3 Р Е Ш Е Н И Е № 418 Гр.София, 22 октомври 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1540/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.1529/12 г.по описа на РС-Сливен К. И. Н., с което се иска възобновяване на наказателното производство предвид невъзможността на лицето да бъде предоставена възможност да сключи споразумение и предвид задочно разглеждане на делото срещу му пред съд. В съдебно заседание пред ВКС назначеният служебен защитник поддържа искането, като навежда основания за уважаването му, относими изцяло към разпоредбата на чл.423 НПК. Самият осъден също поддържа изложените от него съображения в сезиращия настояща инстанция процесуален документ. Прокурорът от ВКП не намира причини за възобновяване на производството, приемайки за допустимо искането като предявено на основание чл.423, ал.1 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Присъдата на РС- Сливен, постановена по делото, чието възобновяване се иска, е оповестена на 13.02.13 г. и поради неатакуването й е влязла в сила на 05.03.13 г. В този смисъл постъпилото на 02.07.13 г.искане за възобновяване е допустимо, без значение дали е предявено на основание чл.423 или на основание чл.422,ал.1,т.5 НПК. Погледнато по съществото на претенциите,то е неоснователно. На първо място в искането се твърди,че лицето не се било възползвало от възможността да сключи споразумение. Диференцираната процедура по чл.381 и сл.НПК е възможност, а не задължение за прилагане по съгласие на страна на прокурора и одобрение от съда. Ето защо Н. не може да се оплаква от лишаването му от право да ползва сочения процесуален институт. На второ място, което е по-важно, той изразява крепко несъгласие с неучастието си в съдебното производство. Релевирането на такъв довод следва да бъде разглеждано на плоскостта на възобновяване по чл.423 НПК. В този контекст ВКС намира за доказано следното: На л.29 от досъдебното производство е приложено постановление за привличане на Н. в качеството му на обвиняем. Видно от съдържанието на същото, той е обвинен за извършено от него престъпление по чл.343 В,ал.2 вр. ал.1 НК и му е определена мярка за неотклонение Подписка. При снемане на неговата самоличност искателят е дал като постоянен адрес такъв в [населено място], а като настоящ, такъв в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Изрично при даване на обяснения в качеството му на обвиняем на 28.09.12 г.е отказал предявяване на материалите по разследването. На 10.10.12 г. по внесен от РП-Сливен обвинителен акт е образувано Н.О.Х.Д.1529/12 г. с обвинение спрямо осъдения като предявеното на досъдебното производство по-малко от месец преди това. На 18.10.12 г. съдията-докладчик при РС- Сливен е насрочил делото за разглеждане, като изрично е изписал уведомяване на подсъдимия за възможност за приложение на процедура по чл.269 НПК. В съдебно заседание на 05.12.12 г. Н. не се е явил. Той е бил редовно призован /получил препис от обвинителния акт и указанията по разпореждането на съдията-докладчик лично на 25.10.12 г./, но се е намирал в пенитенциарно заведение, откъдето не е бил призован поради незнание за негово местопребиваване там. В тази връзка съдът е преценил,че неявяването се дължи на уважителни причини и не само трябва да се пристъпи към призоваване от затвора,но и на основание чл.94,ал.1,т.6 НПК да се изиска от съответната адвокатска колегия определяне на служебен защитник. В следващото съдебно заседание, на 13.02.13 г., подсъдимият не се е явил. Призовката за него от затвора е върната с указания,че той вече не се намира там /л.18 от съд.д./. След получаване на това сведение решаващият съд е разпоредил призоваване на лицето от дадения от него лично настоящ адрес в [населено място]. На л.24 от съд.д е приложена призовка, получена от жената, с която подсъдимият е живеел на съпружески начала. В този смисъл, очевидно приемайки, че са налице предпоставките на чл.180,ал.2, пр. посл.НПК и в съответствие с правилата по чл.269 НПК, предвид отправеното по разпореждането предупреждение за възможност на разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, след назначаване на служебен защитник на последния, съдът е дал ход на делото и е изгледал производството в едно съдебно заседание, след което е постановена присъда. С оглед всичко казано, върховната съдебна инстанция по наказателни дела не намира, че са налице условията за възобновяване на наказателното производство, прогласени в разпоредбата на чл.423,ал.1 НПК. Решаващият съд е спазил задълженията си да предупреди подсъдимия за възможността съдебното производство срещу му да бъде разгледано в негово отсъствие. Така е и сторил, след като Н. е бил призован от предоставения от него настоящ адрес и призовката за съответното съдебно заседание е била връчена на жената, с която той е живеел и която не е направила възражения за невъзможност да му я предаде /напротив, при изготвяне на върнатата част от призовката е спазена разпоредбата на чл.180,ал.6 НПК/. Още повече, Н. вече е имал познание за това, че срещу му има висящо съдебно производство, бидейки в затвора и получавайки там препис от обвинителния акт и указанията по обсъжданото разпореждане на съдията-докладчик. Оттук насетне без съществено значение се явяват възраженията на защитата, отразени в съдебно заседание пред ВКС, за непризоваване на подсъдимия от постоянния му адрес в [населено място] /на който той не е твърдял,че живее, пък макар и спорадично/, за липса на негово щателно издирване в страната /от каквото, предвид редовното призоваване, не е имало процесуална необходимост/, както и за липса на данни дали лицето се намира в пределите на РБ /обстоятелство, което след 2007 г и присъединяване на нашата държава към ЕС не може да бъде установено безусловно/. При разглеждане на делото в отсъствие на Н. инстанцията по същество е спазила всички заложени процедурни правила. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения по Н.О.Х.Д.1529/12 г. по описа на РС-Сливен К. Н. за възобновяване на посоченото наказателно производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/