Р Е Ш Е Н И Е № 435 София, 29.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 06.10.2010 две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №464/2010 година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. П. Б. срещу решение №2032/10.12.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№2568/2009г. по описа на съда,с което е оставено в сила решение №1523/09.06.2009г.,постановено по гр.д.№3358/2008г. по описа на П. районен съд ІVгр.състав,като е обявен за недействителен,на основание член 22 ал.4 от СК по отношение на П. И. К./Б./ договора за покупко-продажба на МПС,сключен на 29.12.2006г. между продавача Д. П. Б. ,в качеството му на ЕТ”Р.-Д. Б.”гр.П. и купувача[фирма][населено място],представлявано от Д. П. Б.,нот.заверен със заверка рег.№13468/29.12.2006г. на нотариус П. М. с рег.№476 и е допусната делба по отношение на описания лек автомобил,която да се извърши между П. И. К./Б./ и Д. П. Б.,при равни квоти. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения ма материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна. Ответницата по касационната жалба П. И. К./Б./ ,в писмената си защита,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. С определение №678 от 26.06.2010г.,постановено по делото,касационният съд е допуснал касационно обжалване,поради наличието на предпоставки по член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Правният въпрос от значение за изхода на делото е свързан в правото на собственост върху вещи,придобити от едноличния търговец по време на брака му и включени в неговото търговско предприятие и тяхната правна характеристика свързана със съпружеската имуществена общност по смисъла на член 19 ал.1 от СК/отм/. Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на валидността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока,предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. С мотивите си,въззивният съд е констатирал,че процесната вещ-описаният в исковата молба лек автомобил,е бил придобит по време на брака между страните,при действието на презумпцията по член 19 ал.1 от СК/отм/ и отчитайки съдържанието на сключения договор за покупко-продажба на моторното превозно средство от 29.12.2006г.,която сделка е била извършена от единия съпруг-ответника по делото, без участието и съгласието на другия съпруг-настоящата ищца,е стигнал до извода за наличие на относителна недействителност на договора спрямо бившата съпруга.Наред с това, съдът е отчел,съобразно данните на съдебната експертиза,че към момента на придобиването на процесния автомобил,последният е бил включен в търговското предприятие на ответника-едноличен търговец,но това е само едно от условията за приложение на Тълкувателно решение №2/2001г. на ОСГК на ВКС,но за категорично оборване на презумпцията по член 19 ал.1 от СК/отм/ е необходимо кумулативното установяване освен на горната предпоставка и че процесната вещ е придобита изцяло в резултат на упражняваната от търговеца търговска дейност,за която по делото не се установява. Становището на настоящата касационна инстанция,че при постановяване на въззивното решение съдът е допуснал неправилно прилагане на материалния закон,произтича от следното: С депозираната искова молба,ищцата П. И. К. е поискала от съда да се допусне делба на описания лек автомобил,придобит по време на брака между страните по делото,при равни квоти за тях,като придобит по време на брака им с ответника Д. П. Б.,тъй като извършената продажба на процесния лек автомобил от ответника с договор за покупко-продажба от 29.12.2006г. няма сила на ищцата,на основание член 22 ал.4 от СК/отм/. Видно от приложения на лист 6 от делото пред първоинстанционния,договор за покупко-продажба на моторно превозно средство,процесният автомобил е бил предмет на този договор, сключен на 06.07.2000г. ,между продавач:А. Д.,в качеството му на собственик а фирма”Б. к.” от една страна и от друга страна Д. Б.,в като управител на фирма [фирма],в качеството му на купувач,а по данните по заключението на вещо лице И. Г./лист 37 от делото/,така закупеният лек автомобил с горепосочения договор след придобиването му на 06.07.200г. е бил записан и е част от активите на [фирма] Към този момент безспорно страните по делото са били съпрузи,тъй като бракът им,съгласно приложеният на лист 3 от делото,заверен препис от решение №114/27.04.2007г. постановено по бр.д.№865/2005г. е прекратен с влизане в законна сила на това решение на 13.06.2007г.Преди това обаче,с договор за продажба на моторно превозно средство,сключен на 29.12.2006г./лист 8 от делото/ Д. П. Б.,в качеството му на [фирма],от една страна като продавач продава на [фирма] П.,представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д. П. Б. в качеството му на купувач,процесния лек автомобил.Следователно,както при първоначалното придобиване през 2000 г. на тази движима вещ,придобита по сключена търговска сделка,така и впоследствие последващата такава през 2006г. ответника има качество на търговец и същият е придобил процесния автомобил за осъществяване на търговската си дейност,след като последният е вписан като част от активите на предприятието му.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №2/27.12.2001г. на ВКС по гр.д.№2/2001г. на ОСГК на ВКС-презумпцията за съвместен принос по член 19 ал.3 от СК/отм/ се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец,когато то е резултат от упражняваната от него търговска дейност,като вещите,правата върху вещи и влоговете ,придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази търговска дейност,не са съпружеска имуществена общност,когато са включени в търговското предприятие.Неправилни са изводите на въззивния съд,свързани с позоваване на писмени и гласни доказателства,събрани по делото,че ищцата е реализирала доходи от трудова дейност ,както преди процесния момент на сделката в предприятието на едноличиня търговец на ответника,така и към процесния момент и след това като самостоятелно осъществявана дейност в качеството на едноличен търговец,защото придобиването в резултат на търговска дейност,което е установено в настоящия случай за процесния автомобил, изключва приноса на другия съпруг-нетърговец,дори когато последният работи за едноличиния търговец,защото прави това по трудов или граждански договор и не носи стопански риск,който носи едноличния търговец.Ето защо, и последващото прехвърляне на правото на собственост на процесния автомобил с извършената търговска сделка от 29.12.2006г.,не изисква съгласието на другия съпруг,както е според член 22 ал.2 от СК/отм/ за разпореждане с общи движими и недвижими вещи и права върху тях-съпружеска имуществена общност.Това е така, защото според член 15 ал.1 от ТЗ търговското предприятие е съвкупност от права,задължения и фактически отношения и аргумент за обособеността на включеното в търговското предприятие имущество на едноличния търговец,когато той е в брак,спрямо съпружеската имуществена общност,е разпоредбата на член 15 ар.1 от ТЗ,според която прехвърлянето на предприятието става единствено по волята на търговеца.С оглед изложеното,така направеното възражение по член 22 ал.4 от СК /отм/ досежно липсващо съгласие на ищцата,като съпруга на ответника при извършване на възмездно разпореждане на процесния автомобил се явява неоснователно,а по отношение заявената претенция за делба на същия, на основание член 34 от ЗС ,последната следва да бъде отхвърлена ,тъй като процесният автомобил не е част от съпружеската имуществена общност,прекратена с влязлото в сила решение за прекратяване брака между страните по делото. С оглед изхода на спора на ответника Д. Б.,следва да се присъдят, на основание член 78 ал.2 от ГПК, направените по делото разноски за всички съдебни инстанции,които възлизат на 1460 лева. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №2032 от 10.12.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№2658/2009г. по описа на същия съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. К./Б./ против Д. П. Б. искове:иска по член 22 ал.4 от СК/отм/ за обявяване за недействителен договора за покупко- продажба на МПС,сключен на 29.12.2006г. между продавача Д. П. Б.,в качеството му на ЕТ”Р.-Д. Б.”гр.П. и купувача[фирма][населено място],представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д. П. Б. и иска с правно основание член 34 от ЗС,за делба на лек автомобил ,марка „Ф.”,модел”Ф.”,с рег.№РВ 9221 ТМ, и с номер на рамата VS6DXXWPFAKR3503,с номер на двигателя KR35083,като неоснователен. ОСЪЖДА П. И. К./Б./ за заплати на Д. П. Б. сумата 1460 лева/хиляда четиристотин и шестдесет лева/ разноски по делото за всички съдебни инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: