Ключови фрази


2
решение по гр.д.№ 1320 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е




№ 25

София, 06.03.2020 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1320 по описа за 2019 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. М. Е., Й. Н. П. и М. С. П. срещу решение № 352 от 01.11.2018 г. по в.гр.д.№ 267 от 2018 г. на Пернишкия окръжен съд.
С определение № 478 от 23.10.2019 г. настоящият състав на ВКС е допуснал до разглеждане само касационната жалба на Й. Н. П. и М. С. П. срещу решението в частта му, с която е изменено първоинстанционното решение № 1168 от 11.01.2018 г. по гр.д.№ 6004 отг 2016 г. на Пернишкия районен съд, като е уважен иска по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на В. Е. от наследството на М. Р., чрез намаляване на завещателно разпореждане от 26.02.2015 г. в полза на Й. П. до размер на 47/200 ид.ч., относно квотите, при които е допусната делбата и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Й. П. и М. П. инцидентен установителен иск с правно основание чл.23, ал.2 СК. В определението на ВКС по чл.288 ГПК е прието, че в тези части решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС, включително посочената от касаторите /например решение № 326 от 20.12.2012 г. по гр.д.№ 177 от 2012 г. на ВКС, ГК, III г.о./ по въпроса: Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи ?
В противоречие с практиката на ВКС по този въпрос въззивният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства затова дали са били налице законовите предпоставки за издаване на нотариален акт за собственост по чл.35, ал.2 ЗЖСК, а е основал извода си по този въпрос само на едно единствено доказателство: удостоверение от 19.09.2018 г. от Председателя и Секретаря на Ж. „У. 3“. Не е взел предвид, че между страните е било безспорно, че делбеният имот е бил придобит на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК и че по делото са налице други доказателства, че преди издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК е било взето решение на Общото събрание на Ж. „У. 3“ по чл.35, ал.1 ЗЖСК.

Поради противоречието с практиката на ВКС по поставения въпрос обжалваното решение следва да се отмени. Тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на вече извършени процесуални действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

Ищцата В. М. Е. е предявила срещу Й. Н. П. и М. С. П. иск с правно основание чл.42, б.“б“ ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на М. С. Р. от 26.02.2015 г., направено в полза на Й. Н. П. и иск за делба на апартамент № ....., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] при квоти: 5/6 ид.ч. за В. М. Е. /съпруга на наследодателя М. Р./ и 1/6 ид.ч. за М. С. П. /сестра на М. Р./.
Ответниците Й. Н. П. и М. С. П. оспорват исковете. Твърдят, че саморъчното завещание на М. С. Р. от 26.02.2015 г. е действително- написано и подписано от завещателя. По иска за делба, твърдят, че 3/4 ид.ч. от процеснения апартамент не са били съпружеска имуществена общност между В. Е. и наследодателя М. Р., а са били лична собственост на М. Р.: тъй като за заплащане на около 1/2 от стойността на апартамента, изграден от Ж. „У. 3“, са били използвани натрупани лихвоточки по жилищно-спестовен влог на М. Р., прехвърлен от родителите му, а около 1/4 от стойността на апартамента била заплатена със лични средства на М. Р.. Поради това предявяват инцидентен установителен иск по чл.23, ал.2 СК за признаване за установено, че 3/4 ид.ч. от апартамента са били лична собственост на М. Р.. С оглед на това и предвид завещанието на 50 % от апартамента на Й. П. считат, че делбата на процесния апартамент следва да се допусне при квоти 12/24 ид.ч. за наследника по завещание Й. П., 9/24 ид.ч. за съпругата на наследодателя В. Е. и 3/24 ид.ч. за сестра му М. П..
Постановеното от първоинстанционния съд решение за отхвърляне на предявения от В. Е. иск за нищожност на саморъчното завещание от 26.02.2015 г. не е било обжалвано от нея и в тази част е влязло в сила, поради което ВКС не следва да се произнася по този иск.

По предявения от Й. П. и М. П. установителен иск по чл.23, ал.2 СК за 3/4 ид.ч. от апартамента и по иска за делба от фактическа страна се установява следното: От представените по делото удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за наследници изх.№ 1013 от 11.10.2016 г. на [община] се установява, че М. С. Р. е бил в брак с ищцата В. М. Е. от 28.12.1990 г. до смъртта си на 02.09.2016 г., тоест в продължение на повече от 10 години.
Видно от удостоверието за наследници, след смъртта си М. Р. е оставил за наследници по закон съпругата си В. М. Е. и сестра си М. С. Панойотова.
Със саморъчно завещание от 26.02.2015 г. М. Р. е завещал на Й. Н. П. 50 % от делбения апартамент.
Видно от определение от 20.10.2016 г. по гр.д.№ 04239 от 2016 г. на Пернишкия районен съд, В. М. Е. е приела наследството на съпруга си М. Р. по опис.
По отношение на придобиването на апартамента, от договор от 04.08.1994 г. се установява, че [община] е продала на М. С. Р. процесния ап.10, при 54 % степен на завършеност, за сумата 117 469 лв.
Със заповед № 841 от 21.07.1994 г. на Кмета на [община] на Ж. „У.“ е отстъпено възмездно право на строеж за доизграждане на жилищен блок У. 3 в кв. .....,[жк].
От учредителен протокол от 04.10.1993 г., решение № 1607 от 21.10.1993 г. по ф.д.№ 1313 от 1993 г. на Пернишкия окръжен съд, протокол от 05.12.1994 г. от Общо събрание на Ж. „У.-3“, устав на кооперацията и от показанията на всички разпитани по делото свидетели Д. Й., Б. Ч., И. М. и М. Х. се установява, че Ж. „У.-3“ е създадена през м.10.1993 г. между лица с дългогодишни жилищно-спестовни влогове, измежду които и М. С. Р., с цел довършване на продадената на тези лица от [община] сграда при степен на завършеност 54 %.
Видно от представения акт 16 за сградата и показанията на свидетелите, грубият строеж на сградата е завършен към м.02.1996 г., а акт 16 е бил издаден през 2002 г.
От удостоверение от Местната комисия по чл.8, ал.2 ЗУПГМЖСВ- [община] изх.№ 14 от 13.11.2017 г и удостоверение от „Банка Д.“ ЕАД изх.№ 2565 от 02.11.2017 г. се установява, че М. Р. е бил с дългогодишен жилищно-спестовен влог, открит от 1975 г., с 132 130 лихвоточки, за което е получил от местната комисия сумата 105 704 лв. за закупуването на апартамент в Ж. „У. 3“.
Видно от представените по делото вносни бележки, през периода 1994 г.- 1997 г. М. С. Р. е внесъл и останалите необходими за завършване на апартамента суми.
На 13.08.2007 г. е издаден нотариален акт № ....., том ....., рег.№ ..... по нот.д.№ ..... от 2007 г. за собственост върху процесния апартамент на името на М. С. Р. и съпругата му В. М. Е. на основание чл.35 ЗЖСК. В нотариалния акт нотариусът е посочил, че за издаване на акта са представени всички необходими документи. Според издаденото от нотариус М. М. удостоверение, част от представените при съставяне на нотариалния акт документи не могат да бъдат представени по делото, тъй като са унищожени поради изтичане на предвидения в Закона петгодишен срок за съхранението им.
От удостоверение изх.№ 1858 от 09.10.2017 г. на Окръжен съд-Перник се установява, че към настоящия момент все още няма решение за прекратяване на Ж.„У.-3“.
Според удостоверение от 19.09.2018 г. на Д. Й. и А. М. /съответно председател и секретар на Ж. „У. 3“/, жилищно-строителната кооперация все още не е прекратена поради това, че не всички член-кооператори са си извадили нотариални актове и не е направено окончателно ценообразуване на апартаментите в нея.
От приетите през окръжния съд основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че цената на процесния апартамент към датата на смъртта на завещателя е 46 560 лв., а към настоящия момент- 47 650 лв. Стойността на апартамента при 54 % завършеност на апартамента е 25 212 лв. Вещото лице е оценило и намиращите се в апартамента движими вещи на стойност 4 052,10 лв.

При така установената фактическа обстановка ВКС прави следните правни изводи: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на нотариален акт, в който като собственици на имота са посочени и двамата съпрузи, единият от съпрузите /респективно неговите наследници/ имат право да предявят иск за частична или пълна трансформация на лично имущество с твърдения, че част или целият придобит по време на брака имот е придобит с лични средства на този съпруг. Както безпротиворечиво се приема в съдебната практика /например решение № 165 от 19.10.2015 г. по гр.д.0 2185 от 2015 г. на ВКС, ГК, първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК по този въпрос/, правото да се предяви възражение или иск за частична трансформация е имуществено право и като такова е наследимо, поради което може да бъде упражнето от наслениците по закон и от бенефициер по универсално завещание. В случая съделителката М. П. е наследник по закон на М. Р., поради което предявеният от нея иск по чл.23, ал.2 СК за частична трансформация на 3/4 ид.ч. от процесния апартамент е допустим.
Искът е основателен за 53,19 % от апартамента поради следното: Безспорно е било между страните и от представения по делото нотариален акт № ..... от 13.08. ..... г. се установява, че процесният апартамент е придобит от двамата съпрузи В. Е. и М. Р. по време на брака им- на 13.08.2007 г. Съгласно закона /чл.35, ал.2 ЗЖСК/ и приетото в т.2 от ППВС № 3 от 12.11.1983 г. по гр.д.№ 1 от 1983 г. и ППВС № 4 от 18.05.1987 г. по гр.д.№ 4 от 1986 г., правото на собственост върху обект в Ж. се придобива с издаването на нотариалния акт за съответния имот съгласно чл.35, ал.2 ЗЖСК. В случая нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК за процесния апартамент е издаден на 13.08.2007 г. и от този момент В. Е. и М. Р. са станали собственици на апартамента при условията на СИО.
По въпроса за наличието на предпоставките на чл.35, ал.2 ЗЖСК при издаване на нотариален акт № ..... от 13.08. ..... г. доказателствата са противоречиви. От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че сградата на Ж. „У. 3“ е била завършена до 2000-2002 г.; че всички финансови взаимоотношения между член-кооператорите са били уредени /всеки член на Ж. е заплатил дължимите от него и необходими за построяването на конкретния обект в Ж. суми/ и че въз основа на това е започнало издаването на нотариални актове за собственост на отделните обекти в сградата. В случая доказването със свидетелски показания на обстоятелството, че за обектите в сградата е издаден протокол за окончателно ценообразуване на имотите по чл.35, ал.1 ЗЖСК, е допустимо на основание чл.165, ал.1 ГПК, предвид представеното по делото писмо от нотариус М. М., издала нотариалния акт № ..... от 13.08. ..... г., в което е посочено, че представените към нотариалния акт писмени документи са унищожени поради изтичането на предвидения по закон срок за съхранението им. При тези данни не следва да се кредитира изложеното в удостоверението от 19.09.2018 г., че не е направено окончателно ценообразуване на апартаментите в Ж.. Това удостоверение е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, поради което следва да бъде преценявано наред с останалите доказателства. При съвкупната им преценка съдът приема, че са били налице предпоставките на чл.35, ал.2 ЗЖСК за издаване на нотариални актове на собствениците, още повече че и самата ищца в исковата молба се е позовала на придобиване на права на основание издадения нотариален акт № 105 от 2007г.
Видно от представените по делото доказателства, на 04.08.1994 г. М. Р. е заплатил на [община] за 54 % от процесния апартамент сумата 117 469 лв.. По-голямата част от тази сума- 105 704 лв. е била заплатена с лични средства на М. Р., придобити от него от Местната комисия по чл.8, ал.2 ЗУПГМЖСВ- [община] за негов дългогодишен жилищно-спестовен влог, открит през 1975 г., преди брака му с ищцата В. Е.. При положение, че 54 % от стойността на апартамента е била оцененена на 117 469 лв., то заплатената с лични средства на М. Р. сума от 105 704 лв. представлява 48,59 % от този апартамент. Няма доказателства за изграждането на процесния апартамент да са внесени други лични средства на М. Р.. Паричните средства, необходими за довършването на останалата част от апартамента /за 51,41 % от апартамента/, са били внесени от М. Р. по време на брака му с В. Е., поради което и тъй като ответниците не са доказали твърдението си за фактическа раздяла на съпрузите, съдът приема, че тези средства са били общи средства на двамата съпрузи. Поради това 48,59 % от апартаментта е била лична собственост на М. Р. на основаине чл.23, ал.2 СК, а останалите 51,41 % са били СИО между него и съпругата му В. Е..
След прекратяването на брака между М. Р. и В. Е. поради смъртта на Р. и предвид завещанието на 50 % от процесния апартамент, апартаментът е станал съсобствен между В. Е., М. П. и наследника по завещание Й. П. при следните квоти: Й. П. е собственик по завещание на 50 % от апартамента; В. Е. е собственик на 25,705 % от апартамента /половината от прекратената СИО в размер на 51,41 % от апартамента/, а останалите 24,295 % , бивша собственост на М. Р., са наследени на основание чл.9, ал.2 ЗН от В. Е. и сестрата на завещателя М. П. при квоти: 16,197 % за В. Е. /2/3 ид.ч. от 24,295 % от апартамента/ и 8,098 % за М. П. /1/3 ид.ч. от 24,295 % от апартамента/.
Неоснователно е възражението на съделителката В. Е., че процесният апартамент е придобит от нея и съпругът й М. Р. на основание осъществявано от тях добросъвестно давностно владение в периода от 13.08.2007 г. до 13.08.2013 г. Както бе изложено по-горе, собствеността е придобита от съпрузите по време на брака на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК, а собственикът не може да придобива собствеността повторно на друго основание.
По предявеното от В. Е. искане по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на съпруга й М. Р. съдът приема, че в наследството на М. Р. се включва само притежаваната от Р. ид.ч. от делбения апартамент. За намиращите се в апартамента движими вещи по делото не са събрани доказателства, че са били собственост на наследодателя М. Р.: няма нито писмени документи, нито свидетелски показания за това обстоятелство. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на наследника по завещание Й. П. е било да ангажира такива доказателства. Представянето на такива доказателства е било още повече необходимо, предвид твърдението на наследницата по закон и ищца по делото В. Е., че намиращите се в апартамента движими вещи са стари и непотребни вещи, които сестрата на М. Р.- М. П. е преместила от собствения си апартамент в процесния. Освен това, от заключението на вещото лице за оценка на тези вещи е видно, че в процесният апартамент се намират вещи, които несъмнено не са били собственост на М. Р., например оценените от вещото лице 4 чифта дамски обувки, 2 чифта дамски пантофи, 2 чифта дамски джапанки, 2 броя плюшени играчки и др.
Поради това настоящият състав на ВКС приема, че в наследството на М. Р. се включва само притежаваната от него част от делбения апартамент, която, както бе посочено по-горе, е в размер на 74,295 %, от които 48,59 % лични и 25,705 % от прекратената съпружеска имуществена общност.
Съгласно чл.29, ал.3 ЗН съпругата В. Е. има запазена част в размер на 1/2 /съгласно приетото в Тълкувателно решение на ОСГК № 40 от 1983 г., изразът в чл.29, ал.3 СК „когато наследява сам“ следва да се разбира, когато съпругът наследява заедно с наследници без запазена част, каквито са братята и сестрите, както е и в настоящия случай/. Тоест, запазената част на В. Е. от апартамента е 37,148 % /1/2 от общо притежаваните от наследодателя М. Р. 74,295 % от апартамента/. Завещан е половината апартамент или в наследството остава свободна, неразпоредена със завещанието част в размер на 24,295%. От свободна част по правилата на чл.9, ал.2 и чл.8, ал.1 ЗН съпругата Е. наследява 2/3 ид.ч. или 16,197 %, а сестрата 1/3 ид.ч. или 8,098 %. Тоест, със завещанието запазената част на съпругата е накърнена с 20,951 % и до този размер следва да бъде възстановена. Възстановяването на тази запазена част следва да бъде извършено от частта, завещана на Й. П..
Предвид на гореизложеното делбата на апартамента следва да се допусне между В. Е., М. П. и Й. П. при следните квоти: 62,853 % за В. Е. /25,705 % лични след прекратяването на СИО и 37,148 % запазена част от притежаваната от М. Р. част от апартамента/, 8,098 % за наследницата по закон М. П. и 29,049 % за наследника по завещание Й. П..

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 352 от 01.11.2018 г. по гр.д.№ 267 от 2018 г. на Пернишкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която е уважен иска по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на В. Е. от наследството на М. Р., чрез намаляване на завещателно разпореждане от 26.02.2015 г. в полза на Й. П. до размер на 47/200 ид.ч.; в частта относно квотите, при които е допусната делбата и в частта, с която е потвърдено първоинстанцинното решение за отхвърляне на предявения от Й. П. и М. П. инцидентен установителен иск с правно основание чл.23, ал.2 СК И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. Н. П. и М. С. П. и двамата с постоянен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу В. М. Е. със съдебен ардес: [населено място], [улица], ет. ....., офис ..... - Бизнес Център П. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.23, ал.2 СК, че М. С. Р. е бил собственик на основание трансформация на лични средства на 48,59 % от следния имот: апартамент № ....., находящ се в сграда на Ж. „У. 3“ в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] с площ от 73,82 %, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: от запад- стълбище и двор, от север- двор и от юг- стълбище, коридор и ап. ....., заедно с избено помещение № ..... със застроена площ от 6,42 кв.м., при граници: от север- двор, от изток- коридор, от запад- мазе № ..... и от юг- мазе № ....., ведно с 2,28 % от общите части на сградата- десететажен жилищен блок и от правото на строеж върху мястото.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.23, ал.2 СК за разликата до пълния предявен размер от 3/4 ид.ч. от апартамента.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30 от Закона за наследството запазената част на В. М. Е. от наследството на съпруга й М. С. Р., починал на 02.09.2016 г., със 20,952 % от гореописания апартамент, като НАМАЛЯВА универсалното завещание от 26.02.2015 г. на М. С. Р. в полза на Й. Н. П. с 20,952 %.

ДОПУСКА да се извърши делба на гореописания апартамент между следните лица и при следните квоти:
- В. М. Е.- с квота 62,853 %,
- М. С. П.- с квота 8,098 % и
- Й. Н. П.- с квота 29,049 %.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.