4 Р Е Ш Е Н И Е № 278 гр. София, 06.11.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1108 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Е. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. Й., против въззивното решение № 4456 от 19 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 1281 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено решение № ІІІ-91-140 от 12 октомври 2011 г., постановено по гр.д. № 12252 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г. за отхвърляне на иска на К. против М. А. К., действаща лично и със съгласие на майка й И. П. К., за намаляване размера на определена с решение от 22 април 2008 г. на върховния съд на щата К., град и окръг С. Ф., издръжка от 1309 щатски долара на 150 лева. Касационното обжалване е допуснато с определение № 543 от 24 април 2013 г. поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли съдът да зачита последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд при незавършена процедура по чл. 119 КМЧП и при какви условия. Противоречието е констатирано с обвързващата практика на ВКС, дадена в решение № 248 по гр.д. № 241/2012 г., ІІ г.о. В посоченото решение ВКС приема, че в КМЧП са уредени два вида признаване на чуждестранно решение или друг акт - чрез самостоятелно производство и инцидентно. При нарочно исково производство по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение съдът следва да установи наличието на петте положителни предпоставки по чл. 117 КМЧП, а обхватът на проверката е определен в чл. 121, ал. 1 КМЧП. В чл. 118, ал. 1 КМЧП е предвиден и втори вид признаване на чуждестранно съдебно решение – инцидентно от органа, пред който е представено. ВКС изрично подчертава, че тълкуването на посочените разпоредби налага извода, че при представяне на чуждестранно съдебно решение пред съд по висящ процес съдът следва да зачете правните му последици, ако са налице предпоставките, визирани в чл. 117 КМЧП, които съдът проверява служебно (чл. 120, ал. 1 КМЧП), и между страните няма спор относно посочените в закона предпоставки. В този случай признаването поражда действие само между страните по съответното дело. С решението си въззивният съд приема, че в процесния случай липсва определена към момента на предявяване на исковата претенция с влязло в сила решение издръжка, респективно да е определена с влязло в сила чуждестранно решение, признато и допуснато до изпълнение на територията на страната ни с влязло в сила решение; за да се зачете влязлото в сила решение на съда в САЩ, като съдебен акт, с който е била определена издръжката на малолетната М., решението е следвало да бъде признато и допуснато до изпълнение с влязло в сила решение по реда на чл. 119 КМПЧ; към датата на предявяване на иска не са съществували доказателства за основанието на иска, а заверен препис от влязлото в сила решение за признаване на чуждестранното решение, е представен едва пред въззивния съд, и така е останал недоказан основен елемент от фактическия състав на иска по чл. 150 СК – началният момент и обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, респективно настъпило ли е изменение в тези обстоятелства; представеното решение не се обсъжда, тъй като то не е съществувало в правния мир към момента на предявяване на иска и поддържаните от ищеца обстоятелства не могат да бъдат свързани с него. Предвид дадения обвързващ отговор в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, който настоящият съдебен състав възприема изцяло, даденото от въззивния съд разрешение е неправилно. Касационната жалба е основателна. Допълнително извън отговора на правния въпрос следва да се отбележи, че към момента на приключването на заседанието на въззивния съд е било налице и е било представено влязло в сила съдебно решение по искането за признаване на чуждестранното съдебно решение, което съдът е следвало да преценява при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК, и при съобразяване на основното начало за поставяне на децата под закрилата на държавата и обществото, заради което съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, въпреки че са извършени след установените в ГПК срокове, когато те са във връзка с установяване на интереса на детето в съответното производство. Ето защо, дори и да не е изобщо подлагал на преценка възможността да извърши инцидентно признаване на чуждестранното съдебно решение, съдът е следвало да вземе предвид съдебното признаване на чуждестранния съдебен акт. При спор във връзка с издръжка с международен елемент, след като ищецът по иска по чл. 150 СК е български гражданин, то следва да се преценяват онези нормативни правила, които се отнасят за българските граждани в такова положение – съдът следва да приложи съответната стълкновителна норма, а именно Кодекса на международното частно право, респективно Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството от 2007 г. и Протокол за приложимото право при задълженията за издръжка към същата конвенция от 2007 г. Преди обаче да пристъпи към установяване на съответното правило за привръзка и да прецени кое право следва да бъде приложено по спора съдът следва да укаже на ответницата да уточни позицията си по спора. Така пред касационния съд процесуалният й представител заявява, че искането за изменение на размера на издръжката е недопустимо, тъй като спрямо ищеца има такова постановено съдебно решение в САЩ. В писменото си становище пред въззивния съд пък ответницата сочи, че при определяне на размера на детската издръжка на М. А. К. следва да се приложи американското законодателство, съгласно разпоредбите на КМЧП, което е по-благоприятно за детето. Същевременно се сочи, че американският съд изрично се е определил за компетентен да разрешава спорове по отношение на това дете. Такава е позицията на ответницата и в отговора на исковата молба. Очевидно е, че ответницата не е уточнила какво е твърдението й: че българският съд не е компетентен да разгледа спора по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2, вр. чл. 11 КМЧП, респективно чл. 3 от Регламент (ЕО) 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка, или че съдът при разглеждането на спора следва да приложи правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещата издръжка по смисъла на чл. 87, ал. 1 КМПЧ, респективно чл. 15 от Регламент (ЕО) 4/2009 г. на Съвета. Едва след като ответницата уточни какво е твърдението й, и ако съдът отхвърли искането за прекратяването на делото при твърдение за липса на компетентност у българския съд да разгледа искането, съдът следва да прецени темпоралното действие на Регламент (ЕО) 4/2009 г. на Съвета и другите нормативни актове, към които той препраща, за да съобрази дали следва да приложи правилата на общностното право или на КМПЧ в конкретния случай, евентуално да приложи съответните способи за установяване на приложимото чуждо право, ако такова е приложимо за случая, след което и да събере необходимите доказателства във връзка с твърденията на страните. Тъй като се налага уточняване на твърденията на ответницата, евентуално събиране на съответните доказателства и произнасяне на съда по тях, то при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за извършване на съответните процесуални действия. По исканията за разноски ще се произнесе въззивният съд на основание чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 4456 от 19 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 1281 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: