Р Е Ш Е Н И Е № 442 София, 19 януари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1321/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв.С. К., защитник на подсъдимия Б. Б., срещу въззивна присъда № 150 от 21.05.2014г. на Софийски градски съд, НО, 5 въззивен състав, постановена по внохд № 449/14г. От съдържанието на жалбата и постъпилото допълнение могат да бъдат изведени касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Твърди, че въззивният съд правилно е приложил закона, в съответствие със събраните доказателства. Намира, че не са допуснати процесуални нарушения във връзка със събирането и оценката на доказателствата. Изразява становище, че липсват основания за преквалификация на деянието, тъй като не е налице маловажност на случая. Адвокат К., защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Счита, че случаят е маловажен, предвид несъизмеримо малкия размер на щетата и личността на подсъдимия.Твърди, че въззивната инстанция е нарушила материалния закон, като не е приложила разпоредбата на чл.310, ал.2 от НК, поради което моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Подсъдимият Б. Б., моли за справедлива присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 16.05.2012г., постановена по нохд №12218/11г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17 състав е признал подсъдимия Б. Н. Б. за виновен в това, че на 14.07.2007г. в [населено място] е съставил неистински частни документи, на които придал вид, че са подписани от Б. И. и ги употребил пред [фирма], за да докаже, че съществува правно основание-сключен договор от И. за предоставяне на мобилни услуги и закупуване на телефонни апарати, поради което и на основание чл.309, ал.1, вр. чл.78а, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500лева, като го е оправдал по първоначално повдигнато му обвинение по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноските. С въззивна присъда № 150 от 21.05.2014г., постановена по внохд №449/14г., Софийски градски съд, Наказателна колегия, 5 въззивен състав е отменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като вместо нея е постановил следното: признал е подсъдимия Б. Б. за виновен в това, че на 14.07.2007г. в [населено място] е съставил неистински частни документи, на които придал вид, че са подписани от Б. И. и ги употребил пред [фирма], за да докаже, че съществува правно основание-сключен договор от И. за предоставяне на мобилни услуги и закупуване на телефонни апарати, като деянието е извършено в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му, поради което и на основание чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.Подсъдимият е бил осъден да заплати направените във въззивното производство разноски. Касационната жалба е неоснователна. Съдържанието на касационната жалба и аргументите, изложени в допълнението към нея обуславят твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закона. На първо място оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е относно дейността по събиране и проверка на доказателствата и по-точно наличието на противоречие в графически експертизи, което не е отстранено и сочи на недоказаност авторството на деянието. Тези твърдения са неоснователни, като същите са били предмет на обсъждане от въззивния съд, който ги е отхвърлил аргументирано. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са били изслушани и приети две графически експертизи, изготвени на досъдебното производство. По отношение изводите на тези експертизи не може да се приеме, че е налице противоречие, което да е налагало назначаването на нова повторна графическа експертиза. Първоначално разследващите органи са назначили двойна графическа експертиза, която е дала заключение, че подписите в инкриминираните документи в графите- „подпис на клиент” и „потребител” и ръкописният текст в графите „подпис на клиент” и „потребител” не са положени от Б. И., а вероятно са изписани от Б. Б.. Това заключение впоследствие е обусловило назначаване на нова разширена тройна графическа експертиза. Вещите лица изготвили последната дават категорично заключение, че горепосочените подписи и текстове са положени, респективно написани от Б. Б.. От изложеното е видно, че решаващите съдилища не са били изправени пред хипотезата на противоречиви експертни заключения, застъпващи диаметрално противоположни становища, което безспорно би изисквало назначаването на нова повторна експертиза. Нещо повече, в писменото си заключение, експертите от тройната експертиза са обосновали аргументирано защо не приемат констатираните/ и от двете експертизи/ различия в изписването на една от буквите - „Б”, което е водещ аргумент на вещите лица от двойната експертиза, за да не дадат категоричен отговор, а такъв в степен на вероятност. Ето защо, не могат да бъдат възприети за основателни твърденията за допуснати процесуални нарушения, довели до недоказаност авторството на деянието. Последното е установеното по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства, проверени чрез допустимите в НПК способи за тяхната проверка. На второ място се релевира оплакване за нарушение на материалния закон, изразяващо се в отказа на въззивния съд да приеме, че случаят е маловажен, като това твърдение е свързаното и с искане за преквалификация на деянието. Буквалното и логическо тълкуване на разпоредбата на чл.93, т.9 от НК сочи, че престъплението ще представлява “маловажен случай”, когато извършеното от дееца, предвид липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпно посегателство от съответния вид. Съдебната практика е категорична, че в обсега на необходимата преценка при квалифициране на деянието като „маловажен случай” по чл.93, т.9 от НК са установените по делото факти, значими за тежестта на инкриминираното престъпление и неговата морална укоримост-време, място, начин на осъществяване, участващи лица, използваните средства, индивидуализиращи предмета на посегателство белези, причинен вредоносен резултат, и данните за личността на извършителя/ Решение №145/13г., по н.д. № 103/13г., ВКС, ІІІ н.о., Решение № 241/14г. по н.д. № 679/14г., ВКС, ІІІ н.о./. Всички тези принципни положения, възприети в практиката и доктрината са били прецени от въззивната инстанция в контекста на конкретно установите фактически констатации, при която комплексна преценка правилно съдът е достигнал до извод, че деянието осъществено от подсъдимия Б. не покрива критериите за маловажен случай, поради което не е преквалифицирал престъплението в такова по чл.310, ал.2 от НК. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 150 от 21.05.2014г., постановена по внохд № 449/14г. по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 5 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: