Р Е Ш Е Н И Е № 333 София, 05.12.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1244 образувано по описа за 2010 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. П. от [населено място], против решението от 12.05.2010г., постановено по гр.д. №109/2010г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.01.2010г. по гр.д.№761/2009г. на Ямболски районен съд за отхвърляне на предявения от Р. С. П. срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.439 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение №555 от 03.05.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса относно момента по чл.439, ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК /аналогичен на чл.188, ал.3 от ГПКотм./ съдът съобразява и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право, т.е. нововъзникналите в течението на производството факти. Пред първата инстанция това може да стане до приключване на съдебното дирене, ако нововъзникналият факт се е осъществил към този момент – чл.147, т.2 от ГПК. При обжалване на първоинстанционното решение пред въззивния съд, допустимостта на посочване на нови факти и представяне на нови доказателства се преценява с оглед възможността на страната да се позове на тях в по-късен момент след приключване на първоинстанционното производство – до подаване на въззивната жалба за въззивника и в срока за отговор за въззиваемия, респ. след подаване на въззивната жалба и срока за отговор – когато фактът е възникнал в момент, когато не е могъл да бъде съобразен с жалбата или писмения отговор. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.2 от ГПК крайният момент за посочване на нови факти и доказателства е приключването на съдебното дирене във въззивната инстанция. С оглед изложеното относно допустимостта за посочване на нови факти и представяне на нови доказателства пред въззивния съд по действащия ГПК, на поставения правен въпрос относно момента по чл.439, ал.2 от ГПК, при обжалване на първоинстанционното решение пред въззивния съд, следва да се отговори, че искът за оспорване на изпълнението следва да е основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Доколкото правилата на ГПК намират субсидиарно приложение в производството по предявения в наказателното производство граждански иск /чл.88, ал.1 от НПК/, даденият отговор намира приложение и в разгледания с обжалваното решение спор. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата [фирма] оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Р. С. П. срещу [фирма] иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи суми, предмет на изп.д.№760/2008г., преобразувано в изп.д.№116 по описа на ЧСИ, рег.№854. Установено е, че с влязла в сила на 20.12.2006г. присъда №455/10.05.2005г., постановена по нохд№1550/2003 г. по описа на Ямболски районен съд Р. С. П. е осъден за заплати на [фирма] [населено място] сумата 4000лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди /стойността на присвоената вещ/, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2002г. до окончателното издължаване. Присъдата е потвърдена с решение №370/16.01.2006 г., постановено по внохд№297/2006г. по описа на Ямболски окръжен съд, което решение е потвърдено с решение №879/20.12.2006 г. на ВКС. Въз основа на произнасянето по гражданския иск с влязлата в сила присъда [фирма] [населено място] се снабдило с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №760/2008 г. на ЧСИ с рег.№878 с район на действие [населено място], в последствие изпратено на ЧСИ с рег.№854 с район на действие [населено място]. По изпълнителното дело е наложен запор на банковата сметка на длъжника П. и от нея е преведена на ЧСИ сумата 2800лв. Длъжникът е основал иска си на факт, настъпил на 06.12.2005г. Неправилно въззивният съд е приел, че от правно значение за иска за оспорване на изпълнението са освен факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене във въззивното производство, и факти, настъпили преди влизане в сила на решението. От правно значение за предявения иск, с оглед момента на настъпването им, могат да бъда само факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /чл.439, ал.2 от ГПК/ - в случая до приключване на последното по делото съдебно заседание във въззивната инстанция по предявения граждански иск в наказателното производство. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че следва да се даде правно значение на обстоятелството дали изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязлото в сила въззивно решение или въз основа на влязлото в сила първоинстанционно решение /с оставяне в сила на въззивното решение, с което е потвърдено/. Обстоятелството дали е допуснато предварително изпълнение на решението не е относимо към предявения иск, а е от значение дали решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание, се ползва с изпълнителна сила. От значение за иска, предвиден като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, са само новонастъпили факти след постановяване на решението по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. В разглеждания случай не се оспорва правилността на фактическия извод на въззивния съд, че релевирният факт е настъпил преди приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Нещо повече - в касационната жалба се съдържа признание, че фактът, посочен в исковата молба, е настъпил преди приключване на съдебното заседание във въвззивната инстанция. Д. на касатора, че по-късно е узнал за релевирания факт, е неотносим към предявения иск, тъй като отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК, с който може да се оспори изпълняемото право, изключва възможността изпълняемото право да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо. Отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирете в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК е аналогична на чл.255, изр.2 от ГПК/отм./, поради което при приложението на чл.439, ал.2 от ГПК, следва да се приложи установената съдебна практика по чл.255 от ГПК/отм./. Отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който може да се оспори изпълняемото право, изключва възможността да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, поради което е недопустим иск, основан на такива факти. В изложения смисъл са и указанията, дадени в решение №101от 01.12.1972г. по гр.д.№95/1972г. на ОСГК на ВС, което служи за ръководство но съдилищата съгласно чл.52 от ЗУТ/отм./, в което е прието, че предпоставките на иска по чл.255 от ГПК/отм./ са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Посочените предпоставки касаят допустимостта на предявения иск. Така формулираното становище е възприето и в практиката по чл.439, ал.1 от ГПК, напр. Определение №313 от 25.03.2011г. по ч.т.д.№157/2011г., определение №233 от 17.04.2009г. по ч.т.д.№239/2009г. на ВКС, ІІт.о, както и произнасянето по ч.гр.д.№471/2009г. на ВКС, ІVг.о. в производство по чл.274, ал.3 от ГПК. В разглеждания случай искът по чл.439, ал.1 от ГПК е основан на факт, преклудиран със сила на пресъдено нещо, поради което искът е недопустим, а това е довело до недопустимост на решенията, с които е разгледан недопустимия иск, за което съдът следи служебно. Като е постановил решение по недопустим иск, въззивният съд се е произнесъл с недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен заедно с потвърденото с него решение на първоинстанционния съд и производството по делото, образувано по недопустимия иск, бъде прекратено на основание чл.293, ал.4, във връзка с чл.270, ал.3 от ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението от 12.05.2010г., постановено по гр.д. №109/2010г. на Ямболски окръжен съд и потвърденото с него решение от 14.01.2010г. по гр.д.№761/2009г. на Ямболски районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по исковата молба на Р. С. П. срещу [фирма], [населено място], по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.439 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: