6 РЕШЕНИЕ № 157 гр.София, 20 юни 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Христина Михова н. д. № 559/ 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подсъдимия Е. Д. А., чрез защитника – адвокат В. М., срещу решение № 10, постановено на 20.03.2017 год. по ВНОХД № 281/2016 год. по описа на Бургаския апелативен съд. В жалбата се сочи касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НК, като се твърди, че въззивният съд не е изложил мотиви относно отмяната на първоинстанционната присъда в частта, с която е отложено изтърпяването на наказанието на основание чл. 66 от НК. Излагат се и съображения за явна несправедливост на определената санкция, която не била съобразена с положителните данни за личността на подсъдимия. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като се постанови отлагане на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок, съобразно разпоредбата на чл. 66 от НК. Постъпило е писмено възражение от всички частни обвинители, подадено от техния повереник - адвокат Г. Д.. В него се изразява становище, че определеното от въззивния съд наказание е справедливо и съобразено с обществената опасност на деянието и неговите тежки последици не само като конкретен престъпен резултат- смърт на две лица и телесни повреди на още петима пострадали, но и отражението върху живота на семействата на загиналите. В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа жалбата и прави искане за уважаването й по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за справедливост на обжалвания въззивен акт, като пледира за потвърждаването му. Повереникът и частните обвинители В. Д. и М. А., пледират за потвърждаване на въззивното решение като правилно и справедливо. В последната дума подсъдимият моли съда да отложи изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият А. е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. С присъда № 9, постановена на 30.03.2016 год. по НОХД № 118/2016 год., Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Е. Д. А. за виновен в това, че на 14.05.2015 год. по АМ „Т.“, км. 236, в землището на Н. З., при управление на МПС- л.а. „Мерцедес В.“ с рег. [рег.номер на МПС] , регистриран на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – К., с посока на движение [населено място], нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП, вследствие на което предизвикал ПТП с движещото се пред него МПС- товарен автомобил „К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], [населено място], управляван от Р. Г. и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - В. Й. Д. и Й. А. А. и средна телесна повреда на В. Х. А., поради което и на основание чл. 343, ал.4, вр. с ал.3, пр.3, б. „б“, пр.1, вр. с ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1 вр. с чл. 54 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда на подсъдимия е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири години. Посочената присъда е била обект на въззивна проверка по повод постъпил протест на БОП в частта относно наложеното на подсъдимия наказание и отлагане на неговото изтърпяване. При първото въззивно разглеждане на делото, първоинстанционната присъда е била потвърдена, като постановеното въззивно решение е било отменено от ВКС, НО, ІІ – ро н.о. с решение № 274/12.12.2016 год., а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При второто въззивно производство е постановено решение № №10/20.03.2017 год. по ВНОХД № 281/2017 год., предмет на настоящата касационна проверка, с което Бургаският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като я отменил в частта, с която изтърпяването на наложеното наказание три години лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 57, ал.1, т.3, вр. с чл. 58, т.3 от ЗИНЗС въззивният съд е определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието и е потвърдил присъдата в останалата й част. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от оправомощено лице, срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл. 346 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав не констатира допуснати от предходната съдебна инстанция нарушения на правилата, свързани с определяне на наказанието, каквито доводи се правят в касационната жалба. Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки съгласие да не се събират доказателства за тях. При това положение, съобразявайки се изцяло с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, които е редуцирал с една трета и е постановил той да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три години. За да приеме, че не е необходимо така определеното наказание да бъде изтърпяна ефективно, първоинстанционният съд се е позовал на данните за личността на подс. А. - неосъждан, с добри характеристични данни, без нарушения на трудовата дисциплина, семеен и отговорен родител. Въззивният съдебен състав преценявайки справедливостта на така определената от първоинстанционния съд санкция е счел, че за постигане целите на наказанието е необходимо санкцията „лишаване от свобода“ за срок от три години да бъде изтърпяна ефективно. Основният упрек към въззивната инстанция, посочен в жалбата на подсъдимия е, че във въззивното решение не са изложени мотиви по отношение на отмяната на първоинстанционната присъда в частта относно приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Това възражение е неоснователно, тъй като в атакувания съдебен акт апелативният съд е мотивирал подробно становището си за това, че в конкретния случай не са налице законовите предпоставки, за да бъде приложен институтът на условното осъждане, преди всичко с оглед тежестта на настъпилия вредоносен резултат - смъртта на две лица и средна телесна повреда на още едно лице, като е акцентирал е на обстоятелството, че само така могат да бъдат постигнати целите на генералната превенция. Въззивният съд е отговорил на възраженията, изложени в протеста на ОП - Сливен и на тези на частните обвинители, изразени в подадените от тях жалби. Вярно е, че е налице известен дефицит в мотивировката на въззивната инстанция, но волята й е ясна и не поражда съмнение. На следващо място, преценката на въззивния съд за това, че за постигане целите, визирани в чл. 36 от НК, е необходимо наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно от подс. А., е правилна и законосъобразна и изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. В ППВС №1 от 1983 год. е посочено, че неоправдано се проявява снизхождение по отношение на извършителите на престъпления по транспорта, като не се отчита техният ръст и динамика. Указанията, които се дават с това постановление към съдилищата е да изследват всички обстоятелства, свързани с тежките общественоопасни последици и тежестта на конкретните престъпления, формата и степента на вината, характера на нарушението на правилата за движение, личността на дееца като гражданин и водач на МПС. Съгласно това постановление, е необходима по-строга наказателна практика, отговаряща на изискванията на специалната и особено на генералната превенция. ППВС № 1/1983 год. не само не е загубило своята сила, но е особено актуално днес, когато се бележи значителен ръст на ПТП с резултат причинена смърт и то на повече от едно лице. Обществената нетърпимост към този вид престъпления е явно изразена и насочена към недопустимата толерантност, която се проявява, като се изхожда единствено от обществената опасност на дееца, а се игнорира високата степен на обществена опасност на посочения вид престъпления, с оглед преди всичко на техните тежки последици за живота и здравето на гражданите и отражението им върху обществото като цяло. При това е недопустимо да се игнорират целите на генералната превенция пред тези на специалната, ориентирани преди всичко към поправяне и превъзпитаване на дееца. Вярно е, че в конкретния случай подсъдимият е с ниска степен на лична обществена опасност, както правилно е отчетено от предходните съдебни инстанции - не е осъждан, ползва се с отлични характеристични данни по месторабота, семейно ангажиран човек, полагащ грижи за детето си. Обществената опасност на деянието му, обаче, е висока не само предвид съставомерния резултат, който е отчетен от законодателя при определяне рамките на наказанието за този вид престъпление, но и преди всичко с оглед неблагоприятните му последици, както за загиналите и ранените при причиненото от него произшествие, така и за техните близки. В този смисъл напълно основателно е възражението на частните обвинители, че общественоопасните последици не се измерват само със съставомерния резултат, а с отражението, което те дават върху останалите членове на обществото. Загиналите при произшествието две лица, не са само част от статистиката. Те са били пълноправни български граждани, които поради спецификата на длъжностите, които са изпълнявали и характера на служебните им задължения, са били призвани да защитават държавната граница от нелегално преминаващи лица. Двамата загинали са били млади мъже, в разцвета на жизнените си сили, които са издържали своите семейства, давайки им материална и морална подкрепа. Смъртта им лишава завинаги техните съпруги, синове, дъщери и родители от грижата, опората и емоционалната им близост. Не са за пренебрегване и физическите и емоционални травми причинени от произшествието на още четири лица, едно от които е получило средна телесна повреда, а станалите по-леки наранявания. Общественоопасните последици на осъщественото от подсъдимия престъпление засягат широк кръг от лица, което предопределя по-високата степен на обществена опасност на деянието, а оттам и необходимостта от по-тежко санкциониране на дееца. Характерът на допуснатото нарушение на правилата за движение, намиращо се в причинна връзка с настъпилия резултат, също е от значение при определяне на санкцията и начина на нейното изтърпяване. В конкретния случай подсъдимият не е съобразил, че отговаря с действията си за живота и здравето на седем лица, което е изисквало от него максимална концентрация и внимание, особено при високата скорост, с която е управлявал МПС. Нехайството, което е проявил и неглижирането на това задължение са довели до тежкия съставомерен резултат, а това изисква неговото дисциплиниране в посока стриктно спазване на правилата за движение, чрез по-интензивно въздействие на наложената му санкция „лишаване от свобода“, която следва да бъде изтърпяна ефективно. Това се налага и за постигане целите на генералната превенция, поради обстоятелството, че несъобразената скорост е нарушение, което според статистическите данни, е най-честата причина за настъпването на тежки пътни произшествия. Предвид това е необходима по-строга наказателна репресия, с цел дисциплиниране не само на подсъдимия, но и на останалите водачи на МПС към стриктно спазване на правилата за движение, особено на тези, свързани с избора на скорост на движение. Постановеното в този смисъл въззивно решение е правилно и законосъобразно, поради което настоящият съдебен състав не намира основание за неговото изменение. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10, постановено на 20.03.2017 год. по ВНОХД № 281/2016 год. по описа на Бургаския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.