Р Е Ш Е Н И Е № 230 София, 05.03. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ търговско отделение, в съдебно заседание на 13.12.2011 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1041/2010 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. М. П. от [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд от 21.04.2010 год., по гр.д.№ 11272/2009 год., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд от 13.07.2009 год., по гр.д.№ 44550/2008 год. и по предявения от [фирма] срещу настоящия касатор, като ответник, установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е прието за установено, че последният дължи сумата 1 874.55 лв., от които 1470.89 лв.- стойността на консумираната, но неизплатена топлинна енергия в периода м.юли 2005 год. – м. април 2007 год. и 403.66 лв., лихви за забава за периода 01.09.2005 год.- 19.08.2008 год., като в негова тежест са поставени и направените от ищцовото ЮЛ деловодни разноски от 587.49 лв.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона - чл.111, б.”в” ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила- чл.182 ГПК и чл.201, във вр. с чл.202 ГПК, поради което се иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция. Касационното обжалване е допуснато с определение № 561 от 05.08.2011 год., постановено по горепосоченото дело, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на делото въпроси на материалното право, свързани с правната характеристика на претендираното от ищеца вземане, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия и приложимата по отношение на същото погасителна давност е в противоречие с приетото в задължителната, според т.2 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19. 02.2010 год. съдебна практика, обективирана в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ВКС: № 168 от 22.12.2009 год., по т.д.№ 408/2009 год. на ІІ-ро т.о.. Ответната по касационната жалба страна е заявила становище срещу касационната жалба и въведените от касатора касационни основания в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор. Третото лице – помагач в процеса – [фирма], при участието на което обжалваното въззивно решение е постановено, не е взело становище. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните касационни основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е възприел изцяло за основани на закона и доказателствения материал по делото правните и фактически изводи на СРС относно наличие на договорно неизпълнение от страна на ответника, като потребител на топлинна енергия по договор за доставка на топлинна енергия в посочения в исковата молба период, което обуславя ангажиране на договорната му отговорност за заплащане стойността и, съобразно общото законово правило на чл.79, ал.1 ЗЗД. При преценка конкретния размер на претендираното вземане въззивният съд е съобразил заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, което е възприел изцяло. Решението е постановено в нарушение на закона и на процесуалните правила, което от своя страна е довело и до допусната от съда грешка при формиране на вътрешното му убеждение и оплакванията на касатора в тази насока са основателни. Препращайки към мотивите на първоинстанционния съдебен акт при обосноваване размера на дължимите суми, съобразно процесуалното правило на чл.272 ГПК, решаващата инстанция въобще не е изложила мотиви във вр. с въведените от ответника оплаквания за необоснованост и непълнота на заключенията на в.л. по допусната съдебно- техническа и съдебно - икономическа експертизи, основани на липсата на конкретизирана методика, въз основа на която е определяно количеството на потребената от последния топлинна енергия и за начина, по който са извършвани отчисления на технологичните загуби при доставката на тази топлинна енергия, както и относно методите на остойностяването и при направеното от ответника оспорване на приложените фактури, каквото произнасяне липсва и в решението на СРС. Произнасяне от страна на въззивната инстанция отсъства и относно въведеното от ответната по спора страна правопогасяващо възражение за давност, материализирано в депозирана пред СРС молбата преди последното проведено в първата инстанция съдебно заседание от 03. 06. 2009 год.. Вярно е, че позовавайки се на процесуалното правило на чл.133 ГПК, във вр. с чл.131, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е отрекъл въведеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от претендираното вземане да подлежи на обсъждане, тъй като е заявено след изтичане на установения от законодателя преклузивен срок, в който то може да бъде направено, но дори да се приеме, че е налице препращане във въззивния съдебен акт към тези съждения по реда на чл. 272 ГПК, то доколкото изводът е изграден без да бъде приложено възражението на ответника по чл.415, ал.1 ГПК, срещу заповедта за изпълнение, издадена по гр.д. № 27935/2008 год. на СРС,/ приложеното ксерокскопие от възражение на л.56, освен, че е незаверено е и без данни за делото към което се отнася/ той е необоснован и в несъответствие с изискванията на процесуалния закон, предвид приетото в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на І-во т.о. на ВКС № 111/ 08.10.2010 год., по т.д.№ 1068/2009 год. и предмета на предявения установителен иск. По този начин фактически по поставения от касатора въпрос на материалното право въззивният съд не е съобразил и задължителната съдебна практика, обективирана в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ВКС: № 168 от 22.12.2009 год., по т.д.№ 408/2009 год. на ІІ-ро т.о.. Основателно е и оплакването за разменена доказателствена тежест в процеса. Съгласно процесуалното правило на чл.154 ГПК всяка от страните носи доказателствената тежест по отношение на онези факти, които твърди. Следователно разпределението на доказателствената тежест по предявен положителен установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК зависи от това, какви правни последици настъпват за страните по спора от доказване или не на определени факти и като не е съобразил горното въззивният съд неправилно е приложил процесуалния закон. В хода на делото ответникът е оспорил представените от ищеца фактури, относно вписаните в тях данни за потребеното количество топлинна енергия, поради което в тежест на ищцовото ТД е било да установи в процеса с допустимите от ГПК доказателствени средства, че същото е в посочените в документа размери. Несъмнено е, че като неподписани от абоната, т.е. от задължената страна, тези фактури не могат да се ползват срещу последния и предвид правната им характеристика на частни документи не могат самостоятелно да обосноват твърдяните от ищеца права. Затова неправилно и в нарушение на процесуалното правило на чл.201 ГПК въззивният съд е отказал възлагане на допълнително заключение на в.л. по допуснатата пред първата инстанция съдебно- счетоводна експертиза, независимо, че от констативната част на приетото заключение се установява, че то се основават единствено на частни по своя характер документи, съставени от ищцовата страна, в съдържанието на които не съдържат неизгодни за последната факти, част от които са изрично оспорени от ответника. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба, като основателна следва да бъде уважена и обжалваното въззивно решение - отменено. Поради необходимост от изслушване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, след отмяна на обжалваното решение, на осн. чл. 293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от фазата на събиране на доказателства. Водим от горното и на осн. чл.293, ал.3 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд от 21. 04.2010 год., по гр.д.№ 11272/2009 год., по описа на с.с.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: