, като е признат за невинен и оправдан да е съхранявал информация за съдържанието на платежен инструмент – за номера на банкова карта, изписан на втората пътечка от магнитната лента на банкови карти „Visa Credit Premier” /”Виза Кредит Премиер”/ с № 4512108903969297, издадена от банка „Royal Bank of Canada” - Canada /”Р. Банк ъв Канада” - Канада/, валидна до месец май 2011г. и банкова карта „Mastercard Credit Standart” /”Мастъркард Кредит Стандарт”/ с № 5177810185124649, издадена от банка „Canadian Imperial Bank of Commerce” - Canada /”Канадиан Империал Банк ъв Комерс” - Канада"/, валидна до месец юни 2011г. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия А. А. Л. общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 400лв. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимите. С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства и възложил в тежест на подсъдимите заплащането на разноските по делото. По жалби на защитника на подсъдимите Л. и С. – адв. Л. е образувано внохд № 267/17г. на Пловдивски апелативен съд. С решение № 190 от 07.09.2017г. въззивният съд е потвърдил присъдата. В жалбата се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Незаконосъобразността на присъдата сe твърди поради обстоятелството, че държаните от подсъдимите предмети и компютърни програми имат двойно предназначение и могат да бъдат закупени свободно, поради което обвинението е недоказано. Твърди се също, че липсата на съвпадение между номера на картата и банковата сметка не представлява достатъчна индиция за осъществено престъпление, тъй като това било допустимо от стандарта ISO. Наложените на подсъдимите наказания се твърди, че са явно несправедливи, тъй като не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца, а при определянето им не били отчетени докрай смекчаващите отговорността обстоятелства. При условията на алтернативност се настоява за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наказанието. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от защитника адв. Л. със същите аргументи и искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага обжалваното решение да се остави в сила. Излага доводи, че според заключенията на назначените технически експертизи, инкриминираните вещи могат да се използват за скрито събиране на информация от електронни платежни инструменти и за подправка на такива инструменти. Годността на вещта да обслужва дори един от етапите от цялостния сложен процес на подправката на платежни инструменти, според прокурора е достатъчна да ангажира отговорността на извършителя за престъплението по чл.246, ал.3 от НК. Намерените у подсъдимите преносими компютри и програми, поддържащи устройства за четене и запис на магнитни карти и баркод четци сочат, че престъплението е осъществено и от субективна страна. Оплакването за явна несправедливост на наказанието прокурорът намира също за неоснователно, тъй като обстоятелствата от значение за наказателната отговорност са били съобразени от въззивния съд. Подсъдимите Л. и Сиболерски, редовно призовани, не се явяват в заседанието на касационната инстанция. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. В жалбата не се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което касационният съд намира, че преценката на законосъобразността на въззивния съдебен акт следва да се извърши въз основа на приетата за установена фактическа обстановка. Възражението, че инкриминираните вещи – предмети, оръдия и компютърни програми с оглед двойното им предназначение не могат да бъдат предмет на престъплението по чл.246, ал.3 от НК, е направено във въззивната жалба и на него е даден отговор в мотивите на въззивното решение (л.81 от внохд № 267/17г.), с които настоящият касационен състав се съгласява напълно. Предмет на престъплението и за двамата подсъдими са вещи, представляващи съставни елементи на устройства, предназначени за придобиване на данни от банкови карти с магнитна лента. За подсъдимия Сиболерски това са електронна платка 22х7мм, представляваща основен елемент на скимиращо устройство за придобиване на номерата на банкови карти с магнитна лента, като същото съхранява записаните номера на банковите карти; пластмасов елемент на скимиращо устройство – основа на декоративен елемент за защита на входа за банкови карти на банкоматни устройство; електронна платка с USB накрайник в единия край и четири кабелчета, завършващи с накрайник с четири крачета в другия край, представляваща пригоден преобразувател за връзка и прехвърляне на данни между скимиращо устройство и персонален компютър; предмет с метална пластина, представляващ микрокамера, която като елемент на скимиращо устройство може да заснеме въвеждани от потребител на банкоматно устройство ПИН кодове; техническо устройство с кабел, представляващо устройство за запис на магнитни карти; пластмасова човка с диаметър около 12 см., с монтирани в задната й част магнитна глава и платки, свързани посредством кабели, която служи за придобиване на данни от електронни платежни инструменти. За подсъдимия Л. – модифициран черен USB кабел с конектори от двете страни, който може да служи за прехвърляне на данни между скимиращо устройство и персонален компютър; две магнитни глави с размери 5,6 х 5,9 х 7мм, предназначени за придобиване на данни от електронни платежни инструменти, когато са монтирани в скимиращо устройство. Иззетите от подсъдимите компютърни програми също са предназначени за четене и запис върху магнитни банкови карти. В съдебната практика е трайно прието, че предмет на престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК могат да бъдат предмети, материали, оръдия, компютърни програми или елементи за защита на парични знаци, които поначало не са забранени за притежание и могат свободно да се придобиват, защото за тях не е въведен разрешителен режим. Те стават предмет на престъпното посегателство от момента, в който деецът промени тяхното предназначение – към подправка на парични знаци, други знаци или платежни инструменти (вид предварителна престъпна дейност), или деецът ги приема, загдето те вече са послужили за такава подправка (вид укривателство). Именно, защото подобна предварителна престъпна дейност поставя в опасност обществените отношения, свързани с правилното осъществяване на паричния оборот, законодателят е инкриминирал тази подготвителна по същността си дейност за престъпна по чл. 246, ал. 3 от НК (р. № 382 от 17.12.2015г. по н.д. № 976/15г. на ІІ н.о. на ВКС). По отношение на обвинението по чл.249, ал.4 от НК от фактическа страна е прието за установено, че двамата подсъдими поотделно са държали банкови карти, в които е съхранявана информация относно съдържанието на други платежни инструменти, при което е констатирано разминаване между данните върху лицевата страна на банковите карти и записа върху втора пътечка на магнитната лента. Несъответствието е по отношение на номер и тип на картата, банка издател и срок на валидност. Твърдението в жалбата, че стандартът ISO допуска такова несъответствие, противоречи на заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд техническа експертиза, изготвена от в.л. Т. и на приложеното писмо от УниКредит Булбанк (л.100 от нохд № 1094/16г.), че методологията на издаване на банкови карти не допуска несъответствия между данните от картовата пластика и магнитната лента. Аргументите в тази насока изложени на л.84 от въззивното решение се споделят от касационния съд и не следва да бъдат повтаряни. Приетата от инстанционните съдилища правна квалификация на осъществените от подсъдимите деяния като престъпления по чл.246, ал.3 и чл.249, ал.4 вр. ал.3 от НК е съответна на приетите за установени факти, поради което касационният съд намира, че законът е приложен правилно. При реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите е отчетен превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства, което е мотивирало първостепенния съд да индивидуализира наказанията под средния предвиден и за двете престъпления размер. Като такива обстоятелства са приети чистото съдебно минало, полагането на грижи за малолетни деца, изтеклият период от осъществяване на деянията, трудова ангажираност и семейното положение на Сиболерски. В жалбата не се сочат смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид при определяне на наказанието, поради което твърдението за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, е също неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190 от 07.09.2017г., постановено по внохд № 267/17г. на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.