Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност * мярка за неотклонение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 15

гр. София, 31.01.2014 г.




ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при становището на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Захарова КЧНД № 57/2014 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Ихтиманския районен съд и районен съд – гр. София.
Прокурорът от ВКП Т. Комов застъпва становище, че компетентен да разгледа делото е районният съд в гр.София, тъй като се касаело за повдигнато по отношение на С. С. Г. обвинение за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК, което било довършено в района на гр. София. Лекият автомобил, предмет на престъплението, бил противозаконно отнет в гр. Ихтиман, като по време на ползването му последвала повреда на МПС. Квалифициращият елемент по чл. 346, ал. 2, т. 1, алт. 1 от НК бил осъществен на територията на гр. София, където престъплението било довършено. В случая била приложима разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от НК, поради което делото следвало да се разгледа от Софийския РС.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното:
НЧД № 21683/2013 г. по описа на РС – гр. София, 106 състав, е било образувано по реда на чл. 65 от НПК по молба на обвиняемия С. С. Г. за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража” в по-лека. С определение от съдебно заседание, проведено на 18.12.2013 г., съдът прекратил съдебното производство по делото и го изпратил по подсъдност на РС – гр. Ихтиман, като приел, че инкриминираното на обвиняемия Г. престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК било реализирано на територията на гр. Ихтиман, откъдето бил отнет лекият автомобил. Последващата повреда на противозаконно отнетото превозно средство представлявала допълнителен съставомерен белег на деянието, който не оказвал влияние върху изпълнителното деяние, довършено с факта на прекъсване на владението върху автомобила и установяването на фактическа власт на дееца върху него с намерение да го ползва.
По молбата на обвиняемия С. Г. за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража” в по-лека е било образувано НЧД № 711/2013 г. по описа на Ихтиманския районен съд. С определения от 06.01.2014 г. и от 21.12.2013 г. съдия-докладчик при Ихтиманския РС е прекратил производството по делото и е повдигнал препирня за подсъдност пред ВКС, като е приел, че инкриминираното престъпление било довършено в гр. София, поради което местно компетентен се явявал Софийският районен съд. Съдията-докладчик изложил съображения, че ползването на МПС било един от обективните признаци на състава на чл. 346, ал. 2, т. 1 от НК, в който случай намерението за ползване вече било реализирано и представлявало част от изпълнителното деяние. Последвалата повреда следвало да се разглежда като съставомерен резултат, с настъпването на който било довършено и самото престъпление.
Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на РС – гр. София, като намира за законосъобразни изложените в определението от 21.12.2013 г. аргументи на съдията-докладчик при Ихтиманския РС.
Съгласно чл. 65, вр. чл. 64, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от НПК местно компетентен да разгледа искането на обвиняемия Г. за изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража е районният съд, в чийто териториален периметър е извършено или довършено инкриминираното престъпление. Това обстоятелство подлежи на установяване от обстоятелствената част на постановлението от 06.12.2013 г., с което С. С. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК – за това, че на 25.08.2013 г. в гр. Ихтиман, пред ресторант „Е. София” противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „С. К.” рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Ю. М. Г., от владението на М. Ю. Г., без негово съгласие с намерение противозаконно да го ползва, като в резултат на настъпило пътно транспортно произшествие в гр. София,[жк], е последвала повреда на превозното средство и деянието е извършено в пияно състояние.
В постановлението за привличане изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление е формулирано като противозаконно отнемане на МПС с намерение за ползване (в гр.Ихтиман, пред ресторант „Е. С.”) и повреда при ползването на превозното средство (реализирано ПТП в гр.София,[жк]). При тези данни, в разглеждания случай за определянето на местната подсъдност е решаващ фактът за конкретното място, където е настъпила повредата на превозното средство. Съгласно указанията в ТР № 42 от 20.VІ.1984 г. на ОСНК на ВС на РБ, т. 1, б. „б”, изпълнителното деяние, визирано от чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 от НК, представлява самостоятелна форма, различна от тази по чл. 346, ал. 1 от НК. То включва комплексно както противозаконното отнемане на моторното превозно средство с намерение за ползване, така и последвалата негова повреда. Извършеното престъпление, респ. довършеното престъпление от гледна точка на процеса на осъществяването му, е налице, когато са реализирани всички обективни и субективни признаци на установения от закона престъпен състав. Довършеното престъпление във всички случаи е определено деяние, очертано в закона със собствените му особености или във връзка и с предизвиканите от него общественоопасни последици. Довършеността на престъплението е финал на процеса на неговото осъществяване. В разглеждания казус елементите на престъпния състав са били осъществени в цялост след реализацията на повредата при ползването на моторното превозно средство, с която престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 от НК е било довършено. Съответно, на основание чл. 36, ал. 2 от НК компетентният съд по правилата за местната подсъдност е този, в чийто район е довършено престъплението – настъпила е повредата на противозаконно отнетото МПС, а именно Софийският районен съд.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
Молбата на обвиняемия С. С. Г. за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража” в по-лека ДА СЕ РАЗГЛЕДА ОТ СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
Делото ведно заедно с определението да се изпрати на районен съд – гр. София за изпълнение.
Препис от определението да се изпрати на районен съд – гр.Ихтиман за сведение.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.