Ключови фрази
отказ на съдия по вписванията * вписване в регистъра за особените залози


8

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
[населено място] , 24.03.2016


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение , в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
И. Д.
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 3221 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 1111 / 28.09.2015 год. по ч.гр.д. № 711 / 2015 год. на Окръжен съд – Плевен,с което е потвърдено обжалваното от същата страна определение на Съдия по вписванията при Районен съд – Никопол - № 21 / 05.08.2015 год. по преписка вх.№ 3850/05.08.2015 година,с което е отказано нотариално действие по постъпило заявление за вписване на удостоверение с изх.№ 20150707151543 / 07.07.2015 год. на А. по вписванията - Търговски регистър,в което е отразено заличаването на [фирма] / в несъстоятелност /,като заложен кредитор по договор за особен залог на търговското предприятие на [фирма] от 15.12.2011 год., което вписване да се извърши по отношение на недвижим имот, находящ се в [населено място] / земя и сгради /, чрез подреждане на удостоверението в книгата по чл.33 б.„д” от Правилника за вписванията /ПВ/,на основание чл.22а от същия.Жалбоподателят намира определението неправилно, като постановено в противоречие с чл.22а ПВ във връзка с чл.21 ал.3 от Закона за особените залози /ЗОЗ/, със следните доводи : Обстоятелствата относно особен залог на търговско предприятие - вписването му, както и последващи вписвания, касаещи всякаква промяна във вписаните обстоятелства / в това число „заличаването на заложния кредитор”, със смисъла на „прекратяване договора за особен залог с конкретния заложен кредитор,поради отпадане интереса му от обезпечителната функция на залога, предвид удовлетворяването му от залогодателя – длъжник „ / са противопоставими от момента на вписването им в търговския регистър, което е определящо за правното действие на тези обстоятелства по отношение на третите лица, докато вписването в Централния регистър за особените залози и в имотния регистър са вторични по характер вписвания.След като заличаването на заложния кредитор по първи по ред особен залог на търговското предприятие на [фирма] е вписано в Търговския регистър,то удостоверението за това заличаване, според жалбоподателя,задължително следва да бъде вписано в имотния регистър.Следователно и по мнение на жалбоподателя, съдията по вписванията няма дискреционни правомощия , а дължи вписване на формално основание - представеното му удостоверение,изходящо от търговския регистър, с данни касаещи вписвания относно особен залог на търговското предприятие. Жалбоподателят намира неправилно отречена характеристика на представеното удостоверение, като такова по чл.22а ПВ, след като е издадено от надлежния за това орган и удостоверява последващи вписвания по партидата на търговеца – залогодател в ТР, касаещи договора за особен залог.Неясно за страната е позоваването на въззивния съд на чл.44 ал.3 от Наредба № 1 / 14.02.2007 год. за водене,съхраняване и достъп до търговския регистър, като намира неправилно и позоваването му на обстоятелството,че „заличаването на заложния кредитор не се отразява върху статуса на съответния недвижим имот „ - основен аргумент за отказа .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да потвърди отказа за вписване, въззивният съд е изложил непоследователни в логиката си мотиви.Съобразил е като предмет на вписване именно удостоверението на А. по вписванията - Търговски регистър за заличаване на заложен кредитор, като „ акт относно залог върху търговското предприятие „ по смисъла на чл.22а ал.1 ПВ. Позовал се е на чл.21 ал.3 ЗОЗ,според който договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие,когато е вписан и в съответния регистър / визирайки имотния /, както и че когато в договора за залог са посочени отделни активи / предл.второ на разпоредбата/, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието. От друга се е мотивирал с предназначението на имотния регистър - да даде информация на третите лица с какви тежести е обременен даден недвижим имот - като възбрана, ипотека,но и залог на търговско предприятие, вписан в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ към Министъра на правосъдието,когато в активите на предприятието се включват недвижими имоти. Независимо от позоваването на оповестителната функция на вписването, съгласно чл.3 ал.2 от ЗКИР,по отношение третите добросъвестни лица,вкл. на противопоставимостта на залога на търговско предприятие по отношение трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие,от вписването му в имотния / „ съответен „, съгласно чл.21 ал.3 пр. първо ЗОЗ / регистър,съдът не е доразвил логични съображения в съответствие с предмета на исканото вписване и съобразно характеристиката на конкретния договор за залог на търговското предприятие – по чл.21 ал.3 пр. второ ЗОЗ, предвид изричното посочване на отделни активи – вещни права върху недвижими имоти, залогът върху които продължава да тежи върху същите и след отделянето им от търговското предприятие, в отклонение от правилото относно залога на съвкупност – чл.20 ал.1 ЗОЗ,субсидиарно приложимо съгласно чл.21 ал.7 ЗОЗ.Последващо съдът е отрекъл на представеното удостоверение характеристиката на акт по смисъла на чл.22а ал.1 от ПВ,но с мотиви в неясна връзка с този му извод,както и с окончателния решаващ мотив, който е : заличаването на заложния кредитор [фирма] / в несъстоятелност / не се отразява върху статуса на съответния недвижим имот,като следва да бъдат съобразени и измененията в чл.6 ал.1 б.”б” и ”в” и чл.22а ал.1 ПВ / вероятно визирайки б.”а” и „в”,доколкото б. „б” не е променяна с изм. ДВ бр.92 в сила от 07.11.2014 год./.Като пример за обстоятелства от значение за публичността на имотния регистър съдът е посочил евентуална продажба на заложеното търговско предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.Съдът е счел,че следва да се процедира аналогично на хипотезата „ пристъпване към изпълнение„ , вероятно визирайки опр.№ 330 по ч.т.д.№ 1476/2013 год. на І т.о. на ВКС, доколкото буквално е възпроизвел мотиви на същото.Предмет на това определение – задължителна за въззивния съд съдебна практика, като постановено по чл.274 ал.3 ГПК - е бил отказ за отбелязване в нотариалните книги на пристъпване към изпълнение от заложен кредитор,по смисъла на чл.32 ал.3 ЗОЗ върху заложено търговско предприятие,чиито активи включват и недвижими имоти.Изхождайки от разпоредбите на чл.22а ал.2 ПВ – за „съответно„ прилагане на чл.8 и чл.9 от Правилника и при вписване на залог върху търговско предприятие по чл.21 ал.3 ЗОЗ, от друга страна – чл.31 ЗОЗ – за „ съответно прилагане правилата за публичност на регистъра и регистърното производство, когато в друг регистър се вписват обстоятелства по този закон„, и на трето място - чл.3 ал.2 ЗКИР, според който в имотния регистър се вписват актовете,с които се изменя,прехвърля право на собственост или се учредява,прехвърля,изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот,възбраните и ипотеките върху тях,както и други действия, обстоятелства и юридически факти, за които закон предвижда вписване„, съдът е счел, че е налице законова неяснота относно това следва ли в имотния регистър да се възпроизвеждат всички действия и обстоятелства, които са предмет на вписване в Централния регистър на особените залози,в хипотеза,когато такъв залог е учреден върху търговско предприятие, включващо в активите си недвижими имоти.Съдът е приел, че не съществува „ обща възможност „ по чл.22а от ПВ за вписване в имотния регистър на „ допълнителни обстоятелства относно залога на търговско предприятие. „Пристъпването към изпълнение „, респ. „изоставянето на изпълнението„, според същия състав, не подлежат на вписване,тъй като не се отразяват върху заварения статус на съответния недвижим имот,в отличие от една последваща продажба на търговското предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК е поставен въпрос, конкретизиран в съответствие с правомощията на настоящата инстанция съгласно ТР № 1/2010 год. по тълк.дело №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, който покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващите мотиви на въззивното определение,а именно: „Удовлетворяването на заложен кредитор,по договор за особен залог на търговско предприятие, включващо недвижими имоти,посочени като отделни активи съгласно чл.21 ал.3 предл. трето ЗОЗ, който договор е сключен и от други заложни кредитори / в този смисъл е индивидуализирано, като подлежащо на вписване,обстоятелството „заличаване на заложен кредитор„ – удовлетвореният, а не на самия залог /, подлежи ли на вписване в имотния регистър по партидата на търговеца – залогодател?.
Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие на атакуваното определение с ТР № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС, според което „проверката,която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 ПВ относно това,дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това,дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта,освен ако това е изрично предвидено в закон.„
Допълнителният селективен критерий не се явява обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като соченото тълкувателно решение,във визираната му от жалбоподателя част, е неотносимо към решаващите мотиви на въззивния съд. Същият не е извършвал проверка на материалната законосъобразност на „заличаването на качеството заложен кредитор „ на конкретния търговец, съобразно основанията на които е претендирано - погасяване задълженията на залогодателя към заложния кредитор, което последният не е оспорил, с депозиране на писменото си нотариално заверено съгласие за заличаването. Аналогично на преждецитираното определение на състав на първо търговско отделение на ВКС, чиито мотиви въззивният състав почти дословно е възпроизвел, макар в различна от конкретно разгледаната хипотеза на вписване, съдът е отрекъл изводимо от закона задължение за вписване на всяко обстоятелство, свързано с учредения особен залог на търговско предприятие, като произтичащо единствено предвид вписването му в търговския регистър,т.е. като дължима последица на това предходно,макар вторично по характер, вписване.Счел е, че са от значение последиците на вписването, с оглед оповестителното му действие в охраняване интересите на трети лица, приемайки че такова значение би имало само обстоятелство, рефлектиращо върху статуса на недвижимия имот / пренебрегвайки точното съдържание на мотивите на опр.№ 330 по ч.т.д.№ 1476/2013 год. на І т.о. на ВКС,коментиращи липса на промяна в „заварения статус„ на имота, който извод съставът вероятно е направил,съобразявайки,че се касае все за имот,включен в активите на търговското предприятие, върху което е учреден особен залог,вписването на който залог е достатъчно охранително за интересите на третите лица, поради което и вписване в имотния регистър на „пристъпване към„ или „изоставяне на изпълнението„ не внася съществена,с оглед тези им интереси, промяна /.Видно от интерпретацията на създадената,макар в различна хипотеза, задължителна за въззивния съд съдебна практика / която,впрочем,настоящият състав не споделя, предвид последиците на „пристъпването към изпълнение„,уредени в чл.20 ал.2 ЗОЗ, изключващи чл.20 ал.1 ЗОЗ и предпоставящи приложението на чл.21 ал.3 предл.трето ЗОЗ /,приложението на чл.22а ПВ създава затруднения,което, както и липсата на задължителна съдебна практика в конкретната хипотеза,аналогично на възпроизведените по – горе съображения за допускане на касационното обжалване по ч.т.д. № 1476/2013 год. на І т.о. на ВКС – за внасяне яснота в кумулираното прилагане на чл.22а ал.2 ПВ, чл.31 ЗОЗ и чл.3 ал.2 ЗКИР - обуславя допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По правния въпрос:
Съгласно чл.26 ал.1 ЗОЗ, договорът за особен залог подлежи на вписване в ЦРОЗ,с вписване на индивидуализиращите го обстоятелства - заложен кредитор, обезпечено вземане, заложено имущество,модалитети на договора за особен залог / чл.26 ал.1 т.2 – т.5 ЗОЗ /.Чл.26 ал.2 т.5 ЗОЗ предвижда вписване и на „промени на вписаните обстоятелства„.Съгласно чл.21 ал.2 ЗОЗ,подлежащите на вписване по ЗОЗ обстоятелства относно залог на търговското предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя.Според чл.21 ал.3 предл. първо ЗОЗ, договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие,когато е вписан и в съответния / с оглед обекта на правата - в случая недвижими имоти и вещни права върху тях – имотния / регистър.Второто предложение на разпоредбата предвижда,че ако в договора за залог на търговско предприятие са посочени отделни активи,залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието.Следователно,при непосочването на отделни активи, съгласно чл.20 ал.1 вр. с чл.21 ал.7 ЗОЗ,залогът тежи върху отделните елементи /активи/ на търговското предприятие, до отделянето им от същото.От тук следва,че логичното приложение на чл.21 ал.3 предл. първо ЗОЗ е в хипотезите на договор за особен залог с посочени отделни активи.
Ако интересът на третите добросъвестни лица се ограничи до този за избягване относителната недействителност на разпоредителна сделка с имущество – актив на заложеното търговско предприятие, значение за интересите на тези трети лица, придобиващи права върху отделни активи на търговското предприятие, би имало оповестяване само по отношение на залог върху търговско предприятие, с изрично посочване на отделни активи, доколкото и при разпореждане със същите залогът продължава да тежи върху обекта на разпореждането.Само учредяването на такъв залог предпоставя оповестяване, в съответствие с предназначението на имотния регистър, респ. „заличаването на такъв залог”, съгласно чл.3 ал.2 ЗКИР / какъвто е смисълът на заявеното от жалбоподателя обстоятелство „заличаване на заложен кредитор„, предвид сключването на договора за залог върху търговското предприятие на [фирма] от двама заложни кредитори, но без твърдения и данни за отпадане обезпечителната функция на залога по отношение на втория заложен кредитор/.При прилагане правилата на залог върху съвкупност,разпореждането заличава залога върху недвижимия имот – елемент от съвкупността,поради което и охраним чрез вписването интерес,във връзка с придобиване на този имот,третите лица действително нямат. Законодателят,обаче, не охранява интересите на третите лица единствено с оглед разпоредителни сделки с тези имоти, а и с оглед интерес от използването им като обект на обезпечителни или облигационни,без вещно действие,сделки.За тези трети лица не е без значение с какви тежести е натоварен един имот, макар като част от активите на търговското предприятие,вкл. в хипотеза на приложимост на правилото на чл.20 ал.1 ЗОЗ за залог на съвкупност, доколкото защитим е и интересът им от избягването на правен спор за вещнопрехвърлителното действие на разпореждането, вкл. с оглед евентуална противопоставимост на последици,съгласно чл.20 ал.2 ЗОЗ, с което се обосновава и извода за подлежащо на вписване в имотния регистър и обстоятелството „пристъпване към изпълнение„ срещу търговско предприятие, включващо в активите си недвижими имоти.Чл.22а ал.2 ПВ изрично предвижда,че „вписването на залога в търговския регистър се нанася по персоналната партида на залогодателя,а когато в залога са посочени като елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти,вписването се нанася и в помощните партиди на имотите„.Следователно,учредяването на особен залог на търговско предприятие, а с оглед правната симетрия, като тълкувателен способ за определяне съдържанието на подлежащите на вписване обстоятелства, и заличаването му, в случая - поради отпаднал интерес на заложния кредитор,предвид удовлетворяването му ,но при възможни и други хипотези – напр. свързани с модалитети на договора,се вписват независимо дали при сключването му са индивидуализирани отделни активи / чл.21 ал.3 пр.второ ЗОЗ / или не. С подзаконова норма,непротиворечаща на императивна по характер такава в ЗОЗ, законодателят е предвидил вписването в имотния регистър във всяка от хипотезите, като обстоятелството дали договорът за залог посочва отделни недвижими имоти,като заложени активи,или не посочва такива,предпоставя единствено различие в начина на вписването – в първия случай вписване по партида на залогодателя, но и в помощните партиди на конкретните имоти,а във втория - вписване само по партидата на залогодателя.
С оглед преждеизложеното, настоящият състав намира,че аналогично на вписване сключването му, заличаването на особен залог на търговско предприятие, включващо в активите си недвижими имоти,поради отпаднал интерес на заложния кредитор / в случая – предвид удовлетворяването му от залогодателя / , подлежи на вписване в имотния регистър, вкл. по партидите на съответните имоти, независимо дали се касае за договор за особен залог без или с посочване на отделни активи, респ.независимо от прилагане правилото на чл.20 ал.1 вр.с чл.21 ал.7 ЗОЗ за залог на съвкупност / при договор за особен залог на търговско предприятие без посочване отделни активи / или изключването на това правило ,с оглед приложението на чл.21 ал.3 предл. трето ЗОЗ / при договор за особен залог на търговско предприятие,с посочване на отделни активи /.
По съществото на спора:
В настоящият случай, обаче, не са налице предпоставки за заличаване на залога на търговското предприятие / сключен с посочване на отделни недвижими имоти / доколкото страна по договора за особен залог са двама заложни кредитори,а същият има обезпечителна функция по отношение вземания на всеки от кредиторите към залогодателя, произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 05.12.2012 год., върху едно и също недвижимо имущество, вкл. конкретния имот в [населено място].От съдържанието на договора за особен залог,вкл. според твърденията на самия молител,който заявява удовлетворяване единствено на заложния кредитор [фирма] / в несъстоятелност /, не би могло да се изведе хипотеза на солидарност между кредитори.Поради това,твърдяното удовлетворяване на единия от заложните кредитори не заличава интереса от обезпечителната функция на залога по отношение на другия заложен кредитор и следователно залог върху търговското предприятие, респ. върху включените в активите му недвижими имоти, продължава да съществува. Отпадането на единия заложен кредитор, квалифицирано от молителя като подлежащо на вписване обстоятелство -„заличаване на заложен кредитор„, в този именно смисъл не се отразява върху заварения статус на недвижимите имоти,включени в активите на търговското предприятие. Именно с тези мотиви съдията по вписванията е приел, че заличаване на страна по договора за залог, без заличаване на самия залог, е неподлежащо на вписване в имотния регистър обстоятелство,тъй като няма предвидените в чл.3 ал.2 ЗКИР функции относно охраняване интереса на третите добросъвестни лица - не внася значима за същите промяна в съдържанието на заложното правоотношение,в аспект на обременеността на конкретния имот със заложни права.Поради това,отказът на съдията по вписванията се явява законосъобразен и правилно е бил потвърден от Плевенски окръжен съд.
С оглед горепосоченото, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1111 / 28.09.2015 год. по ч.гр.д. № 711 / 2015 год. на Окръжен съд – Плевен.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1111 / 28.09.2015 год. по ч.гр.д. № 711 / 2015 год. на Окръжен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване .


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :