Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * периодичност на пробационни мерки * пробация * налагане на пробационна мярка на непълнолетен

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

64

 

София, 02 март 2010 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и десета година в състав :

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

                                                                      РУЖЕНА КЕРАНОВА

при секретар: Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Руско Карагогов

изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова

н. дело № 758/2009 година

Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 213/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Х. и отмяна на постановената по него присъда № 213/04.08.2009 г., с която е ангажирана отговорността на осъдения М. Ю. А.. В искането се твърди, че при постановяване на присъдата е допуснато нарушение на материалния закон, а именно чл. 42а, ал. 4 от НК и чл. 42б от НК.

В съдебното заседание искането за възобновяване се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура.

Осъденият М. А. не се явява, редовно призован. В касационното производство участва процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, който счита искането за основателно.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното :

І. С подлежащата на контрол присъда осъденият М. А. е бил признат за виновен и осъден за извършено в периода 30.12.2008 г. – 30.01.2009 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194 във вр. с чл. 26 и чл. 63, ал.1, т. 3 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б. “б” от НК, а именно пробация, включващо следните пробационни мерки : “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца; “задължителни периодични срещи с пробационен служител” два пъти седмично за срок от шест месеца; 100 часа “безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от една година.

ІІ. По делото са налице две искания за възобновяване, като с първото, постъпило в първоинстанционния съд на 28.10.2009 г., се е претендирало само нарушаване на чл. 42, ал.4 от НК и се е искало отмяна на присъдата в частта й, с която е наложена пробационната мярка - сто часа “безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от една година. С второто искане, постъпило в съда на 30.11.2009 г., освен вече посочената неправилност на присъдата се поддържа и нарушаване на разпоредбите на чл. 42б от НК, тъй като съдът не е определил периодичност на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес”, същевременно е определил такава периодичност за другата мярка – “ задължителни периодични срещи с пробационен служител”.

Претендираните нарушения на закона са налице, поради което искането за възобновяване се явява основателно и в двете му части.

Осъденият А. е роден на 15.06.1994 г.. Деянието е извършено в периода 30.12.2008 г. – 30.01.2009 г., тоест, както към момента на извършване на деянието, така и към момента на постановяване на присъдата осъденият А. не е бил навършил 16 - годишна възраст. При тези данни очевидно е нарушението на чл. 42а, ал.4 от НК, с която изрично е предвидено, че пробационните мерки по чл. 42а, ал.2, т. 5 и т. 6 от НК не се налагат на непълнолетните лица, ненавършили 16-годишна възраст.

На следващо място, с присъдата са наложени задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1 и т. 2 от НК, но с неправилно приложение на разпоредбата на чл. 42б, ал.1 и ал. 2 от НК, тъй като не е била определена периодичност на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес”, но такава периодичност (два пъти седмично) е определяна за втората от задължителните мерки – тази по чл. 42а, ал.2, т. 2 от НК.

Към момента на постановяване на присъдата – 04.08.2009 г., съдът не е отчел обстоятелството, че разпоредбата на чл. 42б, ал.1 от НК е изменена (ЗИД на НК ДВ бр. 27/09 г., в сила от 01.06.2009 г.). Съгласно това изменение посочената правна норма е била допълнена с текста “ в съответствие с определената от съда периодичност, но не по – малко от два пъти седмично”. Тази промяна на закона касае наказанието пробация, изпълняващо се чрез една от пробационната мярка – “задължителна регистрация по настоящ адрес”. Съпоставянето на новата редакция на чл. 42б, ал.1 от НК и тези на чл. 141 от ЗИН (отм.) и чл. 207, ал. 1 от ППЗИН (приложим след 1.06.2009 г., доколкото не е в противоречие с новия ЗИНЗС - вж. § 6 от закона, сега възпроизведена в чл. 245 от новия ППЗИНЗС), имащи за предмет уреждането на изпълнението на тази мярка до 01.06.2009 г., ясно очертава, че новата регламентация е по – благоприятна и съобразно чл. 2, ал.2 от НК същата е приложимият материален закон. Като не е съобразил посоченото съдът е допуснал съществено нарушение на закона.

Допуснато е и друго нарушение, което засяга пробационната мярка “задължителни периодични срещи с пробационен служител”, доколкото за нея съдът е определил периодичност – два пъти седмично, въпреки, че съгласно чл. 212 от ЗИНЗПС и чл. 208, ал.2 от ППЗИН (приложим след 1.06.2009 г., доколкото не е в противоречие със ЗИНЗС - вж. § 6 от закона, сега регламентирано в чл. 248 от новия ППЗИНЗС), тази дейност се извършва от пробационния служител по график най - малко един път на месец.

Иначе казано, наложеното наказание пробация е напълно компрометирано, защото пробационните мерки, чрез които се изпълнява, са определени при съществено нарушение на закона, което е направило невъзможно изпълнението на това наказание. Това налага възобновяване на производството по делото, отмяна на постановената присъда и ново разглеждане от районния съд за правилно приложение на материалноправните разпоредби, при съобразяване на рамките на самото искане за възобновяване.

По гореизложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в сила присъда № 213/04.08.2009 г., постановена по НОХД № 213/09 г. от Районен съд – Харманли.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.