1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
София, 09 февруари 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Николай Любенов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 728/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. И., насочена срещу въззивна присъда № 5 от 02.03.2017г., постановена по внохд № 202/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна.
В жалбата и допълнението към нея/депозирано в срока по чл.351 от НПК/са развити доводи в подкрепа на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Правят се искания в условията на алтернативност - за оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наказанията, с приложение на разпоредбите на чл.55 от НК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Счита за неоснователни твърденията, че съдържанието на обвинителния акт не отговаря на законоустановените изисквания. Също така не намира, че решаващите инстанции са допуснали нарушения при събиране и оценката на доказателствата. Изразява становище, че фактите по делото са правилно установени и материалният закон е приложен правилно, а наложените наказания са справедливо определени и съответни на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Пледира за оставяне в сила на въззивната присъда.
Защитата на подсъдимия адвокати И. Т. и В. П., поддържат касационната жалба по съображенията, изложения в нея, подкрепящи посочените касационни основания. Като водещо се сочи оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващо се в липса на мотиви, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че въззивният съд след проведено въззивно съдебно следствие е изложил мотиви, които не са съответни на изискванията на чл.339, ал.3 от НПК, както по отношение анализа на събраните от него доказателства, така и досежно установената нова фактическа обстановка. Все във връзка с твърденията за липса на мотиви се сочи, че такава е налице и относно някои от съставомерните признаци на инкриминираните престъпления, както и досежно наложените на подсъдимия наказания. Искането, което се прави, е за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият Н. И. моли за справедлив съдебен акт.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 45 от 01.04.2016г., постановена по нохд №1065/2015г., Окръжен съд- Варна е признал подсъдимия Н. Н. И. е виновен в това, че:
- на 30.05.2011г. в [населено място] е държал големи количества подправени платежни документи - 54 бр. магнитни карти, със стандартен размер на идентификационна магнитна карта и ръкописни надписи, съдържащи запис върху магнитната лента, поради което и на основание чл.244, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
- на 30.05.2011 г., в [населено място], съхранявал информация за съдържанието на платежни инструменти - редове с поредица от числа, съответстващи на записи на пътечки от банкови карти записани върху твърд диск марка "Western Digital", сериен номер /№/ от компютър с черна кутия с надписи на предния панел и левия страничен капак "Vento Asus chassis", във файл D\Users\Pc\Desktop\TR2\TR2.txt:, поради което и на основание чл. 249, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 3 от НК, вр. чл.55, ал.3 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
- на 30.05.2011 г., в [населено място], укривал предмети - специални технически средства за скрито придобиване и съхранение на видео информация и специални технически средства за негласно записване на информация от банкови, платежни, магнитни карти, при използването им на банкомат, за които знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти - банкови карти, като следва: приспособена за монтиране към банкомат декоративна лайсна с вградено цифрово аудиовидео записващо устройство с миниатюрна видеокамера и отстранен микрофон; копия на декоративни детайли от банкомати, с вградени цифрови аудиовидео записващи устройства с миниатюрни видеокамери и отстранени микрофони; композиция от отделни пластмасови елементи, копия на детайли от банкомат, с монтирани върху задната част цифрови аудио записващи устройства; модификации на входни отверстия „усти" за четящи устройства на магнитни карти за банкомати с вградени миниатюрни четящи магнитни 39 глави, позиционирани така, че да четат информацията от втора магнитна пътека на платежните магнитни карти при тяхното преминаване; машинно изработено от полупрозрачна пластмаса входно отверстие, копие на оригинален детайл от банкомат с монтирана миниатюрна четяща магнитна глава с изведени електрически проводници, поради което и на основание чл. 246, ал. 3, пр. 4, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, вр.чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.23 от НК, съдът е наложил на подсъдимия Н. едно общо и най-тежко наказания, между определените по-горе, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски.
С въззивна присъда № 5 от 02.03.2017г., постановена по внохд №202/16г. по описа на Апелативен съд-Варна, първоинстанционната присъда е била отменена в частта на обвинението по точка две, с което подсъдимият е бил признат за виновен по чл.249, ал.4, пр.1, вр. ал.3 от НК, както и в частта относно приложението на чл.23 от НК, като, като вместо това подсъдимият Н. И. е признат за виновен в това, че на 30.05.2011г., в [населено място], съхранявал информация за съдържанието на платежни инструменти - редове с поредица от числа, съответстващи на записи на пътечки от банкови карти записани върху твърд диск марка "Western Digital", сериен номер /№/ от компютър с черна кутия с надписи на предния панел и левия страничен капак "Vento Asus chassis", във файл D\Users\Pc\Desktop\TR2\TR2.txt:, поради което и на основание чл. 249, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 3 от НК, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият Н. И. е признат за невиновен и оправдан по т.т. ІІ.2. на обвинението по чл.249, ал. 4,, пр.1, вр. ал.3 от НК.
На основание чл.23 от НК съдът е наложил на подсъдимия едно общо и най-тежко наказание от определените му за престъпленията по чл.244, ал.2 от НК, чл.249, ал.4 от НК и чл.246, ал.3 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Касационна жалба е допустима, но неоснователна.
На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогират необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК.
Неоснователно е оплакването за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Последният е съответен на изискванията на чл.246 от НПК досежно съдържането си. Обстоятелствената част съдържа фактическо описание на мястото, времето и начина на извършване на деянието, така както прокуратурата е преценила за установено, въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства. Фактическата рамка на обвинението е формулирана по ясен и несъмнен начин, което е обезпечило възможност на подсъдимия да упражни правото си на защита по надлежен ред и то в пълен обем.
Не могат да бъдат възприети за основателни и твърденията на жалбоподателя за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в следното: след като е констатирал абсолютно отменително основание – противоречие между диспозитив и мотиви на първоинстанционната присъда, не е върнал делото за ново разглеждане, а е приел, че може да го отстрани. Безспорно е, че диспозитива и мотивите на присъдата следва еднопосочно да позволяват на страните да разберат каква е волята на съда и по какъв начин е формирано неговото вътрешно убеждение. Варненски апелативен съд е констатирал, че първата инстанция е признала подсъдимия Н. за виновен, но само по част от предявените му обвинения и по-точно досежно обвинението по чл.249 от НК. При липсата на съответен протест връщането на делото би довело единствено до постановяване на оправдателна присъда по отношение на непроизнесеното обвинение и то на процесуално основание/без оглед на доказателствената обезпеченост/, което може да бъде направено на въззивната инстанция, с упражняване на правомощията й по чл.336 от НПК. Това е обосновало и постановяването на нова въззивна присъда, като постановеното оправдаване е в полза но подсъдимия и евентуалното връщане на делото на това основание би довело само до удължаване продължителността на процеса, предвид невъзможността за постигане на друг резултат.
Във връзка с горното е невярно твърдението, че въззивният съд не е изложил мотиви за оправдаването на подсъдимия по обвинението по точка ІІ.2 на чл.249, ал.4, пр.1, вр. ал.3 от НК.
Доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, касаторът прави и по отношение дейността на въззивната инстанция по събиране и оценка на доказателствата и доказателствените източници.
Анализът и оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, въззивният съд е събрал възможния обем от доказателства, като същите са оценени при спазване на изискванията на НПК и не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства.
Въззивният съд, повеждайки съдебно следствие, е отстранил доказателствения дефицит, допуснат от първия съд и е изпълнил задължението на решаващите инстанции да съберат и проверят всички възможни доказателства във връзка с изясняване обстоятелствата, подлежащи на доказване. Приел е нова фактическа обстановка, като обстоятелството, че изрично не е посочил точно кои са новите фактически положение, не сочи на допуснато процесуално нарушение. Същественото е, че последната по същество инстанция ясно и точно е очертала фактите, които приема за установени и които обуславят направените от нея правни изводи. Също така е съществено, че съдът ги е извел след като е направил самостоятелен правилен анализ на доказателствената съвкупност, ревизирайки частично анализа на първата инстанция. Апелативният съд не е кредитирал безрезервно доказателствата и то с насоченост в подкрепа на обвинителната теза. Цитатите, които са изложени в жалбата в подкрепа на тази теза, са фрагментарно извадени от контекста на изложението. Действително в оценъчната си дейност апелативната инстанция си е позволила да борави и с някои аргументи в чисто житейски аспект, но това не е довело до превратна оценка на действителното съдържание на доказателствените източници. Анализирайки събраните гласни, писмени и веществени доказателства в тяхната взаимна връзка, съдът е установил една последователна верига от преки и косвени доказателства, годни да обусловят един единствен извод, свързан с авторството на подсъдимия по реализиране на престъпната му деятелност.
Неоснователно е и твърдението на подсъдимия и защитата му за липса на мотиви относно елементи от състава на инкриминираните му престъпления. Съдът е изложил макар и кратки, но категорични мотиви, за да приеме, че предметът на престъплението по чл.244, ал.2 от НК – 54 броя магнитни карти покрива признака “голямо количество”. Съдебната практика на която се позовава жалбоподателят - ТР № 1/30.10.1998г. на ОСНК е относима към критериите за определяне на други, различни квалифициращи признаци, а именно “големи размери” и “ особено големи размери” и не е приложима към настоящия случай. Неоснователно е и твърдението, че апелативният съд не е изложил мотиви, за да приеме за доказано изпълнителното деяние на престъплението по чл.246, ал.3, пр.4 от НК - “укрил”. Отново следва да се посочи, че съдът е бил кратък, но ясен и категоричен в изводите си относно признаците от обективна страна на посоченото престъпление. Предметът на това престъпление - специалните технически средства са намерени в кутии на етажерка зад входната врата на жилището, както се сочи в жалбата, но неоснователно е твърдението, че не е налице укриване, тъй като вещите е следвало да бъдат поставени на място, и в положение, в което тяхното откриване при оглед и претърсване да е затруднено. Една от криминализираните форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.246, ал.3 от НК е “укриване”, за осъществяването на която се изискват активни неправомерни действия, чрез които изброените в нормата предмети на престъпно посегателство да се поставят в положение, затрудняващо установяването на местонахождението им. Това не изисква вещта да е на място, на което да е неоткриваема при извършване на процесуално-следственото действие претърсване и изземване.
Предвид горното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да обусловят наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Не са допуснати и нарушения на материалния закон. При вярно установените фактически положения, съдът правилно е извел изводите си по приложението на правото. Самият касатор не сочи аргументи в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, извън тези за допуснати съществени процесуални нарушения, обусловили неправилно приложение на материалния закон.
Оплакванията за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост, са неоснователни.
Наложените на подсъдимия наказания са към минималния законов размер за всяко едно от трите престъпления и са определени при превес на смекчаващите обстоятелства. Сочените от касатора смекчаващи обстоятелства са били отчетени от въззивния съд при индивидуализацията на наказанията, но същите не обуславят приложението на чл.55 от НК, тъй като не са многобройни или изключителни. Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидно негово несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящото дело.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5 от 02.03.2017г., постановено по внохд № 202/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: |