Р Е Ш Е Н И Е № 199 гр. София, 17.08.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ИСКРА ЧОБАНОВА разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 329/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по касационен протест на САП срещу решение № 537 от 21.12.2016 г. на Софийски апелативен съд, НО, 6-ти състав, постановено по ВНОХД № 1029/2016 г. по описа на същия съд. В протеста са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като към ВКС е отправено искане на основание чл.354 ал.3 т.2 и т.3 вр.ал.1 т.4 от НПК да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Според прокурора от Софийска апелативна прокуратура решението на САС е незаконосъобразно. С него е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не е приложен законът, който е следвало да се приложи – чл.119 вр.чл.115 от НК. Твърди се още, че до този резултат се е стигнало поради неправилната оценка на доказателствените източници, което е и съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на страните, поддържащи обвинението. В протеста се съдържа подробен анализ на доказателствената съвкупност, въз основа на който се обосновава извод, че спрямо правилно оцененото като неправомерно нападение от страна на пострадалия, защитата на подсъдимия е превишила пределите на неизбежната отбрана, защото с оглед конкретните обстоятелства явно не съответства на характера и опасността му съгласно чл.12 ал.2 от НК. Твърди се още, че изводът за действие на подсъдимия М. в условията на чл.12 ал.1 от НК се основава на превратна оценка на заключението на съдебномедицинската експертиза, според която удар с телескопична палка може да причини смърт, ако е насочен в жизнено важен орган на човешкото тяло. Това принципно заключение според прокурора от САП не може да бъде отнесено към конкретния случай, тъй като от една страна, за да настъпи такъв резултат е нужно ударът да е достатъчно силен, каквито доказателства нямало поради липса на следи по тялото на подсъдимия. От друга страна, липсвали доказателства и за това, пострадалият Т. да е насочил удар с палката в главата на подсъдимия М. – т.е. надлежно събраните доказателства сочели, че ако изобщо подсъдимият е бил ударен, то ударът не е бил в жизнено важен орган на тялото му или не е бил особено силен. Въз основа на собствената си оценка на доказателствените източници, прокурорът от САП обосновава извод за умишлено причинена смърт на Е. Т. от подсъдимия М. в условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като е действал под влияние на негативни емоции към пострадалия – независимо че е могъл, за времето, през което Т. е пресичал улицата, да се подготви и предприеме необходимите ограничителни действия до идване на полицейските служители дори без да бяга. Въз основа на изложените съображения САП претендира, че вътрешно убеждение на съда се основава на погрешна оценка на фактите и доказателствата по делото и е формирано в нарушение на разпоредбата на чл.14 ал.1 от НПК, изискваща обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по него. С оглед на това предлага решението на САС да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание на ВКС прокурорът от ВКП поддържа касационния протест по изложените в него съображения. Подсъдимият М. М., редовно призован се явява лично и с упълномощения си защитник – адв.П.. Не се явява упълномощеният му защитник – адв.М., но подсъдимият не прави възражение за разглеждане на делото в негово отсъствие. Подсъдимият М. и адв.П. изразяват становище в подкрепа на постановеното от САС решение и молят същото да бъде оставено в сила, а протестът на САП като неоснователен – да бъде оставен без уважение. Частните обвинители и граждански ищци Т. Т. и Я. Т., редовно призовани се явяват лично и с повереника си – адв.З.. Същите поддържат тезите, изложени в протеста и молят той да бъде уважен, като решението на САС бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда от 28.06.2016 г., постановена по НОХД № 2519/2015 г., Софийският градски, НО, 26-ти състав съд е признал подсъдимия М. М. М. за невиновен в това, на 01.09.2014 г. в [населено място], при превишаване пределите на неизбежната отбрана умишлено да е умъртвил Е. Я. Т., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.119 вр.чл.115 от НК. Със същата присъда СГС, НО, 26-ти състав е отхвърлил предявените от Т. С. Т. и Я. Ц. Т. граждански искове против подсъдимия М. М. М. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер на по 200 000 /двеста хиляди/ лева за всеки един от тях като неоснователни. С оглед изхода на делото, разноските са оставени за сметка на държавата. По протест на СГП и жалба от частните обвинители и граждански ищци чрез повереника им – адв.З. срещу първоинстанционната присъда, било образувано ВНОХД № 1029/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 6-ти състав, който с решение № 537 от 21.12.2016 г. на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 от НПК потвърдил изцяло присъдата на СГС. Касационният протест е допустим –подаден е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.2 вр.ал.1 пот НПК в срока по чл.350 ал.2 от НПК, срещу акт, подлежащ на касационна проверка по чл.346 т.1 от НПК. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен. Отправените срещу въззивното решение възражения по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на САС, въз основа на които са формирани изводите за липса на превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.119 вр.чл.12 ал.2 от НК в предприетата от подсъдимия защита на телесната му неприкосновеност, което е дало основание за неговото оправдаване. В този именно смисъл са подробно изложените доводи в подкрепа на поддържаната от държавното обвинение теза за явно несъответствие на защитата с характера и опасността на нападението по смисъла на чл.12 ал.2 от НК, обоснована с конкретните обстоятелства на инкриминирания инцидент. Предвид отправените към настоящата инстанция искания за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, представителят на прокуратурата на практика претендира ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Нееднократно ВКС е подчертавал в актовете си, че не разполага с такива правомощия, тъй като самият процесуален закон не ги допуска. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелно касационно основание за проверка на въззивните съдебни актове. ВКС следи за юридическата им правилност въз основа на фактическата обстановка, изложена в тях, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и тяхната пълнота. Съобразно тези принципни постановки ВКС обсъди възраженията на прокурора от САП единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че при конкретно установената фактология на събитията подсъдимият М. е действал в пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК. Приетите за установени от Софийския апелативен съд фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ на всяко едно от доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната взаимовръзка (стр.11 – стр.14 от решението на САС), който ги подкрепя изцяло. Основните доводи, изложени в касационния протест срещу решението на САС се свеждат до оплакванията, че: съдът неточно е интерпретирал показанията на свидетелите – полицейски служители Ш. и Ч. относно насочеността на удара с палка от страна на пострадалия спрямо подсъдимия М., а заключението на СМЕ относно възможността от удар с палка като инкриминираната в областта на главата да бъде причинена смърт, е оценил превратно. Обосновава се, че липсата на констатирани увреждания от удар с палка по тялото на подсъдимия с изключение на едно, разположено по вътрешно-страничната повърхност на лявото му бедро (за което също липсвали доказателства, че е причинено от пострадалия) може да се обясни, или с липсата на нанесен удар в жизненоважна част от тялото на подсъдимия или че ако е имало такъв удар, то той не е бил особено силен. Изводът, който се прави въз основа на тези доводи е, че макар и противоправно, нападението от страна на пострадалия не е било с такъв интензитет и сила, че лишаването му от живот да е било оправдано. В касационния протест е игнориран същественият факт, че всички съдържащи се в него доводи и възражения са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция в атакуваното решение и са получили изчерпателни отговори съобразно изискванията на чл.339 ал.2 от НПК. Те изцяло се споделят от ВКС, поради което не следва да се възпроизвеждат отново. При тези констатации относно процесуалната дейност на въззивната инстанция, релевираните в касационния протест претенции за неправилно възприемане фактологията на деянието разкриват единствено субективното несъгласие на касатора с оправдаване на подсъдимия, което не представлява касационно основание по чл.348 ал.1 от НПК. Касационната инстанция не споделя залегналите в протеста упреци срещу въззивния съд за това, че е интерпретирал доказателствата в полза на защитата и в ущърб на обвинението. Тъкмо обратното. От съдържанието на проверявания съдебен акт става ясно, че след детайлен анализ на всеки един от доказателствените източници съдът е приел за достоверни и е кредитирал всички представени от обвинението такива, с изключение на показанията на св.Д. Д. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК, мотивирайки се с тежкото й емоционално състояние към момента на проведения разпит от разследващия орган и оказвания й натиск да представи инцидента като престъпление от ревност. Този извод не е произволен, а е подкрепен от показанията на св.Д. Д. (майка на първата свидетелка), от които се установява състоянието, в което се намирала дъщеря й по време на разпита на досъдебното производство. Наред с това оценката на показанията на св.Д. Д. от съдебната фаза като достоверни е изведена на базата на анализа на показанията на свидетелите-очевидци Ш. и Ч., както и на обясненията на подсъдимия М.. Обсъдени поотделно и в своята взаимовръзка тези гласни доказателствени източници са довели контролирания съд до логичните изводи за това, че пострадалият Т. е предприел нападение спрямо подсъдимия, отправяйки заплахи към него, като извадил и разгънал телескопична палка, пресичайки тичешком пътното платно и замахнал към него отгоре-надолу. От цитираните гласни източници на доказателства се установява още, че ударът в главата на подсъдимия бил избегнат от последния поради инстинктивната му реакция – свил се и се навел. В този смисъл доводът в протеста за това, че липсата на следи от увреждания с палка по тялото на подсъдимия сочи за липса на нападение с интензитет и сила да застраши живота му е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Оценката на инстанциите по фактите за това, че физическите данни на пострадалия Т., неговите характерови особености и последиците от предходен физически сблъсък между него и подсъдимия М., ведно с внезапността и средството на нападението (метална телескопична палка) определят последното по характер и опасност като животозастрашаващо, изцяло се приема и от настоящия съдебен състав. Този извод се подкрепя категорично и от заключението на СМЕ, според което при удар с палка, идентична с тази – веществено доказателство по делото по жизненоважен орган на човешкото тяло, каквато е главата, настъпването на смърт е възможен резултат. В конкретния случай липсата на такъв удар и свързано с него тежко увреждане на подсъдимия се дължи единствено на реакцията на последния и не може да се цени като доказателство за ниско по интензитет и сила нападение, нито да послужи като аргумент в подкрепа на твърдението за превратна оценка на експертното заключение от страна на решаващия съдебен орган. Изложените до тук съображения относно изчерпателния анализ на прецизно събраната и проверена доказателствена съвкупност, водят и до извод за законосъобразност на проверявания съдебен акт, във връзка с който оплакването за наличие на нарушение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК следва да бъде оценено като неоснователно. Изяснените обстоятелства във връзка с предприетото от пострадалия Т. нападение – внезапност, средство (метална телескопична палка), физическо превъзходство на нападателя, демонстрирано в предходен физически сблъсък с подсъдимия, избухливият характер на пострадалия, нагнетените взаимоотношения между двамата в резултат на взаимните заплахи със саморазправа и дори с убийство – определят същото като застрашаващо живота на подсъдимия, поради което защитните му действия са оправдани предвид засегнатите обществени отношения. Създалата се динамична ситуация е изисквала от него бърза реакция, за да защити собствения си живот, поради което не е имал възможност за преценка относно средството за защита и насочеността на удара спрямо пострадалия с оглед избягване на жизненоважна част от тялото му. В подкрепа на извода за действие на подсъдимия М. в условията на неизбежна отбрана е и обстоятелството, че е нанесъл само един удар с нож, след което преустановил защитата, тъй като нападението било отблъснато. Този извод не може да бъде разколебан поради развитието на събитията през светлата част на денонощието и наличието на много хора, включително полицейски служители в близост до мястото на инцидента. Тези обстоятелства са били известни и на пострадалия Т., който независимо от тях не се е поколебал да предприеме противоправното нападение спрямо подсъдимия, изходът от което е могъл да бъде неблагоприятен за последния при липса на предприета от него адекватна защита. Подробни аргументи в тази насока, споделяни от настоящия съдебен състав, са изложени в решението на контролирания съд (стр.15 – стр.16), поради което не следва отново да се възпроизвеждат. С оглед изложеното ВКС прие, че крайните изводи на инстанциите по фактите за това, че подсъдимият М. М. е действал при неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, поради което не е извършил престъпление по чл.119 вр.чл.115 от НК не са в нарушение на материалния закон и не са направени в нарушение на процесуалните правила, посочени в касационния протест. Ето защо оплакванията за наличие на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК не могат да бъдат споделени и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 537 от 21.12.2016 г., постановено по ВНОХД № 1029/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.