Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                   N 976/09г. гр. София ,17.03.2010г.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на девети  декември две хиляди и девета година в състав                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                       ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                 ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                       при участието на  секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова   гр. дело N 2769/ 2008 г., за да се произнесе съобрази по описа на Второ гражданско отделение намира следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на „С” ЕООД /в ликвидация/ гр. П. против решението на Пловдивския окръжен съд № 372 от 12.03.2008г. по гр.д. № 3260/2007г. Ответниците Ф. Д. Д. и Д. Я. К.- Д. изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и молят да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на Пловдивския районен съд от 22.10.2007г. по гр.д. № 3609/2006г., с което е отхвърлен ревандикационния иск на „С”ЕООД / в ликвидация/ против Ф. Д. Д. и Д. Я. К. за предаване владението на апартамент 4/8 в гр. П., ул.”П” 099 бл.1589 вх. А ет.2. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречиво решаване на идентични въпроси по различни дела на Пловдивския окръжен съд, по които ищецът е един и същ, а само ответниците са различни. Приетите от въззивния съд фактически обстоятелства, по които страните не са имали спор са, че ищецът „ електроника” ЕООД в ликвидация е придобил въз основа на учредено през 1989г. със заповед на П. на ОбНС право на строеж върху държавна земя на жилищна сграда /блок 1589 / състоящ се общо от 51 апартамента. Сградата е въведена в експлоатация пред 1993г. В хода на строителството през 1991г. е сключен между БСФ „Р” и ЕФ”Д” предварителен договор за продажба на апартаменти от сградата, между които и процесния, а през 1992г. купувачът е сключил друг предварителен договор с Ф. Д. , който се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание давностно владение №55/01.07.2004г. На 07.02.2006г. с нот.акт №11/2005г. имотът е продаден на Д. Я. К. Правните изводи на съда са, че след като владението е предадено на Ф. Д. , той го е упражнявал повече от десет години, към момента на констативния нотариален акт го е придобил по давност и при последващото прехвърляне на Д. К. е договаряла със собственик. В касационната жалба се правят доводи за незаконосъобразност на изводите за действието във времето на забраната на чл.86 ЗС. Макар съдът да се е произнесъл по този въпрос, той не е относим към правилността на крайния извод, че липсва законна пречка да се придобие имота по давност , защото разпоредбата не е била приложима в отношенията между собственика „С” ЕООД /в ликидация/ и владелеца Ф. Д. „С” ЕООД гр. П. е търговско дружество, образувано по чл.61 и 62 ТЗ , следователно на основание § 17а ЗППДОП /отм./ е придобило държавното имущество, което е било предоставено за стопанисване или управление на държавното предприятие. По отношение обектите, собственост на търговските дружества , независимо от произхода на техния капитал не съществува забрана в ЗС да тече придобивна давност. Ето защо изводите на съда за предпоставките, при които може да се придобива по давност имущество, което е държавна собственост не са от значение за решаване на спора във връзка с правоизключващото възражение на ответниците. Съгласно чл.79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изтичането на срока обаче не е достатъчно за да настъпи вещноправният ефект на давността, необходимо е владелецът да се позове на нея. То може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и при снабдяването с констативен нотариален акт чл.483 ал.2 ГПК /отм./. Този нотариален акт е официален удостоверителен документ и има посочена с чл. 143 ГПК /отм./ доказателствена сила. При оспорването му съгласно чл.154 ал.3 ГПК /отм./ тежестта за опровергаване на придобивното основание пада на страната, на която този нотариален акт се противопоставя. Предаването на владението от „Р” ООФ гр. П. на ЕТ „Д” 31 гр. П. по предварителния договор и сключеният анекс към този договор от 06.04.1994г., с който „С” ЕООД изрично изразява съгласие за продължаване на договора от 29.12.1991г. без да са изключени отделни клаузи от него, обосновава извод, че след този момент владението е осъществявано със съгласие на собственика и въпросът бил ли е продавачът по предварителния договор „Р” ООФ гр. П. собственик на имота се явява несъществан за изхода на спора. По делото няма данни „С” ООД по някакъв начин да е оспорила правата на лицата, упражняващи владение върху имота , напротив със сключените анекси и конкретно с протокол от 18.07.1994г. изрично е направено волеизявление от дружеството, че не претендира вещни права върху предадените на ЕТ „Дидо-31- М. Д. апартаменти / впоследствие прехвърлени на други лица/, следователно презумпцията по чл.69 ЗС не е опровергана. Представената по делото настанителна заповед не може да обоснове друг извод, тъй като в мотивите й има изрично препращане към предварителния договор от 1991г., с който пък е предадено владението на имотите. Следователно самият факт на издаването й при липса на данни за предприети други фактически или правни действия за упражняване собственически правомощия не води нито до отблъскването, нито до смущаването му. Действително както е прието и в решението на ВКС по воденото дело по чл.19 ал.3 ЗЗД, по което искът е отхвърлен , всички допълнителни споразумения са подписани само от „С” ЕООД и не могат да се приравнят по правно действие на прехвърляне на правата на продавача и встъпване на ново лице в облигационното правоотношение във връзка с обещанието за продажба, но направените в тях изявления на действителния собственик , с които не се оспорват правата на третите лица – владелци следва да бъдат съобразени при решаването на спора за придобиване от тях на собствеността по давност. С оглед на изложеното не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.   Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 372 от 12.03.2008г. по гр.д. № 3260/2007г.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: