4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №413 гр. София, 01.07.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1810/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна Търговска Банка“ (н.), [населено място] срещу решение № 100013 от 15.04.2021 г. по в. т. д. № 29/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Ловешки окръжен съд решение № 55 от 06.10.2017 г. по т. д. № 88/2016 г. в обжалваната негова част, с която е уважен предявеният от „Петрол – Север“ ЕООД, [населено място] срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.), [населено място] и „Корпоративна Търговска Банка“ (н.), [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването на вземане на „Петрол – Север“ ЕООД към „Нафтекс Петрол“ ЕООД, произтичащо от погасяване на задължения на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към „Петрол“ АД по договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г. и по силата на договор за встъпване в дълг от 11.12.2015 г., в общ размер на сумата 97 336 лв., включваща: 96 000 лв. – главница; 534.40 лв. – законна лихва за периода от 17.06.2016 г. до 06.07.2016 г. и сумата 801.60 лв. – законна лихва за периода от 07.07.2016 г. до датата на предявяване на вземанията – 05.08.2016 г. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Основното оплакване е за липса на произнасяне по заявеното във въззивната жалба възражение, че ищецът не е изпълнил вмененото му задължение по чл. 183 ГПК да представи оригинала на процесния договор за заем, имащо за последица изключването на същия от доказателствата по делото, като по този начин не е съобразено отменителното решение на ВКС по т. д. № 1919/2018 г. на I т. о. Несъгласие е изразено и срещу извода за автентичност на договора за заем по съображения, че вещото лице по съдебно-почерковата експертиза е изследвало копие на този договор, а не оригинала му, като само е допуснало, че подписите в документа са положени от лицата, посочени като представители на страните. Освен това, според касатора, въззивният съд не е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза в неговата цялост и по-точно в частта, с която е установено, че паричните преводи са извършени на основание „по договор“, което не позволява да се направи еднозначен извод относно конкретното правоотношение, в изпълнение на което са извършени преводите, като се отчете и обстоятелството, че нито една от сумите на двата превода не отговаря на заемната сума по договора от 26.10.2006 г. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните пред двете съдебни инстанции доказателства и да направи своите фактически и правни изводи, като обсъди всички възражения и доводи на страните“. По отношение на така поставения въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие с конкретно посочена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Ответникът – „Петрол – Север“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 04.08.2021 г. Не претендира заплащане на разноски. Ответниците – „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.), [населено място] и неговият синдик – не представят отговор на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение, след разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че: На 26.10.2006 г. между „Петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД е сключен договор за заем за приходи от облигации, по силата на който „Петрол“ АД се е съгласил да предостави на „Нафтекс Петрол“ ЕООД сумата 55 000 000 лв.; С договор от 11.12.2015 г., сключен между „Петрол“ АД, „Нафтекс Петрол“ ЕООД и „Петрол - Север“ ЕООД, последното дружество е встъпило като солидарен съдлъжник по договора за заем от 26.10.2006 г., като страните са се съгласили, че ако „Петрол - Север“ ЕООД погаси цялостно или частично задълженията на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, то за него възниква регресно вземане срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД до размера на платеното. Като неоснователни въззивният съд е преценил възраженията във въззивната жалба за неавтентичност и за симулативност на посочените два договора. Във връзка с първото възражение се е позовал на изслушаното пред окръжния съд заключение на графологичната експертиза, че подписите на страните върху договорите са положени от лицата, които ги представляват, а досежно възражението за симулативност е посочил, че само от факта на сключването на договорите от свързани лица не може да се направи извод за тяхната симулативност. Освен това, съдът е отчел и липсата на ангажирани по реда на чл. 165, ал. 2 ГПК писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. С оглед указанията в отменително решение № 90 от 21.01.2020 г. по т. д. № 1919/2018 г. на ВКС, I т. о., при новото разглеждане на делото е допусната допълнителна икономическа експертиза за установяване сключването на процесния договор от 26.10.2006 г. От заключението по същата решаващият състав е приел за безспорно установен фактът, че заемодателят по този договор „Петрол“ АД е превел на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, чрез банков превод от 27.10.2006 г., сумата 55 000 000 лв., за което са направени съответните счетоводни записвания както при заемодателя, така и при заемополучателя. По отношение възражението на „Корпоративна Търговска Банка“ АД (н.), че посоченият превод касае друг договор за заем – от 27.10.2006 г., а не процесния договор за заем от 26.10.2006 г., въззивният съд е счел, че доколкото е заявено едва при повторното разглеждане на делото, същото е преклудирано и не подлежи на обсъждане. За категорично установен от първоначалното заключение на икономическата експертиза, прието в първоинстанционното производство, апелативният съд е преценил и фактът, че ищецът по настоящото дело „Петрол Север“ ЕООД е изплатил част от задължението на ответника „Нафтекс Петрол“ ЕООД по процесния договор за заем за приходи от облигации от 26.102006 г. в размер на сумата 96 000 лв. по сметка на „Петрол“ АД, което плащане е отразено на 17.06.2016 г. в счетоводството на „Петрол“ АД като постъпило от „Петрол Север“ ЕООД за частично погасяване на задължението на „Нафтекс Петрол“ ЕООД по процесния договор от 26.10.2006 г. Освен това, експертът е констатирал, че плащането е отразено и в счетоводството на „Нафтекс Петрол“ ЕООД за погасяване на част от задължението му към „Петрол“ АД по този договор, като е отразено същевременно, че за посочената сума „Петрол Север“ ЕООД има регресно вземане към „Нафтекс Петрол“ ЕООД. Въз основа на събраните доказателства Великотърновски апелативен съд е направил извод, че процесното вземане съществува и поради това предявеният иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ е основателен и следва да бъде уважен. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Единственият поставен в изложението въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ за изхода на делото. Въпросът е поставен общо и като цяло представлява оплакване за немотивираност на обжалвания акт, което е предмет на касационния контрол, а не на производството по допускането му. Освен това, дори да бъде преценен като релевантен, този въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е обсъдил преценените от него като релевантни за спора доказателства и е отговорил на наведените от страните доводи и възражения. Както в касационната жалба, така и в изложението към нея, основното оплакване на касатора е за това, че въззивният съд не е обсъдил непредставянето на оригинала на процесния договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г. и не е изключил същия от доказателствата по делото. Именно в тази връзка е поставен и въпросът. Това оплакване обаче не е съобразено с приетото в отменителното решение на ВКС по т. д. № 1919/2018 г., с което делото е върнато за ново разглеждане на апелативния съд. Първият касационен състав е счел за правилно изключването на преписа от процесния договор за заем от доказателствата по делото по реда на чл. 183 ГПК, тъй като ищецът не е изпълнил задължението да представи същия в оригинал, но е посочил, че доколкото договорът за заем е реален договор, изключването на писмения документ, в който той е обективиран, не е достатъчно да обоснове извод, че договор за заем не е сключван. Поради това и с оглед преценката, че е налице признание за възникване на заемното правоотношение от страна на заемателя „Нафтекс Петрол“ ЕООД в сключения на 11.12.2015 г. тристранен договор за встъпване в дълг, а също и чрез счетоводното му отразяване от длъжника, ВКС е върнал делото за ново разглеждане с указания да се назначи служебно счетоводна експертиза за проверка дали изплащането на сумата по договора за заем от 26.10.2006 г. е редовно осчетоводено при страните по него, по кои сметки, на кои дати и въз основа на какви първични счетоводни документи. Следователно, при новото разглеждане на делото въпросът за изключването на преписа от процесния договор за заем вече е бил решен и поради това необсъждането му от въззивния съд не представлява процесуално нарушение, каквото твърдение се съдържа в поставения въпрос. Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100013 от 15.04.2021 г. по в. т. д. № 29/2020 г. на Великотърновски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: