Р Е Ш Е Н И Е № 107 София, 22 юни 2017 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 395/2017 година. Касационното производство е образувано по бланков протест и допълнение към него на прокурор от Софийска градска прокуратура против присъда от 10.02.2017 г. постановена по в.н.о.х.д. № 5567/2016 г. по описа на Софийски градски съд със сочени основания за касационна проверка и отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В протеста се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд довели до ограничаване правата на прокурора. Сочи се че, съдът е игнорирал доказателства и превратно е ценил част от тях и по този начин е нарушил разпоредбите на чл. 107, ал. 5 от НПК и чл. 14, ал. 1 от НПК. В допълнението към протеста се излагат доводи, че съдът избирателно и фрагментно е анализирал събраните по делото доказателства, неправилно ги е ценил и е приел в мотивите си, че подсъдимият С. е невиновен. Сочи, че съдът е игнорирал доказателствения материал подкрепящ обвинението и е възприел изцяло защитната теза на подсъдимия. Навежда довод че, въззивната инстанция неправилно е приложила закона като е признала подсъдимия М. С. за невиновен по предявеното му обвинение по чл. 149, ал. 1 от НК, тъй като били налице достатъчно доказателства, макар и в голямата си част косвени, но водещи до единствения извод, че подсъдимият е извършил посоченото престъпление. Прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от Софийски градски съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Адвокат Г., служебно назначен особен представител на малолетната И. И. изразява становище, че въззивната оправдателна присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от Софийски градски съд. Е. С., майка и законен представител на гражданския ищец и частен обвинител И. И. изразява становище, че подсъдимият М. С. не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Подсъдимият и неговият защитник изразяват мотивирано становище, че протестът е неосновател и следва да се остави без уважение. В съдебно заседание упълномощеният защитник адв. В. З. представя писмена защита с изложени възражения срещу касационния протест. За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното: Делото е разглеждано двукратно от Софийски районен съд, като постановената осъдителна присъда по н. о. х. д. № 13933/2010 г. е била предмет на проверка по въззивна жалба на подсъдимия и е отменена от въззивната инстанция, като делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. След връщането му на Софийски районен съд е образувано н. о. х. д. № 12342/2013 год. С присъда от 26.02.2015 г. първоинстанционния съд е признал подсъдимия М. Е. С. за виновен в това, че на неустановена дата през месец април 2009 г. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] извършил действия- докато я къпел в банята й бъркал с пръсти във влагалището и й казвал „тихо, че ще ти потече кръвчицата!“ с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст - малолетната И. И. И., ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 149, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът е отхвърлил изцяло предявения срещу подсъдимия М. Е. С. граждански иск за причинени на И. И. И. неимуществени вреди в размер на 5000,00 лв. /пет хиляди лева/ от престъплението. С присъдата подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените на съдебното и досъдебното производство разноски. С присъда от 10.02.2017 г., постановена по в.н.о.х. д. № 5567/2016 г. по описа на Софийски градски съд е отменен първоинстанционният съдебен акт в частта, с която подсъдимият бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден да заплати направените по делото разноски, като го е признал за невиновен и оправдал да е извършил престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е отхвърлен гражданският иск за сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/ - причинени на И. И. И. неимуществени вреди. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира касационния протест за неоснователен. В протеста се съдържат касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК. Оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила следва да бъде разгледано първо, с оглед законовите последици от допускането му – отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от съответния стадий. По същество в протеста се твърди, че то е налице с оглед признаването на подсъдимия за невиновен, поради неизпълнени от въззивната инстанция задължения да изгради вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както и поради това че съдът не е подложил на внимателна проверка всички доказателства събрани по делото, с което е нарушил разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от НПК. Този довод не се споделя от настоящия съдебен състав. В изпълнение на задължението си по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 НПК проверяваният съд е изложил в мотивите към новата си присъда съображения, кои доказателства приема за достоверни и кои не, и защо ги отхвърля като недостоверни, която преценка е суверенно право на съда и не подлежи на касационен контрол. При проверката по делото след нов, собствен анализ на доказателствата, Софийският градски съд е достигнал до обратния извод на този, направен от първоинстанционния съд, относно виновността на подсъдимия, а именно че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин в посочения период М. С. да е извършил инкриминираните в обвинителния акт блудствени действия. На л. 4- 6 от мотивите на въззивната присъда, СГС в пространно изложение е обсъдил въпроса следва ли да бъдат кредитирани показанията на св. И. /в които се съдържат единствените преки доказателства уличаващи подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато престъпление/дадени пред съдия на досъдебното производство, с оглед ниската й възраст към този момент и годността й да дава показания. За да достигне до крайния си законосъобразен извод съдът е направил обстоен анализ на извършените три комплексни психолого- психиатрични експертизи/КППЕ/ - съответно две извършени от вещите лица К. и Г. и извършената експертиза от вещите лица З.- С., Б. и С., като същевременно е подложил на задълбочен анализ и показанията на св. И. И. дадени пред съдия по реда на чл. 223 от НПК. Изразил е мотивирано становище защо следва да бъдат кредитирани експертизите извършени на досъдебното и съдебното производство от вещите лица К. и Г., чийто извод е, че св. И. не е достигнала физическа зрялост, при която да може да е годен свидетел към момента на даване на показания пред съдия на фазата на досъдебното производство. Правилно е посочил, че в наказателното производство е необходимо по категоричен начин да се разграничи истина от неистина, за да бъде несъмнено изяснено дали деянието, в което е обвинен подсъдимият, е извършено, а от показанията на свидетелката не може категорично да бъде установено дали заявеното от нея е реално осъществил се факт, имагинерен или сугестиран. При постановяването на оправдателната присъда СГС е обсъдил и показанията дадени от св. А., пред която св. И. е заявила „ М. ми бърка в дупката“. Въззивният съд е ценил тези показания с оглед високата им доказателствена стойност, тъй като са дадени от специалист с дългогодишен педагогически опит. Правилно е стигнал до извода, че заявеното от детето пред свидетелката не е представено като нещо нередно или болезнено и по-скоро го повтаря като машинално заучено, а не като изживяно. СГС е извършил обстоен анализ и на показанията на свидетелите П. И., И. И. и К.. Тях също е съпоставил с останалия доказателствен материал и най - вече с показанията дадени от И. И. на съдебното производство, които решаващият съд е възприел с доверие и с които пострадалата отрича спрямо нея да са били извършвани от подсъдимия действията описани в обвинителния акт. След като е установил, че показанията на посочените трима свидетели не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства въззивният съд е стигнал до законосъобразния извод, че същите са насочени единствено към обосноваване на обвинителната теза, не са обективни и не следва да бъдат кредитирани при постановяване на крайния съдебен акт. Всичко изложено сочи, че въззивният съд е провел доказателствената си дейност така, че тя е съответна на процесуалните изисквания, които НПК поставя. Не са нарушени разпоредбите на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. При установената фактическа обстановка, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствените източници, Софийски градски съд е изложил убедителни съображения, защо приема, че от доказателствения материал по делото не се установява по несъмнен начин в инкриминирания период подсъдимият М. С. да е извършил посочените в обвинителния акт действия и правилно го е оправдал по повдигнатото обвинението по чл. 149, ал. 1 от НК. По изложените съображения, ВКС намери, че релевираните в касационния протест основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК не са налице, поради което не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. Протестът е неоснователен и като такъв, следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, трето н.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 10.02.2017 г. постановена по внохд № 5567/2016 г. на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: