ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 70   София, 29. януари 2010 г.     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Борислав Белазелков                                                 ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова                                                                         Марио Първанов   като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 30 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 12.08.2009 г. по ч.гр.д. № 6882/2009, с което е потвърдено разпореждане за връщане на исковата молба. Недоволен от определението е жалбоподателят Д. С. Д., представляван от адв. К от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за служебното задължение на съда да квалифицира предявените искове според фактите, които се твърдят в основанието на исковата молба и съдържанието на претендираните права, посочени в нейния петитум и задължението на съда да разгледа всяка подадена молба за защита, които имат има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивнта инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като не са изпълнени указанията за посочване в какво се изразяват претъпените вреди, в случай че се претендира обезщетение за заболяване, причинено от работа при нездравословни и опасни условия на труд. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят крайното решение на съда и се разрешават противоречиво от съдилищата. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че неправилно въззивният съд е приел, че подадената искова молба е нередовна. Макар и неясно, объркано и многословно написана, от съдържанието на исковата молба може да се извлече, че ищецът претендира да не са му осигурени здравословни и безопасни условия на труд предвид въведените с И. за работата на пазителите в музея ограничения да спи, чете, пее, разговаря, яде, пие, пуши, употребява наркотици и други упойващи средства и да приема и предава предмети. Работата при тези условия в продължение на две години и половина, без да е довела до заболяване, му е причинила душевни страдания, изразяващи се в преумора, чувство за безсилие и нарушаване на съня, за обезщетяването на които той претендира сумата 40.000 лева за неимуществените и 8,000 лева за имуществените вреди. Правната квалификация на предявеният иск е чл. 49 ЗЗД, но съгласно чл. 104, т. 4 ГПК той подлежи на разглеждане от Софийския районен съд, тъй като претендираните вземания произтичат от отношения по трудов договор. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Софийския градски съд от 12.08.2009 г. по ч.гр.д. № 6882/2009. ОТМЕНЯ определението на Софийския градски съд от 12.08.2009 г. по ч.гр.д. № 6882/2009. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.