Р Е Ш Е Н И Е № 345 София, 31 юли 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Кирил Иванов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №977 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№5/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия П. М. И.. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове, при спазване на процесуалните правила и закона,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 8.04.2013 г. постановено по внохд.№5/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е изменена присъда по нохд.№388/2012 г. на Окръжен съд гр. Хасково,в частта й за вида на причинената на пострадалия телесна повреда - от тежка в средна ,в резултат на която е настъпила смъртта,в останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен ,в това че на 6.05.2007 г. в [населено място] отнел от владението на Т. М. движими вещи на стойност 7,64 лв.,като употребил за това сила,с намерение противозаконно да ги присвои,като грабежът е придружен с тежка телесна повреда, от която последвала смърт и деянието е извършено при условията на опасен рецидив ,поради което и на основание чл.199 ал.2 т.1 вр. с ал.1т.4 НК вр. с чл.198 ал.1 НК вр. с чл.29 ал.1 б А и Б НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от петнадесет години ,при строг първоначален режим, присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на под.И. : Основното оплакване е за съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата по делото. Твърди се ,че изводите по фактите на инстанционните съдилища са изградени на предположения и на неизяснени по категоричен начин обстоятелства от значение.Не било установено пострадалия някога да е ходил в „този парк”,още по малко във въпросната вечер,не било установено и състоянието му на 6.05.2007 г.Показанията на св.Л. С. били противоречиви.Тя не твърдяла подсъдимия да е нанасял удари на пострадалия в областта на гръдния кош,а са установени множество счупени ребра.Не съобразено останало заключението на в.л. психиатър –че св.С. може да бъде манипулирана и че разпита й пред съдия в 21.42 ч.,без спешна необходимост съгласно чл.223 НПК.Нямало обяснение и обстоятелството как с толкова много увреждания,от които е настъпила смъртта, пострадалия е видян да отива спокойно до магазина около 12 ч. от св.М.. Неправилно въззивния съд се е произнесъл по явна несправедливост на наказанието ,каквото оплакване подсъдимия не е правил ,а винаги е твърдял че е невинен. В писменни бележки защитата твърди,че не е установено нито мястото, нито времето ,нито автора на деянието и счита ,че следва да се вземат предвид особеното мнение на съдиите от първоинстанционния състав разгледал делото. Доводите са неоснователни и това е така защото : Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Като се изключи неоснователното оплакване за липсата на „спешна необходимост по смисъла на чл.223 НПК”,каквато в разпоредбата липсва,за разпита на св.С. пред съдия, други оплаквания за събиране на доказателствата няма. Събраните по делото доказателства са обсъдени подробно,съпоставени са,като липсват игнорирани или надценени такива.Посочено е и кои обстоятелства от значение /предмета на доказване/ се приемат за установени и на коя доказателствена основа.Посочено е и на кои гласни доказателствени средства следва да се даде вяра и защо. Особено внимание е отделено на показанията на св.Л. С.-присъствала при посегателството извършено от подсъдимия върху пострадалия М., не само с оглед констатираното от психиатричната експертиза –лека умствена изостаналост,невротична декомпенсация с асоциално поведение,но и с оглед интимната й връзка с подсъдимия и произтичащото от това усилие да му помогне в съдебната фаза на процеса.Правилно преценявайки правдивостта на посочените от св.С. обстоятелства от значение е съобразен факта ,че разпита пред съдия е на следващия ден ,след като тя е заявила пред разследващите грабежа извършен на 7.05.2007 г.,че подсъдимия е извършил такъв и предния ден.Това заявление С. е направила преди съобщението на племенника на пострадалия до полицията - че е починал,което е станало след 21 ч. на 7.05.2007 г. и преди при аутопсията в.л.д-р Еленски на 8.05.2007 г. да констатира,че пострадалия М. не е починал от естествена смърт и да уведоми полицията,т.е. няма как „полицейските служители да са и разказали фактите около него” ,каквато е позицията и при съдебното следствие.Същата вечер на 7.05.2007 г. при прибирането си в помпената станция,след разпита в полицията С. е заявила,че подсъдимия е извършил убийство.Категоричен в заключението си е д-р В.-„свидетелката С. разказва в разпитите си свои възприятия,не възпроизвежда чужди разкази,най подредени са в разпита й пред съдия”,категоричен е и за това ,че може да участва в наказателното производство като свидетел и да възприема и възпроизвежда правилно фактите от действителността. Невярно е твърдението в жалбата,че изводите на инстанционните съдилища са на база единствено - „противоречивите показания на св.С.”. В подкрепа на тези показания са и показанията на св.Д. А. /съизвършител в грабежа на 7.05.2007 г. /- „ После разбрах ,че П. го обвиняват за друг побой,предишния ден но той каза ,че има племенник, който да потвърди, че е бил с него...опасяваше се ,че Л. може да го издаде за предишния ден за убийството.Казал ми е П. ,че в парка има пияници и той ги биел и им вземал ракията и други неща”.В този смисъл и показанията на св.Т.-„ние знаехме от Л.,че П. е задържан за убийство „. По правилен и безпротиворечив начин е разрешен и въпроса -могъл ли е пострадалия след нанесения му побой ,при който са причинени изключително тежки увреди да се прибере в дома си,където на следващия ден е намерен мъртъв.За изясняване на този въпрос са назначени две съдебно медицински експертизи,втората при въззивното разглеждане на делото,които са дали положителен отговор на въпроса,а и не са оспорени от защитата. Изложеното по горе дава основание на Върховният касационен съд на РБ да приеме,че не са допуснати от страна на инстанционните съдилища нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които и да са съществени и да са попречили на правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на факти /обстоятелства от значение/,а не само по приложението на материалния закон. Няма как да бъдат „споделени” особените мнения към присъдата.Въззивния съд е изложил подробни съображения, защо това е така,поради което не се преповтарят. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. На инкиримираната дата и място подсъдимия е извършил грабеж на вещи-шишенца с медицински спирт и нож,от Т. М.,като употребил за това сила,придружен със средна телесна повреда, от която последвала смърт,и грабежът е при условията на опасен рецидив и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването ,че въззивния съд неправилно се е занимал с явната несправедливост на наказанието,каквото оплакване пред него нямало.Проверката за нарушение на чл.348 ал.5 НПК, произтича от ангажираното и пред въззивния съд и сега оплакване за нарушение на закона по смисъла на чл.348 ал.1т.1 НПК. При определяне вида и размера на наказанието,което подсъдимия следва да изтърпи за извършеното престъпление по чл.199 ал.2 НК, инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение,наказанието е в предвидения от закона минимум и не явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а касационната жалба на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№5/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив,с което е изменена присъда по нохд.№388/2012 г. на Окръжен съд гр. Хасково. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :