определение по гр.д.№121 от 2022 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 30

София, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като взе предвид докладваното от съдия Гроздева гр.д.N 121 по описа за 2022 г., констатира следното:

Производството е образувано по подадена от М. Х. Д. и Л. М. Д. молба вх.№ 1051 от 11.10.2021 г. за отмяна на определение № 465 от 28.10.2020 г. по гр.д.№ 1189 от 2020 г. на Върховния касационен съд, ГК, II г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 26 от 14.01.2020 г. по гр.д.№ 372 от 2018 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.
В писмен отговор от 17.12.2021 г. ответниците по молбата Л. И. В., И. В. В., И. В. В. и В. В. В. оспорват същата. Считат молбата за недопустима, евентуално- за неоснователна. Молят тя да бъде оставена без разглеждане, евентуално- без уважение и да им се присъдят направените по настоящото дело разноски за адвокат.
При проверка допустимостта на молбата настоящият състав на ВКС счита, че същата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане поради следното: С подадената на 11.10.2021 г. молба М. Х. Д. и Л. М. Д. по същество обжалват определението от 28.10.2020 г. на ВКС, II г.о. по чл.288 ГПК за недопускане на решение до касационно обжалване /това е посочено изрично както в молбата от 11.10.2021 г., така и в молбите- уточнения от 30.09.2021 г. и от 02.02.2022 г./. Това определение на ВКС обаче не подлежи на обжалване поради следното: Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване подлежат само два вида определения: тези, за които в изрична разпоредба на закона е предвидено, че подлежат на обжалване и тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Преграждащи по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК са само определенията за прекратяване на делото поради липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка за упражняване на правото на иск или на правото на въззивна или касационна жалба, за спиране на делото или отказ да се възобнови вече спряно дело /в този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС/. В новия ГПК липсва разпоредба, която изрично да предвижда обжалване на определенията на ВКС по чл.288 от ГПК. Тези определения не са и преграждащи по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с тях ВКС не прекратява касационното производство на процесуално основание /поради липса на процесуални предпоставки или поради наличие на процесуални пречки за упражняване правото на иск или на касационна жалба/, а извършва същинска правораздавателна дейност: преценка за съответствие на обжалвания акт на втората съдебна инстанция със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и с практиката на ВКС /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/, преценка за съответствие на обжалвания акт на втората съдебна инстанция с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, преценка относно това, дали се налага тълкуване на неясни или непълни разпоредби на закона, които са били приложими към конкретния правен спор, или промяна на вече установена практика на ВКС поради изменени обществени условия или законодателство /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ и преценка относно това дали има вероятност обжалваното решение или определение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК/. Поради изложеното, определенията на ВКС по чл.288 ГПК не подлежат на обжалване. Недопустимостта да се обжалват определенията на ВКС по чл.288 ГПК е потвърдена и в решение № 4 от 16.06.2009 г. по конституционно дело № 4 от 2009 г. на Конституционния съд на РБ, в което се прие, че предвиденият в чл.280 и сл.ГПК факултативен достъп до касационно обжалване не е противоконституционен.
Ако се приеме, че молба вх.№ 1051 от 11.10.2021 г. е за отмяна на влязлото в сила решение № 26 от 14.01.2020 г. по гр.д.№ 372 от 2018 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, то тя отново следва да бъде оставена без разглеждане поради следното: В молбата не се съдържа изложение на основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1-7 ГПК. В нея и в допълнителните молби от 30.09.2021 г. и от 02.02.2022 г. молителите продължават да твърдят, че определението на ВКС по чл.288 ГПК е неправилно, тъй като съдът си бил затворил очите за доказателствата и отново сочат същите доказателства, които вече са били представени и приети по делото, по което е постановено влязлото в сила решение. След оставянето на молбата без движение с разпореждание от 21.01.2022 г., такива основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.1-7 ГПК отново не са посочени. В подадените на 02.02.2022 г. и на 08.02.2022 г. молби молителите отново сочат основания за неправилност на определението на ВКС, II г.о. по чл.288 ГПК и искат неговата отмяна.
Независимо от горното, молбата за отмяна е недопустима като подадена след изтичане на посочения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК тримесечен преклузивен срок от деня, в който молителите са могли да се снабдят с писмените доказателства, които са приложили към молбата: Решението е влязло в сила на 28.10.2020 г., когато е било постановено определение № 465 по гр.д.№ 1189 от 2020 г. на ВКС, ГК, второ г.о. за недопускане на неговото касационно обжалване. Молбата за отмяна е подадена на 11.10.2021 г., а молителите са могли да се снабдят, а и реално са се снабдили с представените към молбата от 11.10.2021 г. писмени доказателства повече от 3 месеца преди тази дата /тъй като всички представени към молбата доказателства са били представени като доказателства и се намират в кориците на първоинстанционното дело, с изключение на скицата № 668 от 30.11.1999 г., която обаче е с идентично съдържание със други представени по делото скици/.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПк във връзка с чл.78 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата Л. В., И. В., И. В. и В. В. направените от тях разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 300 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо отделение на Гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. Х. Д. и Л. М. Д. молба вх.№ 1051 от 11.10.2021 г. за отмяна на определение № 465 от 28.10.2020 г. по гр.д.№ 1189 от 2020 г. на Върховния касационен съд, ГК, II г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 26 от 14.01.2020 г. по гр.д.№ 372 от 2018 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.
ОСЪЖДА М. Х. Д. и Л. М. Д. и двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на Л. И. В., И. В. В., И. В. В. и В. В. В., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. ...., ет.3,чрез адв.М. Г., на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото на ВКС.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.