1 Р Е Ш Е Н И Е № 101 София, 09.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№845 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на Е. И. И. за отмяна на влязлото в сила решение №1709 от 24.10.2013г. по гр.д.№3509/2012г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с решение №78 от 14.02.2014г. по гр.д.№1337/2013г. на Пловдивския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение №1202/24.11.2014г. по гр.д.№4885/14г. на ВКС, ІІІ ГО. С атакуваното решение са отхвърлени исковете по чл.49, вр.чл.45 ЗЗД, предявени от Е. И. И. срещу Прокуратура на Република България, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 000 лв. и имуществени вреди в размер на 11010лв., причинени на ищеца вследствие проведено срещу него по искане на прокурор при РП П. производство по ч.н.д.1253/2011г. на ПРС за настаняване на задължително лечение по ЗЗ, приключило с отхвърлително решение. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за уважаване на исковете. На първо място – не е налице противоправно поведение от страна на ответника. Извършените от служители на ответника процесуални действия са в резултат на изрично предвидена в закона правна норма – чл.157 от Закона за здравето. Тези действия влизат в правомощията на органите на прокуратурата и в случая не са необосновани и неподкрепени с доказателства. На второ място – не са доказани причинени вреди за ищеца, които да са в причинна връзка с действията на ответника по посоченото дело. В молбата за отмяна назначеният по реда на чл.95 ГПК, вр. чл.23, ал.3 и чл.21, т.3 от ЗПП процесуален представител на Е. И. поддържа, че влязлото в сила решение е опорочено и е налице основанието на чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяната му. Молителят не е бил надлежно представляван в производството по основното дело от процесуален представител, въпреки, че е отговарял на изискванията на чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и такава е следвало да му бъде оказана. Ответникът в производството Прокуратура на Република България не взема становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: С определението по чл.307 ГПК е прието, че молбата за отмяна на влязло в сила решение е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК съдържа три различни хипотези: лишаване на страната от възможност да участва в делото; липса на надлежно процесуално представителство и невъзможност на страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Обща предпоставка и за трите хипотези е изискването съдът да е нарушил процесуални правила, в резултат на които да се е достигнало до посочените основания за отмяна. В настоящия случай се поддържа второто основание – липса на надлежно процесуално представителство. Съставът на ВКС приема, че това основание не е налице. Съдът няма вина за това, че в инстанциите по същество делото се е водило без участие на процесуален представител за ищеца, т.е. не е налице общата предпоставка на чл.303, ал.1, т.5 ГПК за допуснати процесуални нарушения от страна на съда. Съгласно чл.23 ЗПП, системата на правната помощ за осъществяване на процесуално представителство обхваща както случаите, при които представителството се изисква задължително по силата на закона /например в хипотезите на чл.29, ал.2, ал.3, ал.4 ГПК/, така и случаите, при които страна – участник в наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието налагат това – чл.23, ал.2 ГПК. Във втората хипотеза съдът не предоставя служебно правната помощ, а това става по искане на страната, чрез представяне на молба по чл.95 ГПК, съответно чл.25, ал.1 ЗПП. В настоящия случай, при разглеждане на делото в инстанциите по същество, не се е изисквало задължително предоставяне на правна помощ на ищеца за осъществяване на процесуално представителство, а това е могло да стане само по негова молба. Такава молба той не е подавал до приключване на делото във въззивната инстанция. След постановяване на въззивното решение Е. И. е подал молба вх.№2227/02.04.2014г. за предоставяне на правна помощ във връзка с подадената от него касационна жалба. Съдът се е произнесъл по нея с определение №682 от 08.04.2014г. по в.гр.д.№1337/2013г. на Пловдивския апелативен съд, с което му е предоставил на основание чл.21, ал.1, т.3 ЗПП исканата правна помощ, като е съобразил, че чл.284, ал.2 ГПК изисква приподписване на касационната жалба от адвокат. Със следващо определение №1033 от 03.06.2014г. съдът е назначил определения от АК П. адвокат С. Х.. Назначеният адвокат е извършил определените в закона действия – приподписал е касационната жалба на Е. И. и е изготвил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Посредством оказаната правна помощ се е развило касационно производство и съставът на ВКС се е произнесъл с определение по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване. В обобщение - няма нарушени от съда процесуални норми, които да са лишили ищеца от процесуално представителство и това да е довело до основанието по чл.303, ал.1, т.5, пр.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. По тази причина молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. И. И. за отмяна на влязлото в сила решение №1709 от 24.10.2013г. по гр.д.№3509/2012г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с решение №78 от 14.02.2014г. по гр.д.№1337/2013г. на Пловдивския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение №1202/24.11.2014г. по гр.д.№4885/14г. на ВКС, ІІІ ГО. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: