Р Е Ш Е Н И Е № 80 София, 10.09. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 22.05.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 34 /2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл.ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр.В. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 133 от 08. 11. 2010 год., по гр.д.№ 305/2010 год., с което след отмяна на решението на Варненския окръжен съд № 372 от 24.03.2010 год., по гр.д. № 2503/2009 год. е отхвърлен предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу [фирма], [населено място] конститутивен иск, основан чл.19, ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен сключен на 27.03.2009 год. между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот - място с площ 3 899 кв.м. в землището на [населено място], В. област, местността „К. Б.”, съставляващо ПИ № 037097, предназначен за промишлен терен, образуван от обединяването на имот пл.№ 037044 – с площ 1996 кв.м. и имот № 037043, с площ 1903 кв.м., с ЕНАШШЕ 00182, по плана на града, при граници: имоти №№ 037070; 037042; 037063 и 039080, за сумата 130 000 евро, без включен ДДС, като в тежест на последния са поставени и направените деловодни разноски на ответника от 8294.00 лв. за двете инстанции. Въведените с касационната жалба касационни доводи се свеждат до необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- чл.235, ал.2 ГПК, чл. 363, във вр. с чл.586 ГПК и на материалния закон – чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.26, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.137, ал.1, т.7 ТЗ. Касаторът основно възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че процесният предварителен договор е нищожен, поради липса на изрично решение на ОС на съдружниците в дружеството- продавач [фирма], [населено място] за сключване на предварителен договор, взето по реда на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, което води до липса на съгласие за сключване на сделката. Счита, че когато формиране на волята на ЮЛ попада в изключителната компетентност на определен негов орган, както е в разглеждания случай, липсата на изрично решение от страна на ОС на ООД - негова изключителна компетентност, не води до липса на воля по см. на чл.26, ал.2, пр.ІІ ЗЗД и действията, извършени от управителя на ООД обвързват дружеството - продавач. Като аргумент в подкрепа на застъпената теза е посочена разликата между органното представителство, осъществявано по закон и доброволното, обусловена вкл. от липсата на правоотношение между самият органен представител, който в това му качеството не е правен субект и ЮЛ, което представлява. Следователно при наличие на несъобразност с установените изисквания, имащо вътрешно - организационен характер, тази липса е непротивопоставима на трети лица и може да обоснове единствено отговорност на лицата от съответния орган, респективно отменитмост на решението/ чл.74 ТЗ/, но не и да засегне валидността на извършените действия и сделки с трети лица. Затова, според кастора, в този случай се касае не до липса на представителна власт, а единствено до неспазване на изискваният за нейното упражняване. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното становище е въведена липсата на изрично законово правило, постановяващо, че неспазването на установено персонално или предметно ограничение в представителната власт е противопоставимо по отношение на трети на правния субект лица и обема на грижата на добрия стопани - мярка, чиито завишени критерии в хипотезата на грижата на добрия търговец при сключване на предварителен договор предполагат опити за узнаване за наличие на взето решение от ОС на съдружниците на съконтрахента- ООД, за да се обезпечи валидността на сделката, особено при отсъствие на изискване решенията по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ да подлежат на публично оповестяване чрез вписване в ТР. Жалбоподателят изразява несъгласие и с процесуалната законосъобразност на обжалваното решение, излагайки подробни съображения относно конкретните твърдяни нарушения на процесуалния закон. Ответната по касационната жалба страна е заявила становище по въведените с касационната жалба касационни основания в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор. С определение № 126 от 24.02.2012 год. е допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.2 ГПК - за произнасяне по значимия за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с необходимостта от изрично решение на ОС на съдружниците в ООД , по чл.137, ал.1,т.7 ТЗ при сключване на предварителен договор. Прието е,че по същия е налице противоречие в практиката на съдилищата, изразена в решения на ВКС: № 542/ 21.07.2005 год., по т.д.№ 852/2004 год. на ІІ т.о.; № 648/2007 год., по т. д.№ 301/2007 год. на ІІ т.о. и №901/ 18.10.2005 год., по т.д.№ 179/2005 год.. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с въведените касационни основания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. По отношение на поставения въпрос на материалното право, обусловил допускане на касационното обжалване е дадено разрешение, с постановеното в срока за произнасяне по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 67 от 09.07.2012 год., по т.д.№ 341/2011 год. на ІІ г.о.на ВКС, съставляващо задължителна за съдилищата в страната съдебна практика. Според същото, липсата на надлежно взето решение по чл.137, ал.1,т. 7 ТЗ на ОС на обещателя, чийто функции в едноличното ООД се осъществяват от едноличния собственик на капитала, не води до недействителност на сключения предварителен договор, но за да бъде успешно проведен конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, към момента на постановяване на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, следва да е налице надлежно решение на ОС на съдружниците на ТД, правно и структурно обособено в ООД, за конкретното разпореждане с недвижимия имот. Счетено е, че законовото изискване за решение на ОС на съдружниците е относимо към формиране волята на търговеца- продавач, а не към ограничавана представителната власт на управителя, според вписването в търговския регистър. Изложени са съображения, че при дружествата с ограничена отговорност ОС на съдружниците е волеобразуващ орган на дружеството и то изразява съгласие по въпроси, които са от изключителната му компетентност, а не управителят, в чийто правомощия е единствено да организира и ръководи дейността на дружеството и да го представлява съгласно закона и решенията на общото събрание. Наличието на създадена, в срока за произнасяне по спора, задължителна за съдилищата в страната съдебна практика, която настоящият съдебен състав на ВКС, изцяло възприема, изключва необходимостта от произнасяне по реда на чл. 291, т.1 ГПК, относно приетите за правилни съдебните актове, обусловили допускане на касационното обжалване при критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, който в този случай е неприложим Съобразен така дадения отговор, според настоящия съдебен състав налага по въведения на осн. чл.280, ал.1 ГПК материалноправен въпрос, да се приеме, че процесният предварителен договор от 27.03.2009 год., макар и да не е нищожен и валидно да обвързва страните към настоящия момент, то той не може да бъде обявен за окончателен, поради липса на решение на ОС на съдружниците за разпореждане с конкретния недвижим имот – арг. от чл 363 ГПК. Несъмнено е, че поради характера на предварителния договор и изискването на чл.19, ал.1 и ал.2 ЗЗД, законовото правило на чл.301 ТЗ, на което касаторът се позовава, е неприложимо. Обстоятелството, че по делото е било безспорно, че към момента на упражняване преобразуващо право на купувача, да иска обявяване на процесния валидно сключен между страните и обвързващ ги, като съконтрахенти, предварителен договор за продажба на недвижимия имот, подробно описан в същия, съгласно нот. акт за собственост № 21, т.ІІІ, н.д.№ 353/2006 год. на нотариус Ил.М. не е налице решение на ОС на съдружниците на дружеството – продавач, правно и организационно обособено в ООД, обосновава правен извод, че при така възприетото разрешение относно за формиране волята на търговеца, обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд следва да бъде потвърдено, независимо от различните съображения на настоящия съдебен състав за неоснователност на конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, водещи до отхвърлянето му. Що се касае до въведеното от касатора оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на чл.235, ал.2 ГПК, аргументирано със съображения за настъпили след сключване на предварителния договор правно наведени и доказателствено релевантни факти, то както се посочи по- горе липсата на надлежно формирана воля от волеобразуващия за търговското дружество- продавач, орган – ОС на съдружниците, е порок, който не може да бъде саниран по реда на чл.301 ТЗ. Както е прието и в горецираното решение по т.д.№ 341/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, с което е обявена за правилна практиката по т.д.№ 354/2005 год. и по т.д.№ 301 /2007 год. на ІІ т.о. на ВКС, която настоящият съдебен състав също счита за правилна, за да е налице валидно изразено съгласие за продажбата от страна на продавача – ООД, решението по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ на компетентния му орган - ОС, следва да е в писмена форма и да съдържа всички съществени реквизити на конкретния договор за продажба, а такива доказателства, ангажирани по делото, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, отсъстват. Отделен в тази вр. остава въпросът, че последователно в практиката си по приложението на чл.175 ГПК, аналогичен на чл.127, ал.1 ГПК/отм./ ВКС поддържа становището, че само по себе си неоспорването на иска от ответника не е основание, същият да се приеме за доказан, а признанието на страната, дори и изрично, каквото по делото не е налице, вкл. по съображения, черпени от процесуалното поведение на ответника, всякога се преценява наред с останалите доказателства по делото. /Несъмнено е, че не се касае до хипотезата на проведено по реда на чл.237 ГПК производство, каквото не разглежданото. / Поради изложеното, обстоятелството, че въззивният съд не е обсъдил направено в хода на съдебното производство признание на иска от ответника относно сключения предварителен договор, освен, че е неточно и в известна степен голословно, предвид съдържанието му, то дори и да е налице соченият порок, щом не би могъл да обоснове различен правен резултат по делото, не е основание за касиране на решението. Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което, при този изход на спора пред касационната инстанция, съдът не дължи произнасяне по отговорността за деловодните разноски- арг. от чл.78, ал.3 ГПК. Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1 ГПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския апелативен съд № 133 от 08. 11. 2010 год., по гр.д.№ 305/2010 год.,по описа на с.с.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: