Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 10.03.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 76/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба от адв. М. П. – защитник на подс. М. К. К. срещу решение № 25 от 01.12.2021 г. на Военно - апелативен съд, постановено по ВНОХД № 56/2021 г. В жалбата са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Защитникът твърди ограничаване правата на подсъдимия да разбере за какво точно количество алкохол в кръвта е обвинен и осъден; неясен бил видът на назначената втора единична експертиза по делото, за да може тя да отхвърли, оспори или отмени заключението на предходната единична експертиза, че изчисленията по второто заключение са направени не конкретно за подсъдимия, а на база средните човешки възможности. На това основание смята, че е бил нарушен и материалния закон, т. к. присъдата и решението на Военно-апелативния съд почивали на предположение. Затова претендира отмяна на съдебния акт и оправдаване на подзащитния му по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитникът на подс. К. поддържа жалбата. Моли за произнасяне по същество на спора чрез признаване на подзащитния му за невиновен. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Твърди, че въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК, че не са допуснати сочените нарушения на процесуалния и материалния закони. Затова пледира решението на Военно - апелативния съд да бъде оставено в сила. Подс. К. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда, постановена по НОХД № 39/2020 г., Сливенският военен съд признал подс. М. К. К. за виновен по обвинение по чл. 343б, ал. 1 НК за това, че на 15.12.2019 г. около 15,30 ч. в гр. Варна е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,79 промила, установено по надлежния ред. С решение по ВНОХД № 27/2020 г. Военно – апелативният съд отменил атакуваната пред него присъда № 5 от 01.07.2020 г., постановена по НОХД № 39/2020 г. от Военен съд – Сливен и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С определение от 23.02.2021 г., постановено по НОХД № 107/2020 г., Сливенският военен съд прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на Сливенската военно-окръжна прокуратура. С присъда № 3 от 07.09.2021 г. на Сливенския военен съд, постановена по НОХД № 21/2021 г., подс. М. К. К. е признат за виновен в това, че на 15.12.2019 г. около 15,25 ч. в гр. Варна е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,8 промила, установено по надлежния ред, поради което и е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лв. На основание чл. 343 г НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозна средство. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено с три годишен изпитателен срок. На подсъдимия са възложени направените по делото деловодни разноски. С атакуваното пред Върховния касационен съд решение на Военно - апелативния съд била потвърдена присъда № 3/07.09.2021 г., постановена по НОХД № 21/2021 г. на Сливенския военен съд. Касационната жалба е неоснователна. Възраженията на жалбоподателя срещу концентрацията на алкохола в кръвта му са правени и пред въззивния съдебен състав, който им е дал надлежен отговор. Констатациите на проверявания съд в тази насока са изведени и приети след внимателна проверка и оценка на всички доказателствени източници. Предвид неблагополучията при изготвяне на първия обвинителен акт и процесуалната съдба на делото, очертана по-горе, прокурорът е ползвал познанията на медик, за да изчисли точната концентрация на алкохол в кръвта на привлеченото към наказателна отговорност лице към 15,25 ч., а вещото лице е дало заключение, че последната е била 1,805 промила. Затова във втория обвинителен документ държавният обвинител е посочил концентрация на алкохол в кръвта на обвиняемия от 1,8 на хиляда. На първо място, в правомощията на прокурора е да формулира обвинението срещу лице, за което намери, че са налице данни за извършено престъпление и на второ, той на практика е приложил по-благоприятната за дееца концентрация, ограничавайки се до една цифра след десетичната запетая, вместо както сам защитникът сочи в жалбата, претендирайки процесуално нарушение, да я закръгли към по-високата стойност съобразно математическите правила. Всъщност, основният въпрос, поставен за решаване пред инстанциите по същество е не дали подсъдимият е бил в пияно състояние при управление на моторното превозно средство на инкриминираната дата и час, когато е осъществена проверката от контролните органи, а каква е била точната концентрация на алкохол в кръвта му. При решаване на този въпрос двете съдебни инстанции са взели предвид, че проверката е извършена в 15,25 ч. с алкотест дрегер и той е отчел 1,75 промила. В 15,45 ч. на водача е връчен акт за нарушение и талон за кръвна проба. Последната е взета в 16,01 ч. и резултатът от нея е 1,72 промила. Следователно, съдебно медицинската експертиза № 89/21, изготвена в хода на досъдебното производство, е дала заключение относно точната концентрация на алкохол в кръвта на К. към момента на проверката, а именно 15,25 ч. В тази връзка, не може да бъде споделен доводът на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в невъзможност на привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере точната концентрация на алкохол в кръвта си, за което е обвинен и осъден. Видно от обвинителния акт, с който е повдигнато обвинението на привлеченото към наказателна отговорност лице и видно от съдържанието на присъдата, в тях е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта на М. К. е над 1,2 промила, а именно – 1,8 на хиляда. След като подс. К. се е бранил срещу тези факти, които са съставомерни тъкмо по чл. 343б, ал. 1 НК, не може да се приеме, че количеството алкохол в кръвта му е неустановено или неясно. Затова правото му на защита не е било нарушено чрез осъждането му по възведеното му обвинение. Неоснователен е доводът, че е неясен видът на назначената втора единична експертиза по делото, за да може тя да отхвърли, оспори или отмени заключението на предходната единична експертиза. Втората съдебно медицинска експертиза не отхвърля, оборва или отменя заключението на първата. Видно от материалите по делото, първата назначена по досъдебното производство експертиза № 28/20 е отговорила на въпроса за концентрацията на алкохол в кръвта на М. К. към 15,30 ч., но това не е часът на извършената проверка за алкохол според фактите, инкриминирани във втория обвинителен акт. Втората експертиза № 89/21 е дала отговор за концентрацията на алкохол в кръвта на привлеченото към наказателна отговорност лице към интересуващия прокуратурата момент – 15,25 ч. и поради липсата на предпоставките на чл. 153 НПК втората експертиза не е наименована като допълнителна или повторна. Неоснователно е възражението на защитата, че вещото лице е работело със средните човешки възможности, а не с данните на подс. К. при изчисляване на степента на алкохолно опиване и концентрация към датата и часа на проверката. Видно от протокола за разпит на експерта от 07.09.2021 г., на л. 36 гръб и л. 37 от НОХД № 21/2021 г. на Военен съд – Сливен, разпитът на последния е бил подробен. В него освен общите положения, важими за всяко изследвано лице по принцип, вещото лице е отговорило изрично и аргументирано, че е съобразило данните от медицинските експертизи на подс. К. и неговата телесна маса, за да приеме посочената в заключението му стойност. Напълно лишен от основание е аргументът, че присъдата и решението, с което тя е потвърдена, почиват на предположения. Дори прокурорът да бе инкриминирал резултата от кръвната проба, дадена от подсъдимия, добре е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта у К. към инкриминирания момент е над изискуемия от законодателя минимум и далеч го надхвърля. Престъплението по чл. 343б, ал.1 НК е на формално извършване. За съставомерността на деянието е необходимо и достатъчно обективното наличие на алкохол в кръвта на водача над изискуемия минимум по закон, установен по съответния ред. Безспорно е доказано по делото, че подс. К. е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Като е ангажирал наказателната отговорност на дееца съдът е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения този състав на съда намира, че материалният закон е бил приложен правилно и не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Няма основания за признаване на подс. К. за невиновен, т. к. очертаните в обвинителния акт факти са престъпни. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 01.12.2021 г. на Военно - апелативен съд, постановено по ВНОХД № 56/2021 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.