Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * договор за наем * наемни правоотношения * изтичане на срок


5
5

Р Е Ш Е Н И Е

№172

гр. София,16.12.2015


В ИМЕТО НА НАРОДА




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 25 ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА


и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3065/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Столична община срещу решение №1248 от 11.06.2014 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. №4774/2013 г.. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното №1614/ 03.10.2013 по т.д. №5040/12 г. на СГС,VІ-7 с-в в отхвърлителната част и Столична община е осъдена да заплати на [фирма]-София сумата от 5400 лева-получена без основание като недължима цена на рекламно право за периода 01.07.2008 г. до 30.09.2008 г. и е потвърдено същото решение в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на [фирма]-София сумата от 35 595,93 лева –общо, от които 5 472 лева-недължимо платено месечно обезщетение за минал период: месеците юли,август и септември ,съгласно споразумение от 30.09.2008 г. на основание т.1.1 от Решение на СОС № 453 по протокол № 17/24.07.2008 г. и 30 123,93 лева-недължимо платена лихва върху първата сума.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
С определение по настоящото дело от 09.06.2015 г. по реда на чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал1 т.2 ГПК по обуславящ изхода по спора правен въпрос : за приложението на чл.236 ал.1 ЗЗД за автоматично продължаване действието на наемен договор след изтичане на уговорения срок при непротивопоставяне на наемодателя относно наемни правоотношения с предмет имоти-публична общинска собственост, поради противоречие на обжалваното въззивно решение с казуална практика на съдилищата: решение №213 от 18.01.2012 г. по гр.д. № 20105420100343 на РС-Златоград,, потвърдено с Р №132/24.04.12 г. на ОС-Смолян по гр.д. №96/12/.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска на [фирма]-София с правно основание чл.55 ал.1, предл първо от ЗЗД срещу Столична община за сумата от 5400 лева-получена без основание като недължима цена на рекламно право за периода 01.07.2008 г. до 30.09.2008 г. и 35 595,93 лева –общо, от които 5 472 лева- платено без основание за това месечно обезщетение за минал период: месеците юли,август и септември, съгласно споразумение от 30.09.2008 г. и т.1.1 от Решение на СОС № 453 по протокол № 17/24.07.2008 г. и 30 123,93 лева-договорна лихва за забава върху втората сума, съставът на въззивния съд е взел в предвид следните факти от значение за спора:
По силата на уговорките в сключения между страните по спора договор № РД 56 667/17.03.2008 г. ищецът като наемател се е задължил към ответната СО като наемодател да заплаща месечна цена за осъществяване на рекламна дейност на територията и върху обекти на общината-публична общинска собственост, която се определя съгласно чл.72 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на СО /по-нататък съкр.Наредбата/. В изпълнение на това свое задължение за месеците юли-септември 2008 г. СО е получила от ищцовото дружество [фирма]-София сумата от 5400 лева на посоченото по-горе основание. С обжалваното решение е прието,че тъй като Обл.управител е атакувал като нищожна пред ВАС цитираната Наредба с жалба подадена на 26.03.2008 г., то съгласно с разпоредбата на чл.45 ал.4 предл.трето от ЗМСМА действието на тази наредба е било спряно с подаването на самата жалба срещу нея от страна на областния управител. Ето защо заплатените като цена на рекламната дейност суми общо от 5400 лева за период след спиране действието на Наредбата се явяват платени при начална липса на основание.
За останалата част за платените суми във връзка със същото правоотношение, съдът е приел, че при наличието на сключен между страните договор, чийто срок на действие е бил изтекъл към 01.07.2008 г. отношенията между тях за последващия период се регулират от правилото на чл. 236 ал.1 ЗЗД, с оглед продължаване действието на срочния наемен договор след изтичането на срока му. С оглед запазеното в тази хипотеза действие на договора и след изтичането на уговорения срок, на ищеца-наемател са непротивопоставими, както уговорката т.1.1 от Решение на СОС № 453 по протокол № 17/24.07.2008 г. за определяне на дължимо месечно обезщетение за периода след изтичане срока на наемния договор т.е за месеците юли-септември 2008 г., така и сключената въз основа на решението на СОС изрична уговорка в споразумение от 30.09.2008 г. за заплащане на сумата от 5 472 лева-обезщетение за ползване на рекламните площи за периода след изтичане срока на действие на последния, която, според съда, има действие само занапред.
Ето защо, платените на посочените основания суми, предмет на иска по чл.55 ал.1,т.1 ЗЗД се явяват получени от СО при начална липса на основание и подлежат на връщане, което се отнася и за платената сума в размер на 30 123,93 лева като лихва-обезщетение за забава в плащането на сумата по споразумението от 30.09.2008 г. за периода 01.07.2008 г. до 01.08.2011 г..
По правния въпрос от значение за изхода по спора:
Според действащата към момента на възникване на правоотношенията между страните на база сключения на 17.03.2008 г. договор между страните редакция на чл.14 ал.7 от Закона за общинската собственост, части от имоти - публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем по реда на ал. 2 / т.е. след провеждане на търг или конкурс / за срок до 5 години, след решение на общинския съвет, при условие, че наемането им не пречи на дейността на лицата, които ги управляват. В. от законодателя специален режим за отдаване под наем на части от имоти, публична общинска собственост: след проведен търг или конкурс и на база решение на ОбС и за определен в закона срок изключва приложението на общото правило на чл.236 ал.1 ЗЗД, позволяващо след изтичането на договорения конкретен срок на действие на наемния договор, при непротивопоставяне от наемодателя на продължаване от страна на наемателя ползване на вещта, договорът да се счита за трансформиран в безсрочен. Обратният отговор би довел до възможността всичките ограничения в специалната уредба за отдаване под наем на части от имоти - публична общинска собственост да се заобикалят след изтичането на предвидения в тях срок на действие чрез превръщането им в такива за неопределен срок в хипотезата на чл.236 ал.1 ГПК. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на ВКС на основание чл.291 т.1 ГПК счита за правилна практиката на съдилищата намерила израз в решение №213 от 18.01.2012 г. по гр.д. № 20105420100343 на РС-Златоград,, потвърдено с Р №132/24.04.12 г. на ОС-Смолян по гр.д. №96/12 .
С оглед така дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване касационната жалба срещу обжалваното решение е основателна в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска за връщане като недължимо платена на сумата от 5 472 лева, доколкото последната се дължи като обезщетение за ползите, от които СО е била лишена за периода след изтичане срока на действие на договора за наем на рекламни площи- за месеците юли,август и септември 2008 г. и чийто размер е определен по волята и на двете страни в споразумението от 30.09.2008 г. до размера на тази сума.
В останалата част обжалваното решение е правилно: тъй като Обл.управител е атакувал като нищожна пред ВАС цитираната Наредба с жалба подадена на 26.03.2008 г., то съгласно с разпоредбата на чл.45 ал.4 предл.трето от ЗМСМА действието на тази наредба е било спряно с подаването на самата жалба срещу нея, поради което и заплатените като цена на рекламната дейност суми общо от 5400 лева-определена в тази наредба цена на рекламното право за период след спиране действието на Наредбата се явяват платени при начална липса на основание. Не е било налице и основание за плащане на договорна лихва за забава, съгласно уговорката в чл.13 от договора за поставяне на рекламни елементи за периода след изтичане на срока на действие на договора-01.07.2008 г.. Претенция за дължимост на законната лихва върху тази сума не е наведена в предмета на спора по реда на своевременно и надлежно направено възражение за прихващане от срана на ответника. Следователно обжалваното решение е правилно в частта, с която въззивният съд е счел за основателна претенцията в останалата част за разликата над 5 742 лева до пълнопредявения размер от 40 993,93 лева.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в съответната част , ведно с потвърденото с тази част част от първоинстанционното и ВКС следва да се произнесе по същество на спора като отхвърли като неоснователен иска по чл.55 ал.1 ЗЗД в в частта до размера на 5 472 лева, а в останалата част да остави обжалваното решение в сила.
По отношение на разноските :
Ответникът по касация следва да заплати на касатора и разноските пред ВКС в размер, съобразно с уважената в това производство част от иска, за което е направено съответно искане и са представени са доказателства за плащане и списък по чл.80 ГПК за разноски в общ размер на 2 504,25 лева или в размер на 333.02 лева.
Касаторът дължи на ответната страна разноските, съгласно отхвърлената част, за което е направено съответно искане и са представени доказателства за плащане и списък по чл.80 ГПК за разноски в общ размер на 2 280 лева или в размер на 1976,76 лева.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение



Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №1248 от 11.06.2014 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. №4774/2013 г. В ЧАСТТА с която е потвърдено първоинстанционното №1614/ 03.10.2013 по т.д. №5040/12 г. на СГС,VІ-7 с-в в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на [фирма]-София сумата от 5 472 лева на основание чл.55 ал.1 ЗЗД и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма]-София срещу Столична община - [населено място] за заплащане на сумата от 5 472 лева на основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата част.
ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати на Столична община - [населено място] разноските пред настоящата инстанция в размер на 333, 03 лева.
ОСЪЖДА Столична община - [населено място] да заплати на [фирма]-София разноските пред настоящата инстанция в размер на 1976,76 лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.