3 Р Е Ш Е Н И Е №144 София,21 юни 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 507 по описа за 2016 година. С присъда по нохд № 1301/11 г. Районният съд-гр.Перник оправдал подсъдимия Е. Д. П. по предявеното му обвинение по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. По протест на прокурора, по внохд 350/15 г. Окръжният съд-гр.Перник отменил изцяло присъдата на ПРС и вместо нея на 13.01.2016 г. постановил нова присъда под № 1, с която осъдил подс.П. за деяние, извършено на 06.11.2006 г., на основание чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.54 от НК на една година лишаване от свобода, като по реда на чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението му за срок от четири години. Със същата присъда направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия. Срещу новата присъда на ПОС е постъпила касационна жалба от подс.П., с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и са направени алтернативни искания – за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС жалбоподателят лично и защитата му поддържат жалбата, при съображенията изложени в нея. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за изменение или отмяна на атакувания съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. 1. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което и липсват причини за удовлетворяване искането на подсъдимия за връщане на делото за ново разглеждане. Най-напред трябва да се каже, че за съдебното заседание, проведено на 13.01.2016 г., ПОС е направил необходимото за да уведоми подсъдимия, с оглед осигуряване правото му на защита, в частност - на лично участие при разглеждане на делото. Призовките на л.л.11,12, 14 и 16 указват, че той не е намерен на известните по делото адреси на местопребиваването му, поради което е призован чрез неговия защитник – адв.Н. (л.9). В обсъжданото съдебно заседание подсъдимият не се явил, като ПОС приел, че е нередовно призован. Защитата му, в лицето на адв.Н. удостоверила пред съда, че той „…знае за датата и часа на днешното съдебно заседание и в момента се намира в затворническа болница към централния затвор София…и е заявил, че делото би могло да се гледа и без него” (л.23). Призоваването на подсъдимия за коментираното съдебно заседание е извършено по реда на чл.180, ал.3 от НПК, като призовката за него (л.9), е връчена на защитника му, удостоверил с подписа си съгласие да я приеме, както и задължение да я предаде на лицето, за което тя е предназначена. При казаното по-горе, това задължение очевидно е изпълнено. Новата ал.2 на чл.329 от НПК (Дв.бр.42 от 2015 г.) не намира приложение в настоящият случай. Обвинението на подсъдимия за престъпление извършено на 06.11.2006 г., свързано с чл.2, ал.2 от НК е по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, в редакцията до изменението със ЗИДНК, публикуван в Дв.бр.26 от 2010 г., иначе казано, не е за тежко престъпление, поради което и присъствието му в съдебно заседание не е задължително. В хипотезите необхванати от чл.329, ал.2 НПК, какъвто е настоящият случай, личното участие на подсъдимия при разглеждане на делото е в зависимост от неговата воля. ПОС се е съобразил тъкмо с нея и не може да бъде упрекнат, че е ограничил процесуалните права на жалбоподателя, в претендираната посока. 2. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. На плоскостта на същото се поддържа, че „правната оценка на установената по делото фактическа обстановка е неправилна и като последица второинстанционният съд необосновано е квалифицирал поведението на подзащитния като престъпление по чл.129 ал.2, във връзка с ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие не се събрани нито едно доказателство за това подсъдимият да е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен”. Добре е видно, че данни в подкрепа на релевираното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, не са наведени надлежно в касационната жалба, нито пък по реда на чл.351, ал.3 от НК, макар в първо посочената да е заявено обратното. При липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, проверката за правилното приложение на закона е възможна само в рамките на фактите, приети за установени от ПОС. Последните, детайлно изложени в мотивите на новата присъда, съдържат ясни фактически положения за действия, извършени от подсъдимия, които разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което и правилно е ангажирана неговата отговорност. 3. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Твърди се, че определеното наказание е завишено предвид твърде дългия период от време, изтекъл от повдигане на обвинението до постановяване на присъдата, както и, че не са взети предвид и други смекчаващи отговорността обстоятелства – „чисто съдебно минало, семейно положение, млада възраст и др.”, поради което се иска намаляване размера на наложеното наказание. Правилно при липсата на условията на института на смекчената наказателна отговорност, наказанието на подсъдимия е определено в рамките на предвиденото от закона. Всички обстоятелства, на които е поставен акцент в жалбата, от значение за индивидуализацията на наказанието, са оценени от ПОС адекватно на обективното им значение. По отношение на претендираното чисто съдебно минало на подсъдимия, въззивният съд е изложил съображения, доказателствено обезпечени, поради какви причини е приел, че подсъдимият не е реабилитиран за осъждането му по нохд № 428/97 г.(л.29), като ВКС не намира основание за критично отношение към тях. Съобразена е и отдалечеността във времето от извършване на деянието до постановяване на осъдителния съдебен акт. Що се отнася до възрастта и семейното положение, вярно е, че в мотивите на новата присъда, те изрично не са подчертани от ПОС, но при установения начин на осъществяване на деянието, проявената упоритост за постигане на целения резултат, ВКС намери, че същите обстоятелства не предпоставят намеса от страна на третата инстанция. Наложеното наказание лишаване от свобода, значително под средния размер, при условията на чл.66, ал.1 от НК, удовлетворява изискването за съответност по чл.348, ал.5, т.1 от НПК, както и целите по чл.36 от НК. Водим от горното, като не установи причини за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 1 от 13.01.2016 г., постановена по внохд № 350/2015 г. на Окръжния съд-гр.Перник. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: