Р Е Ш Е Н И Е № 347 София, 03.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1068 по описа за 2014 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдените Б. Б. Д. и К. И. Д., чрез адвокат М. М., за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 58/ 2014 г. на Пернишки окръжен съд, отмяна на решение № 36 от 12.05.2014 г. и оправдаване на осъдените, или връщане на делото за ново разглеждане. Искането се позовава на посочените в чл. 422, ал. 1, т. 5 основания за съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, допуснати по непровереното по касационен ред наказателно производство. Осъдените твърдят, че е нарушен материалният закон на чл. 30 от НК, а чл. 68 от НК не е бил приложен. Нарушено било и процесуалното право на осъдения Д. да разбере в какво е обвинен, тъй като не били предявени за запознаване материалите от проведените процесуално-следствени действия, събрани след отмяната на първоначално постановената присъда, както и била нарушена процедурата при одобряване на споразумението за третия съучастник, защото липсвало съгласието на останалите съпроцесници и нямало данни за възстановяване на имуществените вреди, причинени от кражбата. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъдените Д. и Д., и техният защитник адвокат М. М., поддържат искането по изложените в него подробни съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 36 от 12.05.2014 по в.н.о.х.д. № 58/ 2014 г. Пернишкият окръжен съд потвърдил присъда № 62 от 26.02.2014 г. по н.о.х.д. № 369/ 2013 г. на Районен съд – Радомир, с която осъдените Б. Б. Д. и К. И. Д. били признати за виновни в това, че на 08.10.2011 г., около 08,30 ч., в с.Ж., община Р., от „П. ст. Ж.”, в съучастие като извършители помежду си и със свид. В. Р. Х. (за когото наказателното производство е приключило със споразумение), чрез използване на технически средства (ножица и чук) и моторно превозно средство (лек автомобил марка ...., модел .... ТДС с рег. [рег.номер на МПС] , отнели чужди движими вещи на обща стойност 630,20 лева, собственост на [фирма], клон “Стр. - М.”, [населено място], без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието за осъдения Д. е извършено при условията на повторност, а за осъдения Д. – при условията на опасен рецидив, поради което на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. І и ІІ, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК на Д. било наложено наказание от една година лишаване от свобода, а на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1,т. 4, пр. І и ІІ, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и „б”, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК на Д. било наложено наказание от три години лишаване от свобода. Съдът определил първоначален строг режим за изпълнение на наложените наказания в затвор. С присъдата били групирани по реда на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК наложените на осъдения Б. Б. Д. наказания по: н.о.х.д. № 1315/ 2009 г. на Софийски районен съд, н.о.х.д. № И-2392/ 2009 г. на Софийски районен съд, н.о.х.д. № 1232/ 2003 г. на Районен съд – Дупница и н.о.х.д. № 1017/ 2003 г. на Районен съд – Дупница, като определеното общо най-тежко наказание от тях – три години лишаване от свобода, подлежало на изпълнение при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Към това общо наказание била присъединена глоба от 200 лева, определена по н.о.х.д. № 2392/ 2009 г. Радомирският районен съд се разпоредил с веществените доказателства и в тежест на осъдените възложил разноските по делото. Съдебните актове, които са предмет на проверка в настоящото производство, са втори по реда, след отмяната на първоначалната присъда № 71 от 07.03.2013 г. по н.о.х.д. № 342/ 2012 г. на Радомирски районен съд с Решение № 41 от 21.06.2013 по в.н.о.х .д. № 74/ 2013 г. на Пернишки окръжен съд. Искането на осъдените Б. Б. Д. и К. И. Д. за възобновяване на въззивното съдебно производство е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Съдилищата не са допуснали претендираното нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК. Правната квалификация на извършеното от осъдените престъпление е правилна. Извършената от двамата осъдени в съучастие кражба представлява повторност по смисъла на чл. 28 от НК за осъдения Д. и опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК за осъдения Д.. Спазена е нормата на чл. 30 от НК, забраняваща квалифицирането на престъпната дейност в по-тежка като специален или опасен рецидив, ако са изминали повече от пет години от изтичане на изпитателния срок или от изтърпяването на наказанието по предишни присъди. Наказанията по предишните осъждания на Д. по н.о.х.д. № 1315/ 2009 г. на Софийски районен съд и по н.о.х.д. № 1232/ 2003 г. на Районен съд – Дупница, и двете за престъпления по чл. 195 от НК, са били отложени по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок, съответно от пет години (за първото осъждане) и от три години (за второто). Изпитателният срок по условно осъждане започва да тече от влизане на присъдата в сила, което за осъждането по н.о.х.д. № 1315/ 2009 г. е настъпило на 26.06.2009 г., а по н.о.х.д. № 1232/ 2003 г. на 09.12.2003 г. Едва след изтичането на най-късния от изпитателните срокове започва да тече петгодишният срок по чл. 30 от НК, който в настоящия случай обхваща извършено на 08.10.2011 г. престъпление, по което осъденият Д. иска възобновяване на наказателното производство. Следователно, престъплението кражба правилно е квалифицирано при условията на специален рецидив (повторност) по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. За осъдения Д. престъплението от 08.10.2011 г. представлява опасен рецидив. Той е изтърпял три отделни наказания лишаване от свобода, които не подлежат на общо групиране по реда на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК: 1). в размер на една година (за осъжданията по н.о.х.д. № 1173/ 2000 г. и по н.о.х.д. № 562/ 2002 г., и двете по описа на Районен съд – Дупница), което е изтърпял на 22.12.2006 г.; 2). в размер на една година и четири месеца (за осъжданията по н.о.х.д. № 975/ 2002 г. и по н.о.х.д. № 929/ 2007 г., и двете по описа на Районен съд – Дупница), което е изтърпял на 21.12.2007 г. и 3), в размер на шест месеца лишаване от свобода (по н.о.х.д. № 1831/ 2009 г. на Районен съд – Дупница), изтърпяно на 30.12.2010 г. (писмо на ГД „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, л. 42 от д.п.). Осъждането по н.ох.д. № 786/ 2002 г. на Районен съд – Дупница, макар и групирано в 1), не следва да се взема предвид при определяне на опасния рецидив, тъй като престъплението по него е извършено от осъдения К. Д. като непълнолетен (арг. от чл. 29, ал. 2 от НК). Законовият срок по чл. 30 от НК, започнал да тече след изтърпяване на всяко едно от тези наказания, също обхваща престъплението кражба от 08.10.2011 г., по което осъденият претендира възобновяване на приключилото наказателно производство. Правната квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК е правилна и материалният закон не е нарушен. Първоинстанционният съд е извършил законосъобразно групиране на четири от предходните съдимости на осъдения Д. с наложени наказания лишаване от свобода, при най-благоприятното за осъдения съчетание. Извън тази съвкупност на самостоятелно изпълнение подлежат наказанията глоба, наложени по останалите две осъждания (по н.о.х.д. № 410/ 2003 г. и по н.о.х.д. № 228/ 2005 г. – и двете по описа на Районен съд – Дупница). В правомощията на съда, предоставени с чл. 25, ал. 4 от НК, е да определи начина на изпълнение на общото наказание. Затова и Радомирският районен съд не е бил изправен пред необходимост от прилагане на института по чл. 68 от НК, каквото неоснователно възражение се съдържа в искането за възобновяване. Групирането на предишните наказания на осъдения Д. е извършено с присъдата по н.о.х.д. № 1831/ 2009 г. на Районен съд – Дупница, влязла в сила на 16.06.2010 г., поради което въпросът с приложението на чл. 68 от НК също не е стоял за разглеждане пред Радомирския районен съд. (Такива незаконосъобразни диспозитиви с неправилно приложение на чл. 68 от НК са били постановени по невлязлата в сила първоначална присъда № 71 от 07.03.2013 г. по н.о.х.д. № 342/ 2012 г. на Радомирски районен съд, отменена с Решение № 41 от 21.06.2013 по в.н.о.х .д. № 74/ 2013 г. на Пернишки окръжен съд. Процесуалният порок не е допуснат при постановяване на втората по ред присъда, която е влязла в сила.) Отсъства необходимост от прилагане на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като материалният закон е приложен правилно. Не са допуснати от съдилищата съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на процесуалните права на осъдените. В искането за възобновяване двамата осъдени неправилно считат, че с постановената от въззивния съд отмяна на първоначалната присъда (по н.о.х.д. № 342/ 2012 г.) делото е било върнато във фазата на досъдебното производство. С решение № 41 от 21.06.2013 г. по в.н.о.х.д. № 74/ 2013 г. Пернишкият окръжен съд е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Радомирския районен съд, пред когото е образувано н.о.х.д. № 369/ 2013 г. Следователно всички нови доказателства са били събрани в хода на повторно разгледаното първоинстанционно съдебно производство и съдебният състав не е имал процесуалното задължение да прилага нормата на чл. 227 от НПК, което е правомощие на разследващия орган. Материалите от досъдебното производство са били предявени на обв. Д.. Същите не били предявени на обвиняемия Д., защото той не бил намерен на адреса, на който живеел и бил обявен за общодържавно издирване. След образуване на съдебното производство осъденият Д. се явил пред съда, но не направил възражения за неизпълнена процедура по чл. 227 от НПК. Посредством неправомерното си процесуално поведение на досъдебното производство осъденият Д. станал причина за възпрепятстване изпълнението на правомощията на органа по разследването, поради което претенциите му за нарушени процесуални права са несъстоятелни. Осъдените също погрешно считат, че липсата на съгласие от тяхна страна за сключване на споразумение на прокуратурата с третия съпроцесник В. Р. Х. и последващото одобрение на това споразумение, нарушава техните процесуални права. Одобреното на 13.09.2013 г. по н.о.х.д. № 369/ 2013 г. споразумение не е предмет на извънреден контрол в настоящото съдебно производство. Отсъствието на изразено становище от осъдените по предложеното от третия съпроцесник споразумение не накърнява процесуалните им права, защото наказателното производство за тях се разглежда по общия ред при гарантирано пълно разгръщане на всички процесуални принципи; законът не въвежда съгласието на останалите подсъдими като необходимо и задължително изискване за сключване на споразумение; одобреното от съда споразумение не поражда правни последици за другите подсъдими, които не са страна по него. Претендираните от осъдените К. И. Д. и Б. Б. Д. основания за възобновяване на въззивното съдебно производство не се установяват, поради което постъпилото от тях искане следва да бъде отхвърлено. Атакуваното решение № 36 от 12.05.2014 г. по в.н.о.х.д. № 58/ 2014 г., по описа на Пернишкия окръжен съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. И. Д. и осъдения Б. Б. Д. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 58/ 2014 г. на Пернишки окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.