Р Е Ш Е Н И Е № 161 гр.София, 17.07.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Н. Цековав присъствието на прокурора Комов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 304 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите - А. С. М. и М. Т. П., чрез техните защитници, срещу присъда от 17.11.2014 г. на Софийския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 208/2014 г. В жалбата на подсъдимия М. са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на правилата за проверка и оценка на доказателствените материали, с което е било ограничено правото на защита и законът не е бил приложен правилно. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на подсъдимия П. се изтъкват доводи, че в съдебния състав, постановил присъдата, е участвал съдия, който се е произнасял по мярката за неотклонение; че Софийският окръжен съд неправилно е кредитирал показанията на св. Х. и не е преценявал доказателствата в съвкупност. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. М.) на подсъдимия М. поддържа жалбата с допълнението към нея. Защитникът (адв. А.) на подсъдимия П. счита, че по делото са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилното приложение на материалния закон. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда от 17.11.2014 г. по в. н. о. х. д. № 208/2014 г. Софийският окръжен съд е отменил присъда № 5 от 5.03.2014 г. по н. о. х. д. № 518/2012 г. на Самоковския районен съд. Признал е подсъдимия А. С. М. и подсъдимия М. Т. П. за виновни в това, на 30/31.01.2012 г. в [населено място] в съучастие като съизвършители помежду си и с Д. Р. Х., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, при условията на опасен рецидив за подсъдимия М. и повторно в немаловажен случай за подсъдимия П., да са отнели чужди движими вещи на обща стойност от 87,30 лева от владението на Н. С. Я. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, „б” и чл. 55 НК е наложил на подсъдимия М. наказание от пет месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 28 НК и чл. 55 НК е наложил на подсъдимия П. наказание от три месеца лишаване от свобода. Съдът е определил типа затворническо заведение и първоначалния режим. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Подсъдимият П. навежда довод за съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК – незаконен състав, което е от категорията на безусловните основания за отмяна на присъдата и следва да бъде разгледан преди останалите. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „б” НПК въвежда забрана за участие в съдебния състав на съдия, който е участвал в състава на съда, постановил определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство. При формална проверка на протоколите се установява, че един от съдиите - съдия Н. действително е участвала в състава на първоинстанционния съд, който се е произнасял по мярката за неотклонение на подсъдимия М., но в рамките на съдебното производство, поради което не е съществувала законна пречка за участието й при въззивното разглеждане на делото . Като цяло останалите съображения на двамата жалбоподатели имат сходно съдържание и това позволява да бъдат разгледани заедно. Претендира се отсъствието на задълбочен анализ и оценка на показанията на св. Д. Р. Х., въз основа на които съдът бил извел участието им в извършеното престъпление. Самите показания обаче били оценени от съда като частично недостоверни поради противоречието им с показанията на св. Ракитов. Мотивите на присъдата съдържат достатъчно изчерпателни съображения, които позволяват на Върховния касационен съд да се увери, че показанията на св. Х. са били аналитично преценявани както поотделно, така и при съпоставка с останалите доказателствени източници, в т. ч. с показанията на св. Р. Участието на всеки от двамата подсъдими в общо извършеното деяние е било изведено при стриктно съблюдаване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Според подсъдимия П. съдът е пропуснал да обоснове извода си относно датата на деянието и не е съобразил различието в тази част с влязлото в сила споразумение. Допуснатото разминаване във времето на извършване на престъплението в случая не е съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Напълно очевидно е, че времето на извършване на кражбата, описана в обвинителния акт и приета за установена от съда по същество, не е породила никакво съмнение в подсъдимите относно конкретното събитие на престъплението по повдигнатото обвинение, за което те пълноценно и ефективно са се защитавали, в т. ч. като обжалват същите факти, за които св. Д. Р. Х. се е признал за виновен и по отношение на него делото е било решено със споразумение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 17.11.2014 г. на Софийския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 208/2014 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: