5 гр. д. № 148/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. Р Е Ш Е Н И Е N 62 С., 30.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц. БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 148/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Р. Д. В. и К. С. В. са подали касационна жалба срещу решение № 499 от 29.10.2009 г. по гр. д. № 637/2009 г. на П. окръжен съд, в частта с която е прието, че част от УПИ ХІV-4006, в кв. 92 по плана на[населено място], не е придобит от наследодателя на страните Д. Т. В. по време на брака му с ответницата К. В. и за тази част не е възникнала семейна имуществена общност. Срещу това решение е подадена касационна жалба и от Т. Д. В., с довод за незаконосъобразност на решението, в частта, с която е отхвърлен предявения от него ревандикационен иск за разликата между 1/6 ид. ч. до претендираната ½ ид. ч. от приземния етаж в жилищната сграда построен в УПИ ХІV-4006, в кв. 92 по плана на[населено място]. С определение от 30.07.2010 г. по гр. д. № 148/2010 г. въззивното решение е допуснато до касационна проверка по разрешените с него материалноправни въпроси дали част от терена на описания имот, върху който са построени сградите, ревандикация на които се иска, е придобит от наследодателя в режим на семейна имуществена общност. Вторият разрешен въпрос е за това дали преустрояването на приземния етаж на жилищната сграда в жилище, без за това да е одобрено изменение на архитектурния проект, е довело до възникване на нов обект на правото на собственост, или приземният етаж следва да се счита за такъв със складови помещения обслужващи жилищата в сградата, съгласно одобрения архитектурен проект, въз основа на който е построена. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. Т. Д. В. е предявил срещу майка си К. В. и брат си Р. Д. В. ревандикационен иск за ½ ид. ч. от приземния етаж в сградата, построена в УПИ ХІV-4006, в кв. 92 по плана на[населено място], както и за 1/3 ид. ч. от построените в същия имот гараж с площ от 54.38 кв. м. и магазин на площ от 14 кв. м. Придобиването на правото на собственост върху приземния етаж е основал на това, че е собственик на втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда на основание дарение от 1985 г., поради което с придобиване на това право е придобил право на собственост и върху приземния етаж, който е със статут на обща част и съответно съсобствен между етажните собственици на жилищните обекти в сградата. Правото на собственост на 1/3 ид. ч. от гаража и магазина счита, че е придобил на основание наследяване от баща си, а той на основание приращение (чл. 92 ЗС), тъй като те са построени в имот, негова индивидуална собственост. Относно правото на собственост върху терена от фактическа страна е установено, че наследодателят Д. Т. през 1964 г. заедно със сестра си Р. се е позовал на наследяване, делба и давностно владение по отношение на 170 кв. м., съставляващи част от имот пл. № 735, в кв. 92 по плана на[населено място], целият с площ от 340 кв. м., за който имот заедно с имот пл. № 735 е бил отреден парцел ХІ-735, 736 с площ от 520 кв. м. Същата година Р. В. е дарила на брат си притежаваните от нея 85 кв. м. от имот пл. № 736. В съставения за дарението н. а. № 17, т. І, н. д. № 61/94 г. е записано, че за имот пл. № 736 заедно с имот пл. № 735 е отреден съсобствен парцел ХІ – 735, 736, целия с площ от 520 кв. м., в който парцел подарената част възлиза на 25/520 ид. части. През 1978 г., когато съсобствениците на парцел ХІ-735,736 си отстъпват взаимно право на строеж за жилищни сгради-близнаци, действа нов регулационен план за населеното място и разрешението за строеж е издадено за парцел ХІІІ-735,736 с площ от 470 кв. м. Също през 1978 г. Д. В. и майка му К. В. отстъпват право на строеж на Надежда У. да построи втори етаж от двуетажната къща близнак в южната половина на парцел ХІІІ- в кв. 91 по плана на[населено място]. По делото не е установено каква част от бившия имот 736 участва в образуването на УПИ ХІІІ-735,736 с площ от 470 кв. м. През 2003 г. Д. В., по време на брака си[населено място], купува ½ ид. ч., състояща се от 130 кв. м. от УПИ ХІV-4005, 4006 и 4007, в кв. 92 кв. м. от държавата на основание § 27 от ПЗР но ЗС и ПМС № 235 от 19.09.1996 г.(договор от 09.07.03 г.). Наследодателят почива на 23.11.03 г. и оставя за свои наследници страните по делото – съпруга и двама сина. Съдът е приел, че парцел ХІV-4006 в кв. 92, по действащия план на[населено място] е индивидуална собственост на наследодателя, тъй като не се установява, закупената по време на брака на съпрузите част от държавата да е включена в терена, за който е отреден парцел ХІV по действащия план и в който е построена жилищната сграда, стопанските сгради и гаража, предмет на иска. След като недвижимият имот е бил изключителна собственост на наследодателя, след смъртта му е станал съсобствен между наследниците му при равни права – по 1/3 ид. ч. От това е направил извод, че такива са правата им и върху построените в него стопански сгради с предназначение магазини и гараж. Изводът е направен преди делото да е било напълно изяснено от фактическа страна. Той е основан на предположение. За да се установи каква част от бившия имот пл. № 736 участва в терена, за който е отреден парцел ХІV-4006 е било необходимо изслушване на техническа експертиза, която да установи това обстоятелство след проследяване регулационното изменение на имота, придобит от наследодателя на страните на основание наследствено правоприемство, давност и делба през 1964 г., за което се е снабдил и с нот. акт. съставен по реда на обстоятелствената проверка. Съобразно изложеното касационната жалба подадена от Р. В. и К. В. е основателна. Налице е основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на решението в частта, с която е прието, че построените в имота сгради – магазин и гараж са съсобствени между страните при равни права и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По жалбата на Т. В.: Относно приземния етаж в сградата по делото е установено, че такъв по архитектурен проект не е предвиден. На това ниво е било проектирано изграждане на гараж, три мазета, пералня и антре. Вместо това при изграждане на сградата етажът е бил преустроен в жилище без за това да е одобрено изменение на архитектурния проект. С приета техническа експертиза е установено, че този етаж е изпълнен под ниво терен (вкопан в терена на около 0.60 м.) и е с височина 2.20 м. На място в него са изпълнени спалня, дневна, кухненски бокс и санитарен възел. Предвид на тези особености на приземния етаж и изпълнените в него помещения, той не отговаря на изискванията на жилище, установени[населено място] № 5 за правила и норми по Т., действала по време изграждането на сградата. Не отговаря и на сега действащите изисквания, установени[населено място] № 7 за правила и норми за устройство на отделните територии – чл. 72, ал. 3. На 29.12.2005 г. К. В. е продала на сина си Р. В. 4/6 ид. ч. от приземния етаж с площ от 81.23 кв. м. от сградата, построена в УПИ ХІV-4006 в кв. 92, от две масивни постройки , построени в същия имот и пригодени за ползване като магазин, както и от гараж, застроен на площ от 54.38 кв. м. При така установените данни е направен необоснован извод, че ищецът Т. В. не се легитимира като собственик на ½ ид. ч. от приземния етаж, което е придобил на основание сключения договор за дарение през 1985 г. за втория етаж от сградата. След като в резултат на преустрояването на етажа не е възникнал нов обект на правото на собственост, помещенията в този етаж са със статут на складови помещения, изпълнени извън очертанията на жилищата в сградата, поради което с извършеното разпореждане с втория етаж в полза на касатора, той е придобил вещни права и върху приземния етаж до размер на ½ ид. ч. който съответства на етажността на сградата. Сключеният договор за продажба от К. В. в полза на другия й син Р. В., в частта с която са продадени 4/6 ид. ч. от приземния етаж, е нищожен поради липса на предмет, поради което не е транслирал вещни права за тази част от приземния етаж. Като е приел друго, съдът е постановил незаконосъобразно решение в тази част. Налице е основание за касирането му. На основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено друго, с което искът за ревандикиране на ½ ид. ч. от този етаж ще бъде уважен. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 499 от 29.10.2009 г. по гр. д. № 637/2009 г. на П. окръжен съд, в частта с която е прието, че Т. В. е собственик на още 1/12 ид. ч. от масивни постройки -магазин и гараж, построени в УПИ ХІV-4006, в кв. 92 по плана на[населено място] и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното по гр. д. № 658/08 г. на Велинградски районен съд, в частта, с която е уважен установителния иск за собственост по отношение на същите сгради до размер на по ¼ ид. ч. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарвжишки окръжен съд по исковете за собственост на тези постройки. ОТМЕНЯВА решение № 499 от 29.10.2009 г. по гр. д. № 637/2009 г. на П. окръжен съд, в частта с която е оставено в сила решението по гр. д. № 658/08 г. на Велинградски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска за собственост на приземния етаж в сграда построена в УПИ ХІV-4006, в кв. 92 по плана на[населено място] за разликата над 1/6 ид- ч. до размер на ½ ид. ч. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Д. В. и К. С. Д., двамата от[населено място], [улица], че Т. Д. В., Е. 670103565, от[населено място], със съдебен адрес адв. Ц. М. от АК-П.,[населено място], [улица], ет. 1, кантора № 2 е собственик на ½ ( една втора) идеална част от приземния етаж в двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ ХІV-4006, в кв. 92 по плана на[населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: