5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 243 София, 02.04.2012 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч.т.дело № 964/2010 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2480 от 10.09.2010 г. по ч.гр.д. № 2306/2010 г. на Пловдивски окръжен съд. С обжалвания акт е оставена без уважение частната му жалба срещу постановеното от Карловския районен съд определение № 881 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 1223/2010 г. за отхвърляне на подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК против ЕТ Н. И. П. с фирма „Г. – Н. П.” в качеството му на издател и срещу Н. И. П. като авалист за солидарното заплащане на сумата 8 591 лв., дължими по запис на заповед, както и направените по делото разноски. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно и моли за отмяната му и за уважаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК. Развива подробни съображения срещу извода на съда за липса на индивидуализация на претендираното вземане, като счита, че посочването на основанието на вземането е извършено чрез посочване на вида на документа и датата на издаването му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане касационно обжалване се сочи това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречието на въззивното определение с трайната практика на съдилищата, обективирана в приложени от него заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове, издадени въз основа на документи по чл.417, т.9 ГПК, които в заявленията са били индивидуализирани само с датата на издаването им, като се поддържа, че в голямата си част те са за незаплатената част от сумите, за които са издадени записите на заповед. Ответникът Н. И. П. не е заявил становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт. За да потвърди определението на Карловския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, въззивният съд споделил изводите на първоинстанционния съд за нередовност на заявлението, изразяваща се в липсата на индивидуализация на претендираното вземане.Изложени са съображения, че като документ, от който произтича притезанието е посочен запис на заповед от 25.10.2007 г., но не са били посочени задължителните му по чл.535 ТЗ реквизити, необходими, за да се индивидуализира правопораждащият вземането факт. Изтъкнато е и несъответствието между сумата, за която ценната книга е издадена и посочения в заявлението размер на вземането, като освен това е посочено, че от него не може да се направи извод дали сумата се търси за заплащане от две различни лица, съответно в качеството им на издател и авалист и ако е така, то не е посочено кое е второто лице. И обратното, ако заплащането се търси само от едно лице – Н. И. П., регистриран като едноличен търговец, не е посочено защо това се прави на две различни правни основания – един път като издател и втори път като авалист по записа на заповед. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Настоящият състав намира, че поставените от частния касатор правни въпроси за редовността на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, в което същият е индивидуализиран само с датата на издаване и с което се търси само част от вземането, материализирано в него, като обусловили отхвърляне на заявлението се явяват значими за изхода на делото и попадат в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК - основна предпоставка за допускане на касационното обжалване. Доколкото въпросите са решавани противоречиво от съдилищата, видно от приложените към частната касационна жалба доказателства (заповеди за изпълнение, издадени по заявления със съдържание, сходно на настоящето заявление) и при съобразяване на обстоятелството, че заповедта за изпълнение може да се обжалва само в частта за разноските (чл.413, ал.1 ГПК) и в частта за незабавното изпълнение (чл. 419 ГПК), следва да се приеме, че въпреки липсата на отметка за влизането им в сила, се налага извод, че е осъществена и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разгледана по същество частната касационна жалба е частично основателна. Съобразно изричното препращане в чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК, заявителят е длъжен изчерпателно да посочи всички онези фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, в които основанието, обуславящо правото на кредитора да го претендира от всеки един от длъжниците, несъмнено се включва - арг. от чл. 121 ГПК. Когато вземането се основава на документ по чл.417, т.9 ГПК, какъвто е разглеждания случай, това задължение се изчерпва с посочване на общите му белези, които са видът на ценната книга и датата на издаването й. Нейните задължителни реквизити не се обхващат от това задължение, както неправилно е приел въззивния съд, тъй като преценката за наличието им се прави въз основа на самия документ, приложен за удостоверяване на подлежащо на изпълнение притезание, предмет на заповедния иск. Несъмнено, сумата, която издателят се задължава да плати е един от задължителните реквизити на записа на заповед – чл.535, т.2 ТЗ. По аргумент от чл.492, ал.1, т.2 ТЗ, към който препраща разпоредбата на чл.537 ТЗ, поемателят не може да откаже да приеме частичното плащане, предложено му издателя на записа на заповед. След като законът допуска частичното погасяване на менителничното задължение, обстоятелството, че със заповедният иск не се претендира пълния му размер е ирелевантно към въпроса за редовността на записа на заповед от външна страна. По изложените съображения настоящият състав приема за правилна практиката, обективирана в приложените към частната касационна жалба заповеди за незабавно изпълнение, издадени за незаплатената част на сумите по записи на заповед, които в заявлението са индивидуализирани с общите им белези – видът на ценната книга и датата на издаването й, в противоречие с която въззивният съд е разрешил поставените от частния касатор въпроси. Изводите на въззивния съд за нередовност на заявлението, изведени от липсата на конкретизация относно субектите, посочени като длъжници, респ. на основанията, ако сумата се търси само от физическото лице са направени в противоречие със съдебната практика. Последователно в същата е застъпено становището, че с признаване качеството на търговец на физическото лице не възниква нов правен субект. Едноличният търговец не се раздвоява юридически, затова той отговаря с едно и също имущество както за задълженията, възникнали в резултат на упражняването на търговска дейност, така и за тези, възникнали в качеството му на ФЛ. От това на първо място следва извода, че посоченият в заявлението длъжник както в качеството му на издател, така и като авалист по процесния запис на заповед е единствено физическото лице Н. И. П., а не едноличният търговец. Вярно е, че поради съвпадане на качествата, това лице не може да отговаря и на двете основания. Задължението на менителничния поръчител има самостоятелен, неакцесорен характер спрямо задължението на издателя на ефекта. Независимо от прогласената от закона солидарност, издателят на ценната книга и неговият авалист имат положението на обикновени другари както в исковото, така и в заповедното производство, поради което съдът дължи произнасяне по всяко от заявените основания. Поначало авалът е специфично за менителничните сделки обезпечение. Авалът е абстрактен, формален, реален и едностранен договор, по силата на който едно лице (авалист) поема задължение да изпълни менителничния дълг на друго лице (хонорат). От посочената характеристика на менителничното поръчителство се налага извода, че издателят на записа на заповед не може да обезпечи собственото си задължение чрез неговото авалиране. Следователно валидно менителнично правооотношение в разглеждания случай е възникнало само с издателя на процесния запис на заповед, на което основание заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е основателно. Поради изложените съображения обжалваният съдебен акт в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определението по гр.д.№ 1223/2010 г. на Районен съд- Карлово в частта, с която е оставено без уважение искането му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист по чл.417, т.9 ГПК против [фирма] за сумата 8 591 лв., дължими по запис на заповед от 25.10.2007 г. следва да бъде отменен, а делото върнато на Районен съд – Карлово с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя му Н. И. П.. В останалата част определението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2480 от 10.09.2010 г. по ч.гр.д. № 2306/2010 г. на Пловдивски окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 2480 от 10.09.2010 г. по ч.гр.д. № 2306/2010 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение № 881 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 1223/2010 г. на Районен съд – Карлово в частта, с която е оставено без уважение искането му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист по чл.417, т.9 ГПК против [фирма] за сумата 8 591 лв., дължими по запис на заповед от 25.10.2007 г. ВРЪЩА делото на Районен съд – Карлово с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист за сумата 8 591 лв. в полза на [фирма], [населено място] против Н. И. П. в качеството му на издател на запис на заповед от 25.10.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на паричното задължение и съдебно-деловодните разноски. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното определение в останалата му част. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: