7 Р Е Ш Е Н И Е №3170 гр. София,16.07. 2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3170 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 228 от 13.03.2013г. по в.т.д. № 26/2013г. на Окръжен съд - Варна, в частта, с която е потвърдено решение от 06.07.2012г. на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. № 11604/2011г., в частта за уважаване на предявения от К. Д. Н. срещу касатора иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД за заплащане на сумата от 13 201,65 лева, левовата равностойност на 6750 евро, дадена на отпаднало основание - развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 20.12.2004г., ведно със законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от завеждането на исковата молба- 01.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за забава върху главницата за периода от 20.06.2012г. до 16.08.2010г. в размер на 1280,97 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответникът по жалбата, К. Д. Н., оспорва същата и иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Поддържа, че не е предявил в сроковете по ТЗ в производството по несъстоятелност вземанията, предмет на обжалваното въззивно решение, като счита, че производството по исковете е допустимо, тъй като към момента на даване ход на устните състезания във въззивната инстанция и постановяване на решението, предмет на касационен контрол, не са били налице предпоставките за спиране на производството по чл.637, ал.1 ТЗ. Материалноправните последици на разпоредбата на чл.739 ТЗ настъпват едва след приключване на производството по несъстоятелност, каквото в случая не е налице, като те касаят основателността, а не допустимостта на иска. С определение по чл.288 ГПК ВКС е допуснал касационно обжалване по т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с оглед вероятна недопустимост на въззивното решение, предвид откриване по време на висящността на спора на производство по несъстоятелност по отношение на ответника по исковете - настоящ касатор, и непредявяване от ищеца в това производство на вземанията, предмет на спора, в законоустановените преклузивни срокове за предявяване на вземания, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност /обстоятелства, служебно известни на съда, на основание чл.23, ал.4 ЗТР/, и значението им за правния интерес от исковете, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта им, с оглед разпоредбите на чл.637 и чл.638 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: По отношение на касатора – ответник по исковете, [фирма], по време на висящността на касационното производство е открито производство по несъстоятелност по чл.630, ал.1 ТЗ с решение № 197 / 09.07.2013г. по т.д. № 172 / 2013г. на Апелативен съд – Варна, вписано в търговския регистър на 12.07.2013г. Безспорно по делото е, че ищецът не е предявил вземанията, предмет на исковете, в производството по несъстоятелност в установените за това в ТЗ срокове по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че производството по исковете е недопустимо, предвид свледното: С постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 ТЗ, имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността /секвестируемото имущество на длъжника/, което с оглед универсалния си характер, изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК /чл.638 ТЗ/. Извън изрично предвидените в закона изключения /за публични вземания в срок до 6 месеца от откриване на несъстоятелността - чл.193, ал.4 ДОПК и за обезпечено вземане по ЗОЗ - чл.719 ТЗ/, от този момент удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това производство. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се извършва чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в производството по несъстоятелност на това му качество. То от своя страна е обусловено от упражняване от кредитора на правото му да предяви вземането/та си в производството по несъстоятелност /вземането е предявяемо/. Изключение е въведено само за две категории служебно приемани от синдика вземания по чл.687 ТЗ /публични, установени с влязъл в сила акт, и трудови/, но и при тях, ако те не бъдат приети служебно от синдика, правата на кредитора се защитават посредством предявяване на вземането му в производството по несъстоятелност. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност /това е датата на решението за откриване на това производство – чл.634а ТЗ/, т.нар. кредитори със стари вземания, са въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им /основен едномесечен срок по чл.685, ал.1 ТЗ от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл.688, ал.1 ТЗ/, с изтичането на които се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност – чл.688, ал.1, изр.2-ро ТЗ. При настъпването на тази преклузия, въпреки че материалното му право все още не е погасено, кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част IV „Несъстоятелност” на ТЗ, нито в недопустимото, поради производството по несъстоятелност, индивидуално принудително изпълнение по ГПК. Доколкото установяването и удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността става в рамките на самото производство по несъстоятелност, е въведена с разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ забрана за образуване на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелност /изкл. спорове за трудови вземания, които се приемат служебно без предявяване, и за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, с оглед субективните предели на изпълнителния лист по отношение на третите лица/, а заварените производства се спират по силата на закона – чл.637, ал.1 ТЗ /изкл. при предявени от длъжника насрещни права посредством насрещен иск или възражение за прихващане/. Посочените разпоредби гарантират и възможността не само на длъжника, но и на всеки от кредиторите на несъстоятелността да оспори качеството на друг кредитор чрез процедурата по предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността, част от която е и производството по чл.692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци. Тя обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл.687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл.692 ал.1 и/или ал.4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл.690, ал.1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ по възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него длъжник/кредитор, за който резултатът от определението по чл.692, ал.4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ в преклузивния седмодневен срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ в търговския регистър. Когато обаче към момента на откриване с решение по чл.630 ТЗ спрямо длъжника на производство по несъстоятелност има заварено дело срещу длъжника по чл.637, ал.1 ТЗ, законодателят обвързва възможността за по - нататъшно развитие на делото с нуждите на производството по несъстоятелност, като за процесуална икономия на производството по чл.637 ТЗ се отрежда ролята на иск по чл.694 ТЗ за тези вземания, поради което запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е обвързано от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане в производството по несъстоятелност. Завареното съдебно / арбитражно производство се спира, за да се даде възможност на кредитора по него да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност и при спор относно тези вземания производството по делото се възобновява, като решението по него има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността /чл.637, ал.4 ТЗ/, както решението по чл.694 ТЗ. Ако предявеното от кредитора по чл.637, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност вземане не бъде включено от синдика в списъка на приетите вземания, без да е необходимо възражение от кредитора, спряното по чл.637, ал.1 ТЗ исково производство се възобновява на основание чл.637, ал.3, т.1 ТЗ и продължава с участието вкл. на синдика. Ако предявеното от кредитора вземане е включено от синдика в списъка на приетите вземания и срещу него се подаде възражение по чл.690 ТЗ, производството се възобновява по чл.637, ал.3, т.2 ТЗ с конституиране като страни, както на синдика, така и на възразилия кредитор. И в двете хипотези на чл.637, ал.3, т.1 и т.2 ТЗ възобновяването и развитието на производството е предпоставено от предявяване по делото по несъстоятелност на вземането на кредитора преди изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, тъй като вземането е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност. В случай, че срещу приетото вземане на кредитора не постъпи възражение по чл.690 ТЗ, то производството по чл.637, ал.1 ТЗ се прекратява, съгласно чл.637, ал.2 ТЗ, тъй като вземането на кредитора е безспорно установено по см. на чл.693 ТЗ за нуждите на производството по несъстоятелност и развитието на делото по чл.637, ал.1 ТЗ е безпредметно. Именно защото завареното дело по чл.637, ал.1 ТЗ може да се развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, то се прекратява и при липса на предявяване на вземането, предмет на делото, в производството по несъстоятелност в сроковете по чл.658 и чл.688, ал.1 ТЗ, тъй като липсва правен интерес от продължаване на делото по чл.637, ал.1 ТЗ, по което се погасява и правото на иск. Постановяването на решение по чл.637 ал.4 от ТЗ, с което се установява вземането на кредитора по отношение на участниците в производството по несъстоятелност има смисъл само, ако кредиторът е участник в производството по несъстоятелност и може да се удовлетвори за вземанията си в него. По аргумент от разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ, предвиждаща, че при приключване на производството по несъстоятелност непредявените в него вземания се погасяват, задължително условие за удовлетворяване на кредитора в производството по несъстоятелност е той да е предявил предявяемото си вземане в това производство. След като при непредявяване на предявяемо старо вземане кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, то постановяване на обслужващото това производство установително решение по чл.637 ал.4 от ТЗ е безпредметно т.е. кредиторът няма правен интерес от постановяването му и следователно производството по чл.637 ТЗ е недопустимо и като такова подлежи на прекратяване. Нещо повече, допускането на възможността при непредявено в несъстоятелността вземане да се постанови по реда на чл.637 ал.3 ТЗ положително за кредитора решение, което ще има, на основание чл.637 ал. 4 от ТЗ, сила на пресъдено нещо по отношение на всички кредитори в производството по несъстоятелност, би лишило последните от възможността да възразят срещу вземането на кредитора, а от там и да участват при разглеждането на спора дали това вземане съществува. Със запазване на процесуалните действия по завареното дело по чл.637, ал.1 ТЗ се цели единствено да се постигне процесуална икономия, а не да се даде привилегия на кредиторите по тях, изразяваща се във възможност те да реализират предявяемите си вземания в производството по несъстоятелност без да ги предявяват, с каквато безспорно не се ползват останалите стари кредитори с предявяеми вземания, за които предявяването на вземанията им е една от задължителните предпоставки, за да могат да заведат иска по чл.694 от ТЗ и се удовлетворят в производството по несъстоятелност. С оглед равнопоставеността на старите кредитори в производството по несъстоятелност, както за развитието на исковото производство по чл.694 от ТЗ, така и за това по чл.637 ал.3 т.1 и т.2 от ТЗ, необходима предпоставка е предявяемото вземане да е било предявено от кредитора в производството по несъстоятелност. След откриване на производството по несъстоятелност, по арг. на чл.637, ал.6 ТЗ, липсва право на иск относно вземанията на кредиторите, ако исковото производство не може да послужи за нуждите на производството по несъстоятелност. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че е недопустимо, с оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл.630 ТЗ дело по см. на чл.637, ал.1 ТЗ /при липса на заявени от длъжника свои права чрез насрещен иск или възражение за прихващане/, ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ. В настоящия случай, по отношение на касатора – ответник по исковете, [фирма], по време на висящността на касационното производство е открито производство по несъстоятелност с решение от 09.07.2013г. по чл.630, ал.1 ТЗ, вписано в търговския регистър на 12.07.2013г., като ищецът не е предявил вземанията, предмет на исковете, в производството по несъстоятелност в установените за това в ТЗ срокове - основен по чл.685, ал.1 ТЗ и допълнителен по чл.688, ал.1 ТЗ, последният изтекъл на 12.10.2013г., поради което правният интерес от търсената защита е отпаднал и е погасено правото на иск. Наличието на правен интерес от иска и правото на иск са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта му, които следва да са налице не само при завеждане на иска, но по време на цялата висящност на производството, включително към момента на постановяване на окончателния акт по спора. Неоснователно е възражението на ищеца, че производството по исковете е допустимо, тъй като към момента на даване ход на устните състезания във въззивната инстанция и постановяване на решението, предмет на касационен контрол, не са били налице предпоставките за спиране на производството по чл.637, ал.1 ТЗ. По време на висящността на касационното производство е открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника и не е налице предявяване в това производство на предявяемите вземания на ищеца-кредитор в очертаните от закона срокове, с оглед на което предявените искове се явяват недопустими, поради отпадането на правния интерес и погасяване на правото на иск, независимо, че те са били налице към момента на завеждане на исковете и постановяване на решенията на двете инстанции, на което основание решенията в обжалваната част следва да бъдат обезсилени, а производството по исковете - прекратено. Кога настъпва погасяването на материалното право на вземане по чл.739 ТЗ в случая е ирелевантно за съществуването на правото на иск и на правния интерес от исковото производство относно вземането, тъй като с оглед откритото производство по несъстоятелност по чл.630, ал.1 ТЗ, исковата защита на това материално право е допустима само, ако вземането е предмет на производството по несъстоятелност, което условие в случая не може да се осъществи, заради преклудиране по чл.688, ал.1, изр. 2-ро ТЗ на възможността да се упражни правото на предявяване на вземанията в несъстоятелността след изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ. Не е налице хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ, на която се позовава ответникът по касацията, при която с оглед спиране на производството по несъстоятелност, не могат да се предявят за периода на спирането вземанията на кредиторите. Евентуалното спиране на производството по несъстоятелност по чл.632, ал.5 ТЗ след изтичане на преклузивните срокове за предявяване на старите вземания, доколкото не води до течение на нови срокове за предявяване на тези вземания, също не може да обуслови извод за допустимост на исковете, предмет на настоящото дело. Предвид изхода на делото, на касатора следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 289,65 лева- заплатена държавна такса. Водим от горното, на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 228 от 13.03.2013г. по в.т.д. № 26/2013г. на Окръжен съд - Варна, и потвърденото с него решение от 06.07.2012г. на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. № 11604/2011г., в частта за уважаване на предявения от К. Д. Н. срещу [фирма] иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД за заплащане на сумата от 13 201,65 лева, левовата равностойност на 6750 евро, дадена на отпаднало основание - развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 20.12.2004г., ведно със законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от завеждането на исковата молба - 01.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и за законна лихва за забава върху главницата за периода от 20.06.2012г. до 16.08.2010г. в размер на 1280,97 лева. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от К. Д. Н., ЕГН [ЕГН], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД за заплащане на сумата от 13 201,65 лева, левовата равностойност на 6750 евро, дадена на отпаднало основание - развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 20.12.2004г., ведно със законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от завеждането на исковата молба- 01.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и за законна лихва за забава върху главницата за периода от 20.06.2012г. до 16.08.2010г. в размер на 1280,97 лева. ОСЪЖДА К. Д. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.31, да заплати [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 289,65 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.