Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 371   София , 13 юли  2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова   ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Татяна Кънчева    при секретар Н.Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова ....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 310 /2010 г.   Производството по делото е образувано по протест на Я. Д. , прокурор при Софийската градска прокуратура ,срещу присъда № 316 от 08.10.2009 г.по внохд № 3203/2008 г.на Софийския градски съд. Сочи се в протеста /и допълненията към него /, че оправдателната присъда по отношение на подсъдимата С. К. А. е постановена в нарушение на закона и процесуалните правила. Изтъква се, че всички действия на имуществено разпореждане, извършени от измамените лица, са резултат на погрешната им представа, формирана и поддържана от подсъдимата, че ще им осигури работа в Т. С позоваване на касационните основания на чл. 348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК прокурорът отправя искане за отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото. Защитата на подсъдимата оспорва основателността на протеста, като подчертава , че няма пострадали от действията й . Частният обвинител К. Б. пледира за отмяна на оправдателната присъда. Останалите частни обвинители не изразяват становище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в ределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Софийският районен съд с присъда от 12.08.2008 г. по нохд № 3655/2006 г. признал подсъдимата С. К. А. за виновна в това , че за времето от 01.11.1999 г. до 08.12.1999 г. в гр. С., в офис на ул.”Ю”№ 22, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага въвела в заблуждение различни граждани , че ще им осигури работа в Т. и с това им причинила имотна вреда в размер на 7 080,96 лв. – големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал.1, т.5 във връзка с чл. 209, ал.1 вр. чл. 26 , ал.1 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Съдът приспаднал времето, през което по отношение на А. е изпълнявана мярката за неотклонение задържане под стража. Софийският градски съд , наказателно отделение, седми въззивен състав, с присъда № 316 от 08.10.2009 г. по внохд № 3203/2008 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимата за невинна и я оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 210, ал.1,т.5 вр. с чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.   Касационният протест срещу въззивния съдебен акт е основателен по следните съображения: Градският съд е постановил новата присъда при съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелства по делото, поради което и в нарушение на закона счел поведението на подсъдимата за несъставомерно по повдигнатото й обвинение. Установената от двете предходни инстанции фактическа обстановка не показва базисни различия. Прието е , че подсъдимата ,заедно с още трима граждани на Т. , регистрирала търговско дружество”Ж”ООД с широк предмет на дейност, но без лиценз за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа на лица в България и чужбина. Въпреки това подсъдимата осъществила контакти с потенциални желаещи да заминат на работа в Т. Сключила писмени договори със свидетелите С, К. Б. и П. Д. , по силата на които поела задължението да им осигури работа в гр. С. като готвачи и да им заплаща от 250 до 400 щатски долара. Малко по-късно подсъдимата сключила аналогични договори и със свидетелите Н за работа като дърводелец , със свидетелите И, Е. М. ,Р. Г. и Д. И. – за работа като заварчици, и със свидетеля В като професионален музикант. Всички лица предоставили на подсъдимата описаните в обвинителния акт суми за самолетни билети , летищни такси ,легализации на документи и застраховки. Първият ден за отпътуване бил уговорен за 16.12.1999 г. и за тази дата били закупени самолетни билети само за М. , Б. ,Д. , подсъдимата и свидетелката Х, която й помагала в офиса. Полетът не се осъществил , тъй като жалбодателката нямала валиден паспорт. На втората дата , когато вече билетите били за всички частни обвинители , отлитането отново се осуетило, тъй като на подсъдимата прилошало на аерогарата. За третия полет от групата бил изключен свидетеля В, тъй като парите не стигали за билети за всички. Групата пристигнала в Т. , където се оказало , че частните обвинители не могат да разчитат на никаква работа. Подсъдимата ги настанила в някакъв хотел срещу депозит , завела ги на няколко места – пазар, магазин за дискове, където се оказало ,че никой не поема ангажименти да ги наеме, след което престанала да се интересува от тях. Осемте български граждани не могли да напуснат хотела, защото собственикът задържал паспортите им до заплащане на нощувките. Това ги принудило да се обърнат към българското консулство. Консулът заплатил дължимите суми и им осигурил връщане в родината в рамките на срока на валидност на самолетните билети. На основата на тези факти въззивният съд направил следващото, решаващо за изхода на делото фактическо обобщение, което настоящият състав намира за израз на превратно тълкуване на доказателствата. Той заключил, че пострадалите предоставили на подсъдимата инкриминираните суми единствено и само за организиране на пътуването до Т. и получили срещу тях това , за което са ги дали – самолетни билети. Очевидно отношенията между свидетелите и подсъдимата били други. Нито един от частните обвинители нямал подобни туристически намерения извън целта , чието постигане им обещала С. А. – работа по определени специалности. Те не са обърнали към подсъдимата като към туроператор или агенция за продажба на билети и организиране на пътувания , а като към посредник за осигуряване на работа. Свидетелите не биха предоставили спестяванията си на С. А. за да им купи билети , ако тя не беше ги уверила/ по описания по-горе начин/, че това се налага, за да започнат работа в Т. Изводът на съда , че мотивировката на свидетелите да предат парите си на подсъдимата А. е само за да получат билети до Т. е направено в отклонение от принципните изисквания за разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно , всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. То не държи сметка за данните по делото, които разкриват по несъмнен начин водещия мотив на частните обвинители в контакта с подсъдимата- да се устроят на работа. Погрешността на разсъжденията на въззивния съд е особено явна в частта им относно свидетеля В. Той не заминал за Т. , тъй като парите му били вложени в билети за останалата част от групата /включително подсъдимата/. За него съдът бил затруднен да каже, че е получил това , за което е платил – самолетен билет. За да оправдае А. и за действията по отношение на К. , въззивният съд счел, че „вредата, понесена от К. , е свързана не с неосигуряване на работа, а с неотпътуването му за нея – обстоятелство, което не е инкриминирано от прокуратурата.”/ вж. лист 154 от досието на въззивното дело/. Отчетливо личи в този цитат избирателността на съдебния състав при оценката на доказателствата и разкъсване на причинно-следствена връзка между релевантните обстоятелства, която категорично обвързва пътуването до Т. с обещаните от подсъдимата работни места. Обобщено , вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите е изградено в нарушение на правилата на чл. 13 и чл. 14 от НПК, което формира касационното основание на чл. 348 , ал.1 , т.2 от НПК. Основаният фактически извод на съда за съответствие на разменените престации между подсъдимата и частните обвинители е опорочен от тези съществени процесуални нарушения , поради което базираната върху него констатация за липса на имотна вреда и несъставомерност на изследваната дейност на подсъдимата насочва към нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Обжалваната присъда следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд, при което да се отстранят посочените нарушения на процесуалния и материалния закон .   Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1,т.4 във вр. с чл.348, ал.1 , т.1 и т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И   ОТМЕНЯВА присъда № 316 от 08.10.2009 г. по внохд № 3203/2008 г.на Софийския градски съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ЧЛЕНОВЕ : 1.     2.