Р Е Ш Е Н И Е № 282 гр. София, 10.10.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Маргарита Георгиева при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2218 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 11/05.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 1480/2013 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново. Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 708/26.05.2014 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно необходимостта в заповед за налагане на дисциплинарно наказание да се посочва точния час на извършването на нарушението на трудовата дисциплина. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на даденото разрешение на правния въпрос със задължителната съдебна практика на ВКС. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда, че “Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага”. Визираната правна норма изисква посочване на това, “кога е извършено дисциплинарното нарушение”. В тази си част разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че в заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се посочи датата на извършване на нарушението или период, в случай, че нарушението/нарушенията не са извършени на една и съща дата. Не следва обаче да се вменява на работодателя посочването и на точно определен час на извършване на нарушението. Такова изискване трябва да бъде изрично предвидено, а законът не го предвижда. Липсва обаче законова пречка, по преценка на работодателя, в заповедта за дисциплинарно уволнение да се посочи и часът на извършване на дисциплинарното нарушение. Това разрешение на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е дадена с решение № 647/11.10.2010 г., по гр.д.№ 1348/2009 г. на ВКС, ІV гр.отд., постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и се споделя и от настоящия състав на ВКС. По касационната жалба на [фирма], състава на ВКС приема следното: В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че ищеца по делото М. С. е работила по трудово правоотношение като кондуктор. Посочено е, че на 01.03.2013 г. е извършена проверка от инспектори на влакова композиция, с посочен участък на проверката, както и състав на обслужващата бригада на влака, поименно, сред които лица е и ищцата по делото. Посочени са поименно нередовните пътници /от общо 16 души/, които са пътували във влака, с посоката на пътуване и номерата на билетите им, както и в какво се състои нередовността им. Посочено е, че ищцата не е изпълнила своите задължения да провери пътниците и да им издаде билети за пътуването им, доколкото същите са били нередовни. Посочени са разпоредбите от „Инструкция за влаковия кондуктор”, които са нарушени от ищцата при констатираното нарушение на трудовата дисциплина, както и общите текстове на чл.187, т.3 и т.10 КТ, сочещи неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила и неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение. Въззивният съд е приел, че не е посочено времето и мястото на извършването на нарушението, с посочването на точния час на извършването на нарушението, както и че заповедта за налагането на наказанието не е мотивирана, относно това, по какъв начин посочените факти попадат в приложното поле на посочените в заповедта норми и с кое точно свое действие ищцата не е изпълнила възложената работа, не е посочена формата на вината. Приел е също така, че препращането на заповедта към друг документ – докладната записка не води до законосъобразността на наложеното наказание, тъй като не може да се установи, че в докладната преписка, с която ищцата е запозната, нарушението е описано със своите признаци в пълнота. Решението на въззивния съд е неправилно. Заповедта за налагането на дисциплинарното наказание е мотивирана, като с оглед отговора на правния въпрос, не е необходимо да се посочва точния час на извършването на нарушението, още повече, че с оглед спецификата на осъществяваната от ищцата трудова функция – кондуктор, нейното задължение за проверка на пътниците във влаковата композиция не е с точно определен час на проверка на всеки един от пътуващите, а следва да се извърши в течение на пътуването. Дисциплинарното нарушение е извършено, доколкото това се установява от събраните по делото доказателства, като тежестта на наложеното дисциплинарно наказание – ней-лекото предвидено в КТ, съответствува на нарушението по тежест. Предвид изложеното, предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Решението на въззивния съд следва да се отмени като неправилно, като доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по делото, следва да се постанови решение в горния смисъл от настоящия състав на ВКС. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по делото следва да се присъдят всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, общо в размер на 80 лева. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 11/05.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 1480/2013 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Б. от [населено място], против [фирма] [населено място], [улица] иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” от 23.04.2013 г., като неоснователен. ОСЪЖДА М. С. Б. от [населено място], да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на [фирма] [населено място], [улица] сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.