Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                        №  537                                    гр.София, 11.06.2010 г.                                                 В   ИМЕТО  НА  НАРОДА         Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                                            ЧЛЕНОВЕ:         ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                                                                           ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ   при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Гроздева гр.д.N 129 по описа за 2009 г., приема следното:   Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е молба на Д. В. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК на влязлото в сила решение № 975 от 07.11.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на Върховния касационен съд на РБ, Трето г.о. поради противоречието му с друго влязло в сила съдебно решение- решение № 38 от 07.04.2008 г. по гр.д. № 762 от 2007 г. на Плевенския районен съд. Пълномощникът на ответницата по молбата В. В. Й. оспорва молбата за отмяна. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Молбата за отмяна е допустима: подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на визирания в чл.305, ал.1, т.4 от ГПК тримесечен срок от влизане в сила и на двете съдебни решения /решението по гр.д. № 3* от 2007 г. на Върховния касационен съд на РБ, Трето г.о. е влязло в сила на 07.11.2008 г., решението по гр.д. № 762 от 2007 г. на Плевенския районен съд е влязло в сила на 05.12.2008 г., а молбата за отмяна е подадена на 09.12.2008 г. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна: Съгласно чл.303, ал.1, т.4 от ГПК на отмяна подлежи неправилно съдебно решение, което противоречи на друго влязло в сила съдебно решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. Тоест, за да е налице това основание за отмяна следва да има пълна субективна и обективна тъждественост между страните, основанието и предмета на двете дела или предметът на едното дело да се включва в другото. В случая двете горепосочени дела са между едни и същи страни, но са с различен предмет- по гр.д. № гр.д. № 3* от 2007 г. на Върховния касационен съд на РБ, Трето г.о. е бил предявен иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 16.03.1998 г., а по гр.д. № 762 от 2007 г. на Плевенския районен съд е бил предявен иск за трансформиране на натуралното задължение на приобретателката по този договор в парично. Тоест, исканията по двете дела са различни и основанията на исковете са различни- основават се на различни настъпили според ищците по делата юридически факти: по първото дело ищецът е твърдял, че приобретателката по договора от 16.03.1998 г. не е изпълнявала задължението си да го гледа и издържа по нейна вина, поради което е искано да се развали този договор, а по второто дело ищцата е твърдяла, че прехвърлителят по договора е създал непреодолими пречки за ищцата да изпълнява задължението си да го гледа и издържа и поради това е поискано да бъде трансформирано натуралното й задължение за гледане и издръжка в парично. Действително, в мотивите на двете влезли в сила съдебни решения има противоречие по въпроса дали неизпълнението на задължението за гледане и издръжка се дължи на виновно поведение на приобретателката или на неоказването на съдействие /нещо повече създаването на пречки/ от страна прехвърлителя за изпълнение на това задължение, но противоречието в мотивите на съдебните решения не е основание за отмяна, тъй като тези мотиви не се ползват със сила на пресъдено нещо /в този смисъл т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС/. Поради гореизложеното подадената от Д. В. Т. молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв.   Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. В. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК на влязлото в сила решение № 975 от 07.11.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на Върховния касационен съд на РБ, Трето г.о. поради противоречието му с решение № 38 от 07.04.2008 г. по гр.д. № 762 от 2007 г. на Плевенския районен съд. ОСЪЖДА Д. В. Т.- ЕГН 4002254043 от гр. П., ж.к.”М” № 21, вх. А, ет.8, ап.23 да заплати на В. В. Й.-ЕГН ********** от гр. П., ж.к.”С”, бл.6, вх. А, ап.11 на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 300 лв. /триста лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.