6 Р Е Ш Е Н И Е №234 гр. София, 24 ноември 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 815 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е касационна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец И. Н. Н. срещу въззивно решение № 178 от 24.04.2017 год., постановено по ВНОХД № 195/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд, с доводи за наличието на касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В жалбата и писменото допълнение към нея се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Срещу същото въззивно решение е постъпила касационна жалба и от гражданския ищец и частен обвинител П. Н. Н., подадена от повереника му - адвокат Д. С.. С жалбата се релевират доводи за допуснати нарушения на процесуалния закон довели до постановяване на незаконосъобразен въззивен съдебен акт. Иска се отмяна на въззивното решение, признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение и осъждането й с налагане на справедливо наказание. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд повереникът на гражданския ищец и частен обвинител – адвокат Д. П., преупълномощена от адвокат К. П., поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Частният обвинител и граждански ищец И. Н., поддържа касационната жалба и моли тя да бъде уважена. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец П. Н. - адвокат С., поддържа касационната жалбата и пледира за осъждането на подсъдимата. Частният обвинител и граждански ищец П. Н., редовно призован, не се явява. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни и пледира да не бъдат уважени. Защитникът на подсъдимата Б. В. Г. – В. пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Подсъдимата В., редовно призована, не се явява. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 278 от 30.10.2015 год., постановена по НОХД № 497 /2014 год., по описа на Софийски градски съд, НО, 4 – ти състав, подсъдимата Б. В. Г.- В. е призната за невиновна в това на 25.04.2013 год. в [населено място], по [улица], да е управлявала л. а. „“ с ДК [рег.номер на МПС] в нарушение на чл. 21, ал.1 и чл. 116 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост да е причинила смъртта на Ц. Д. Н., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Със същата присъда са отхвърлени като неоснователни предявените срещу подсъдимата граждански искове. По протест на СГС и жалби на гражданските ищци и частни обвинители се произнесъл САС, НО, 6 - ти състав, който с присъда № 23 от 12.10.2016 г. по ВНОХД № 93/2016 год. признал подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, като я осъдил на наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от три години. Въззивната присъда е била обжалвана от защитника на подсъдимата пред ВКС, който с решение № 32 от 22.02.2017 год. по н. д. № 1316/2017 год. я отменил изцяло и върнал делото на САС за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция е постановено обжалваното с касационните жалби решение №178 от 24.04.2017 год. по ВНОХД № 195/2017 год. по описа на САС, НО, 3- ти състав. С него първоинстанционната присъда изцяло е била потвърдена. Касационните жалби срещу решението на САС са допустими, тъй като са подадени срещу съдебен акт от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 346 от НПК и от лица, които имат право на това. Разгледани по същество, жалбите са основателни. Основният упрек, който се отправя от повереника на гражданския ищец и частен обвинител И. Н. срещу въззивния съдебен акт е, че същият е постановен в нарушение на процесуалния закон. Конкретно се сочи, че неправилно въззивният съд е изключил от доказателствената съвкупност протокола за оглед на местопроизшествие, като е счел, че същият е съставен в нарушение на изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от НПК. Тези възражения са били обсъдени при предишното касационнно обжалване, даден им е отговор, който изцяло се възприема от настоящия съдебен състав. Неучастието на две поемни лица при извършване на огледа е нарушение на процесуалните правила, което води до изключването му от доказателствената съвкупност като негодно доказателствено средство. Поради това и изготвените за онагледяване скица и фотоалбум към него, също не могат да бъдат доказателствен източник, въз основа на който да се формират изводи за съществуването или не на определени факти от значение за делото. Основателна е обаче, жалбата на гражданския ищец и частен обвинител П. Н. затова, че в мотивите на въззивния съдебен акт не са били посочени приетите за установени фактически положения, доказателствата, от които те са изведени и правните съображения за това. Въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като в решението си не е изложил фактическа обстановка, такава каквато намира за установена от събраните по делото доказателства. Възпроизвел е накратко показанията на поемните лица С. Ч. и И. И., приемайки въз основа на тях, че протоколът за оглед на местопроизшествие е негоден. Направил е изводът, че без отразените в него величини - дължина на спирачна следа и местоположение на колата и петното кръв, не могат да бъдат изготвени експертни заключения относно скоростта на движение на процесния автомобил. При това е игнорирал изцяло останалите събрани по делото гласни доказателства, като изобщо не ги е анализирал. Въззивният съд в решението си не е отговорил и на нито едно от възраженията на жалбоподателите. По този начин въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, посочени в разпоредбата на чл. 339, ал.1 и ал.2 от НПК, което се приравнява на касационното основание, визирано в чл. 348, ал.3, т.2 от НПК - липса на мотиви. Въззивният съдебен състав при постановяване на решението си е допуснал и съществено нарушение на разпоредбите на чл. 13, ал.1, чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.2 и ал.5 от НПК. Той не е изпълнил задълженията си да вземе необходимите мерки за разкриване на обективната истина, като проведе всестранно пълно и обективно изследване на всички обстоятелствата от значение за решаване на делото. Въззивната инстанция е акцентирала на отразената в протокола за оглед спирачна следа, приемайки, че без нейната величина, закрепена в писмен доказателствен източник, не би могла да бъде определена скоростта на автомобила към момента на удара. Негодността на едно доказателствено средство не води автоматично до извода, че обвинението е недоказано, особено когато значимите за изясняване на делото обстоятелства могат да бъдат изведени от други доказателствени източници като гласните доказателства и изготвените въз основа на тях експертни заключения. Оставените на произшествието спирачни следи са един от параметрите, които могат да се използват, за да бъде определена по експертен път величината на скоростта на движение на участвалите в ПТП превозни средства. Това обаче, не е единственият способ за установяване на скоростта на движение, като последната може да бъде определена по експертен път чрез анализ на данните за уврежданията, получени от пострадалата, деформациите по автомобила, приблизителното отстояние на тялото на пешеходката от превозното средство след удара и др. Тези данни могат да бъдат изведени от заключенията на СМЕ, изготвени по делото, от писмените и гласни доказателства. В тази насока особено ценни са показанията на свидетелката - очевидец Е. И. /л. 81-82 от дос. пр., л.38 – л. 42 от НОХД №497/2014 г. на СГС/, възприела лично произшествието и излагаща сведения за мястото на пресичане на пътното платно от пострадалата пешеходка, начина й на пресичане, мястото на удара и разположението на тялото на пострадалата спрямо автомобила непосредствено след произшествието. Свидетелката И. е дала подробни показания още на досъдебното производство / четени в хода на първоинстанционното съдебно следствие на основание чл. 281 от НПК/, които могат да бъдат ползвани от експертите при изготвяне на АТЕ, за да се отговори на въпросите относно скоростта на движение на превозното средство, управлявано от подсъдимата, скоростта на движение на пешеходката, мястото на удара и неговата предотвратимост. За мястото на пресичане на пешеходката и евентуалното място на удара могат да се извлекат данни не само от показанията на св. И., но и от тези на свидетелите П. Н. и И. Н., които дават информация за обичайния маршрут на пострадалата, спирката, на която тя се е качвала на автобус, за да отиде до обработваната от нея градинка, намираща се в[жк]/ л.34 и л. 37 от НОХД №497/2014 г. на СГС/. Сведения за мястото, където се е намирала пострадалата върху пътното платно след удара, се съдържат и в показанията на поемното лице С. Ч. /„Спирката е на разстояние около 10 метра от мястото, където лежеше жената“, „Разстоянието между мен и лежащата жена беше 10 метра. Тя се падаше точно срещу мен. Аз бях точно на спирката“, „Жената беше в третата лента на пътното платно за движение, към мантинелата, към средата“ / л. 59 – л.61 от НОХД №497/ 2014 год. на СГС/. Подсъдимата също е дала обяснения по делото в хода на първоинстанционното съдебно следствие / л.146 - л.149 от НОХД № 497/2014 год. на СГС/ за мястото на произшествието, скоростта, с която е управлявала МПС, лентата, в която се е движела непосредствено преди удара и др., които следва да бъдат преценени и съпоставени с останалите доказателства, като в случай, че се потвърждават от тях, могат да послужат за доказателствена основа относно значимите за изясняване на делото факти. Като не е изпълнил задължението си да изясни всички обстоятелства относими към предмета на доказване, анализирайки цялата доказателствена съвкупност, събрана по делото, въззивният съд е достигнал до невярното заключение, че без данните, отразени в негодния протокол за оглед на местопроизшествие, не могат да бъдат направени изводи за скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимата, за да се прецени дали е доказана обвинителната теза. Допуснатите от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл. 107, ал. 2 и ал. 5 от НПК, са довели и до неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, за допълнително изясняване на обстоятелствата / в коя част на пътното плътно се е движел автомобила на подсъдимата преди удара и къде се е установил след него, къде се е намирало петното кръв, респективно тялото на пострадалата върху пътното платно и спрямо превозното средство, какви са били деформациите по автомобила и др./ от значение за определяне на скоростта на движение на автомобила, следва да бъде извършен преразпит на свидетелката Е. И., на поемните лица С. Ч. и И. Г. И. и на пристигналите първи на произшествието полицейски служители - свидетелите И. Х. и И. Г. И.. При разпита на тези свидетели следва да се използва нова скица на местопроизшествието с отбелязване на всички относими към случая обекти, изготвена от вещи лица. Следва да се назначи и повторна КМАТЕ, която да отговори на въпросите за механизма на ПТП, скоростта на движение на автомобила, предотвратимостта на удара и т.н., изхождайки от годните доказателствени източници, събрани по делото, без да се позовават на параметрите, отразени в протокол за оглед на местопроизшествието. Воден от изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т.2 и т.3, вр. с ал.1, т.5, вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Върховният касационен съд, І - во наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 178 от 24.04.2017 год., постановено по ВНОХД № 195/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3 – ти състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.