О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 523 гр. София, 04 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Явор Гебов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1491/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК, по искане (назовано „жалба”) на осъдения В. И. Й. за възобновяване по този ред на нохд № 62/2007 година по описа на Софийския районен съд, НК, 4-ти състав. В саморъчно изготвеното искане осъденият Й. претендира възобновяване на наказателното производство по три наказателни дела, между които и посоченото дело № 62/2007 година на СРС. Като основание на искането осъденият Й. твърди, че делото е разгледано в негово отсъствие, по него не му е връчван препис от обвинителния акт и не е бил редовно призован, като по този начин е нарушено правото му на защита. В заседанието пред ВКС осъденият Й. участва лично и с назначения му служебен защитник - адв. В. Т. от Софийската адвокатска колегия, която поддържа искането за възобновяване на делото, като уточнява основанието му като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради нередовно призоваване на осъдения Й. за разглеждането му. В лична защита осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането при условията на чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като данните по делото не сочат на допуснати нарушения при призоваването на осъдения. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С постановената от първоинстанционния съд присъда е ангажирана наказателната отговорност на осъдения В. И. Й. за това, че на 17. 03. 1999 година, в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у В. К. Ц. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 15000 щ. д., с левова равностойност 26 753. 10 лева, големи размери, като се е представил за длъжностно лице – съветник на кмета на община „Л.”, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. чл. 209, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от четири години от влизане на присъдата в законна сила. Осъден е да заплати на В. Ц. сумата от 15000 щ. д., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди. Присъдата е обжалвана от осъдения само в гражданско-осъдителната й част. С постановеното решение № 628 от 12. 05. 2009 година по внохд № 2280/2008 година, Софийският градски съд, НК, ІV въззивен състав, е потвърдил присъдата в обжалваната й част. Процесуалното развитие на делото предпоставя обсъждането на предварителния въпрос за допустимостта на направеното искане за възобновяване на делото. ВКС намира искането за недопустимо и съображенията за това са следните: Проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК се осъществява само и изцяло по искане на задочно осъдения и цели възстановяване на правото му на лично участие в производството. За да иска възобновяване на делото на това основание, е необходимо осъденият да не е знаел за него. Той не може да се ползва от това право, ако се е укривал или не е пожелал да участва в делото, когато участието му не е било задължително. Освен това, предявяването на искането е обвързано с изтичане на шестмесечен срок от узнаване за влязлата в законна сила присъда, след изтичането на който искането е недопустимо. В конкретния случай, данните по делото установяват, че цялото наказателно производство е проведено присъствено по отношение на осъдения Й.. Не отговаря на истината твърдението в искането му, че не е получил препис от обвинителния акт и делото се е водило в негово отсъствие. На л. 11 от първоинстанционното съдебно дело е приложена призовка, получена лично от осъдения Й. на 09. 05. 2007 година, от чието съдържание се установява, че на същия се връчва препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото и се уведомява за датата на разглеждането му – 12. 06. 2007 година. Изявление за получаване на обвинителния акт е направил лично осъденият Й. в съдебно заседание на 21. 03. 2008 година, когато е и даден ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК (протокол на л. 68 от нохд № 62/2007 година). В същото съдебно заседание е приключило разглеждането му и е постановена присъдата, като е обявена на страните, в т. ч. и на осъдения Й.. Въззивното производство се е развило само по жалба на осъдения Й., с която той е атакувал присъдата единствено в гражданско-осъдителната й част, т. е. в наказателно-осъдителната си част тя е влязла в законна сила в 15-дневен срок от обявяването й на страните, което е станало на 21. 03. 2008 година, както вече бе посочено. Въззивното разглеждане на делото е проведено при лично участие на осъдения Й. в първото съдебно заседание на 19. 11. 2008 година (л. 16 от въззивното дело) и надлежното му уведомяване за датата на неговото ново насрочване на 25. 02. 2009 година. В това съдебно заседание Й. не се явил, без да е посочил уважителна причина за това, като заседанието е проведено в негово отсъствие, след надлежното му уведомяване и при липса на законово изискване за лично участие (чл. 329, ал. 2 от НПК). При така установените данни по делото е несъмнено, че молителят Й. няма качеството на задочно осъден, защото цялото наказателно производство и в двете му фази – досъдебна и съдебна, се е развило с негово участие. При това положение същият не може да претендира възобновяване на наказателното производство по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК, според която норма задочно осъденият може да направи искане заъзобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена (чл. 423, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от НПК) или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина (предл. 2), какъвто несъмнено не е настоящият случай. Именно с факта на незнанието на осъдения за проведеното в негово отсъствие наказателно производство е свързан и регламентът на преклузивния шестмесечен срок за искането за възобновяване, който тече от узнаването за влязлата в законна сила присъда, за разлика от случаите на проведено наказателно производство с участие на осъдения, при които възможността му да поиска възобновяване на делото се погасява с изтичане на шестмесечен срок, който обаче тече от влизане в сила на съответния съдебен акт, за чието постановяване той е надлежно известен. Поради това няма как да бъдат обсъждани и доводите на защитата на осъдения, наведени едва в съдебно заседание пред ВКС и след изтичане на шестмесечния срок, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради липса на надлежно призоваване на осъдения (според защитата) за въззивното разглеждане на делото. Освен това, въззивната проверка е обхванала само гражданско-осъдителната част на присъдата и в рамките на направеното възражение за изтекла погасителна давност за иска на пострадалия Ц. за обезщетение. Доколкото в НПК няма правила относно позоваването на давността и съгл. разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК, тази проверка е извършена съобразно правилата на ГПК. При положение, че първоинстанционното разглеждане на наказателното дело е проведено при участие на осъдения Й. и постановената присъда не е обжалвана и протестирана в наказателно-осъдителната й част, шестмесечният срок за искането за възобновяване на делото е изтекъл още през м. октомври 2008 година. При изложените фактически и правни съображения, ВКС намира искането на осъдения Й. за възобновяване на наказателното дело за недопустимо, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане, а производството пред ВКС следва да бъде прекратено. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения В. И. Й. за възобновяване на нохд № 62/2007 година по описа на Софийския районен съд, НК, 4-ти състав. ПРЕКРАТЯВА производството по н. д. № 1491/2012 година на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.