Ключови фрази
Средна телесна повреда * средна телесна повреда


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 545

София, 07 януари 2013 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар: Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 1680/2012 година
Производството по делото е по реда на чл. 419 и сл. от НПК, образувано по искане на осъдения Т. С. И., за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 83/04.06.2012 г., постановено по ВНОХД № 21/2012 г. от Окръжен съд – Габрово, с което е изменена осъдителната присъда на Районен съд - Севлиево.
С първоинстанционната присъда № 4/13.01.2012 г., постановена по НОХД № 529/2011 г., подсъдимият Т. С. И. е бил признат за виновен в това, че на 08.08.2011 г. причинил на И. В. Г. средна телесна повреда – престъпление по чл. 129, ал.1 от НК. Наложеното наказание е една година и шест месеца лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че по същото време и на същото място е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл безпричинен побой на И. Г. – престъпление по чл. 325, ал.1 от НК. Наложеното наказание е десет месеца лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал.2 от НК е присъединено и наказанието „обществено порицание”. Приложена е разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК по отношение на предходно условно осъждане. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия И. като същият е осъден да заплати на гражданския ищец И. Г. сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
С въззивното решение, постановено по жалба на подсъдимия И., присъдата е изменена, както следва : отменена е в наказателно-осъдителната й част, с която И. е бил признат за виновен по обвинението по чл. 325, ал.1 от НК и осъден на десет месеца лишаване от свобода; в частта й относно приложението на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена.
С искането за възобновяване осъденият И. оспорва потвърденото осъждане по чл. 129, ал.1 от НК, позовавайки се на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.
В съдебното заседание пред ВКС осъденият Т. С. И. и процесуалният представител, назначен по реда на чл. 94, ал.3 от НПК, поддържат искането за възобновяване.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното :
І. В саморъчно изготвеното искане и представената от осъдения писмена защита се атакуват изводите на предходните инстанции за авторството на деянието, като се изтъкват съображения за нелогичен и едностранчив анализ на доказателствата, в това число и липса на доказателства за обективно настъпилия резултат – средна телесна повреда.
Искането на осъденото лице за възобновяване на делото е неоснователно.
Доводите на осъдения И. за съществени процесуални нарушения, допуснати при установяване на фактите, относими към предмета на доказване, не намират подкрепа в данните по делото. Изводът за авторството на престъплението по чл. 129, ал.1 от НК е подкрепен логично от доказателствената съвкупност. Всички очевидци на инцидента - свидетелите Г. С., Н. Хачерян и А. К., пристигнали заедно с осъдения И. на местопрестъплението, пострадалият Г., неговата сестра свидетелката Г., свидетелите Цаперов и А., последователно и безпротиворечиво съобщават еднопосочни данни за срещата между Г. и осъдения И., приключила с нанасяне на удари от последния в областта на главата и тялото на пострадалия. Гласните доказателствени средства са в синхрон и с експертното мнение относно вида, характера и начина на причиняване на увредите на пострадалия Г..
Защитната теза на осъдения И., отричащ присъствието си на мястото на инцидента, правилно е приета за компрометирана. Показанията на свидетеля П. Б., представени в подкрепа на така поддържаната теза, са надлежно обсъдени и с основание отхвърлени като недостоверни, поради тяхната изолираност и противоречие с останалите гласни доказателствени източници.
Въззивният съд не търпи упрек и относно квалификацията на деянието по чл. 129 от НК. Въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие, допуснал и приел СМЕ с вещо лице, специалист по дентална медицина и разпит на нови свидетели, поискани от защитата. По експертен път още веднъж е установено, че при нанесените удари по главата на пострадалия е избит горен ляв зъб, степента на загубата му и последицата от това – затруднение на дъвченето и говоренето. Съжденията на въззивния съд в тази връзка са напълно съответни и на цитираната в решението задължителна практика (ППВС № 3/79 г.).
Доказателствената информация, получена чрез разпита на допуснатите от въззивния съд свидетели С. и П. (полицейски служители), не допринася за защитната теза на осъдения така, както се смята в искането за възобновяване. Тези свидетели освен, че изнасят данни за повода, по който са посетили мястото на инцидента след неговото приключване, съобщават и данни за изявленията, направени от присъстващите там лица, относно автора на побоя, нанесен на пострадалия. Фактът, че след това свидетелите са открили подсъдимия в дома му съвсем не изключва действията на последния по нанасянето на телесната увреда на пострадалия, при наличните данни за незабавното му отдалечаване от мястото на инцидента.
ІІ. Макар, че решението на въззивния съд по отношение на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК е извън предмета на настоящето производство, тъй като тази му част не е изрично оспорена в искането за възобновяване, Върховният касационен съд намира за нужно да отбележи следното : Въззивното решение в неговата изменителна част, с която е отменено осъждането на подсъдимия И. за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК буди недоумение, защото както изменението, така и отмяната на първоинстанционната присъда предполага упражняване на правомощия на въззивния съд, точно посочени в закона - чл. 334, чл. 335, чл. 336, чл. 337 от НПК.
Отстраняването на този процесуален недостатък на въззивното решение сега е непостижимо, тъй като производството пред касационната инстанция е инициирано от осъдения И., оспорващ само отговорността си по чл. 129 от НК. Д., направен от защитата в съдебното заседание, срещу осъждането му по чл. 325 от НК, постановено от първата инстанция, очевидно не държи сметка за резултата от въззивния съдебен акт. При така сложилата се процесуална ситуация отмяната на решението в изменителната му част, с която е отменено осъждането по чл. 325 от НК, би било във веда на осъдения, което изключва възможността за намеса на ВКС. По идентичен начин стои и въпросът за неправилността на съдебните актове при определяне режима и типа на затворническото заведение относно изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, приведено на основание чл. 68, ал.1 от НК.
С оглед на изложеното и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. С. И. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 83/04.06.2012 г., постановено по ВНОХД № 21/2012 г. от Окръжен съд – Габрово.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.