5 Р Е Ш Е Н И Е № 240 София, 07 февруари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 899/2018 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на подсъдимия С. Т. К., и по жалба от неговия защитник срещу въззивно решение № 175/30.04.2018 г., постановено по ВНОХД № 198/2018 г. от Софийски апелативен съд. В касационните жалби се сочи, че решението на въззивната инстанция е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на закона. Твърди се, че второинстанционният съд изцяло се е солидаризирал с мотивите на първата инстанция и направения доказателствен анализ. Изтъкват се доводи, за недооценяване на обясненията на подсъдимия, съдържащи твърдения, че намерените наркотични вещества са били за лична употреба, както и за неправилна и противоречива оценка на показанията на свидетелката И.. Отправените искания са за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание подсъдимият С. Т. К. и неговата защита поддържат жалбите по съображенията, изложени в тях. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд с присъда № 9/18.01.2018 г., постановена по НОХД № 2997/2017 г., признал подсъдимия С. Т. К. за виновен в това, че на 26.01.2017 г. в [населено място], в дървена барака на [улица], без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества – амфетамин и хероин, с общо тегло 0,15 гр. и на стойност 10,50 лева с цел разпространение, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т.4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б.”б” и чл. 54 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. С атакуваното сега решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е изменена, като е отменена в частта само относно мястото на изтърпяване на наказанието. В останалата част присъдата е потвърдена. Искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане ще бъде удовлетворено, макар и не по всичко изложено в жалбите. В хода на въззивното производство е допуснато съществено процесуално нарушение. Разпоредбата на чл. 314 от НПК задължава въззивния съд да извърши служебна проверка на присъдата в нейната цялост. Контролът обхваща не само дейността по събиране и проверка на доказателствата, но и фактическите констатации и правните изводи на първостепенния съд. Без значение са пълнотата на оспорването и характера на наведените възражения и доводи от сраните. Въззивният съд е длъжен да извърши пълна фактическа и правна проверка на невлязлата в сила присъда, която е ограничена само от забраната за влошаване на положението на подсъдимия. В атакувания съдебен акт е отразена констатацията, че при собствена преценка на доказателствената съвкупност съдът е изградил фактическата обстановка, която съвпада с тази, приета от първата инстанция, и не обосновава различни правни изводи. Несъмнено, възприемането на фактическите и правните изводи само по себе си не е нарушение. Това обаче не освобождава въззивния съд да извърши цялостна и задълбочена проверка на атакувания пред него съдебен акт. От съдържанието на обвинителния акт е видно, че на подсъдимия е било повдигнато обвинение за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б.”б” от НК, като тази правна квалификация е изведена от осъжданията на подсъдимия по НОХД № 2120/2009 г. и по НОХД № 6675/2013 г. и двете по описа на Софийски районен съд. С постановените актове, влезли в сила на 24.062009 г. по първото дело и на 10.07.2013 г., подсъдимият К. е бил осъден на по осем месеца лишаване от свобода. Такова е и съдържанието на присъдата, като в мотивите към нея първата инстанция се е задоволила само да посочи, че „подсъдимият е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, като поне за едното от тях наказанието не е отложено по чл. 66, ал.1 от НК”, препращайки именно към вече цитираните осъждания. Известно е, че общите изисквания за квалификацията на едно престъпно деяние като „опасен рецидив” са три и са визирани съответно в разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от НК. Обща особеност за случаите на „опасен рецидив” е и изискването от изтърпяване на наказанието по предишните присъди да не са изминали пет години. Първостепенният съд изобщо не е обсъждал наличието на посочената предпоставка. Изследване в тази насока винаги е необходимо, защото в случаите на „опасен рецидив” по чл. 29, ал.1, б. „б” от НК е необходимо петгодишният срок от момента на изтърпяване на наказанията де не е изтекъл най-малко по две от предишните присъди. Въззивният съд е приел безкритично изводът на първата инстанция за наличието на правната квалификация „опасен рецидив”, обусловена от посочените предходни осъждания на подсъдимия. Отсъствието на собствена аргументация в решението по този въпрос, доколкото декларативното съгласие с правните изводи на градския съд не представлява надлежно мотивиране, е съществено нарушение на процесуалните правила, относимо към дейността на въззивния съд. По съществото си това съставлява и липса на мотиви към въззивното решение, тъй като утвърдените правни изводи на първостепенния съд, свързани с коментираната квалификация, се изчерпват, както вече се каза, с посочването на осъжданията. Ако въззивният съд бе извършил цялостна проверка, каквато законът му възлага, би констатирал процесуалните недостатъци в дейността на първата инстанция. Отстраняването им е в правомощията на въззивния съд чрез надлежно обсъждане на приобщената справка за съдимост на подсъдимия, за предхождащи инкриминираното престъпно деяние осъждания и попълване на делото с официална справка за времето на изтърпяване на наложените му по всички присъди наказания лишаване от свобода. Едва тогава съдът може да направи и собствената си преценка за наличието на квалификацията „опасен рецидив”, включително и при други съображения за обуславящите я осъждания. На следващо място, съдебният акт търпи упрек поради недотам прецизното си съдържание, което всъщност създава и поводите за неговото оспорване. В мотивите на въззивното решение е прието (виж, стр.6 от решението, л. 18 от делото), че подсъдимият К. е държал с цел разпространение въпросните наркотични вещества – амфетамин и хероин, за което свидетелстват К. И. и Т. В. в проведените им разпити по реда на чл. 223 от НПК в хода на досъдебното производство. Непосредствено след тази констатация на съда на стр. 7 от решението може да се прочете следното : „Поради отказа на И. от показанията си, дадени на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК, правилно СГС не е кредитирал тези показания”. Неяснотата произтича и от друго. Втората инстанция, за разлика от първата, е отразила в приетата фактология, че коментираната свидетелка е закупила топче хероин за десет лева от подсъдимия К. и веднага го инжектирала на място. Такива данни наистина се съдържат в разпита на И. пред съдия, но не са кредитирани от първостепенния съд в тази им част (виж, мотиви на присъдата стр. 198 от делото). Противоречивите заключения, отразени в решението по отношение показанията на свидетелката, лишават от възможността страните и контролната инстанция проследят действителната воля на съда. Извършвайки проверка на присъдата и в отговор на повдигнатите възражения, въззивният съд е следвало ясно и убедително да посочи в коя част показанията на И. се приемат за достоверни и поради какви причини, за да се избегнат непрецизните редакции, присъстващи в решението по този въпрос. Приложеният по делото подход компрометира качеството на извършената въззивна проверка и не позволява касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал.1 от НПК, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане апелативният съд следва да отстрани констатираните нарушения, да извърши пълноценна въззивна проверка и да постанови съдебен акт, отговарящ на изискванията на закона. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 175/30.04.2018 г., постановено по ВНОХД № 198/2018 г. от Софийски апелативен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на Софийски апелативен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.