Р Е Ш Е Н И Е № 270 София, 26.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 12 юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1056 /2011 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 213 от 21.03.2012г. по касационна жалба на Л. С. Ж. и Б. Б. Ж. е допуснато касационно обжалване на решение № 788 от 25.10.2010г. по гр.д.№ 118/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 17.03.2008г., постановено по гр.д.№ 125/2007г. от Монтански окръжен съд в частта с която е уважен иска на А. И. А. и Й. П. А., като ответниците Л. С. Ж. и Б. Б. Ж. са осъдени да им заплатят сумата 5500 лв. обезщетение за лишаване от ползване и разноски до размер 548,32 лв.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон чл. 70, ал.3 от ЗС във вр. с чл. 71 от ЗС, които съдът не е приложил правилно, тъй като нормата на чл. 70, ал.3 от ГПК приравнява по права владелеца по предварителен договор на добросъвестния владелец, а не го прави такъв. Ответниците по касация оспорват жалбата, позовават се на нормата на чл. 89 от ЗЗД, постановяваща разваляне на договора по право ако не може да бъде изпълнен и обратното действие на развалянето, изискващо пълна реституция на даденото и на всичко, което се дължи на собственика. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд - Монтана, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. Предявен е иск по чл. 59 от ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване на ищците, собственици на 1/2 ид.ч. от имота против ответниците – владелци по предварителен договор за периода 05.07.2002г. – 05.07.2007г. Между страните е сключен предварителен договор на 09.05.1997г. за продажба на къща № 4 с идентификатор 48489.9.79.14 в [населено място], за която е учредено право на строеж на ищеца А. А. и на трето лице по ½ ид.ч. Раздел V от предварителния договор е озаглавен “предаване на владението” и в него е уговорена степента на завършеност, в която следва да стане това. Безспорно е, че къщата е била построена към края на 1998г. и от тогава до предявяване на иска – 05.07.2007г. се владее от ответниците Л. и Б. Ж.. С решение по гр.д.№ 423/2004г. на РС-Монтана, влязло в сила на 01.05.2005г. е отхвърлен иска на Ж. за обявяване на предварителния договор за окончателен, поради това, че е сключен само от единия съсобственик, че другия съсобственик възразява и има права по чл. 33, ал.2 от ЗС. Насрещните искове на ответниците за увеличената стойност на извършените от тях подобрения в имота, или за стойността на разходите за тях е отхвърлен и в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците са владелци по предварителен договор и поради това не са добросъвестни, поради което не могат да се ползват от плодовете, т.е. дължат обезщетение за ползване за период пет години преди предявяване на иска, тъй като за предходния период претенцията е погасена по давност. Размера на присъдената сума е намалена на половина, тъй като ищците притежават само ½ ид.ч. от имота. Касационно обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК по въпроса: владелецът, чието владение е основано на предварителен договор дължи ли обезщетение на собственика за това, че го лишава от ползването на имота докато предварителния договор е в сила и има ли правата по чл. 71 от ЗС С Р № 1665/30.09.1967 по гр.д.№ 1187/1967г. І гр.о. е прието, че при развалянето на договора по взаимно съгласие “купувачът” по предварителния договор няма правата по чл. 70, ал.3 от ЗС. С Р № 319011.12.1978г. по гр.д.№ 2013/78г. на І гр.о. и Р № 882/08.07-2008г. по гр.д.№ 4074/2010г. на ІV гр.о. на ВКС, постановени по отменения ГПК е прието, че владелецът по предварителен договор няма правата на плодовете от имота ако договорът е развален предвид ретроактивното действие на развалянето. С Р № 2217/26.01.1964г. по гр.д.№ 1282:/64г., Р № 1441 от 29.06.1968г. по гр.д.№ 783/1968г. Р № 2164 от 26.09.1965г. по гр.д.№ 1470/1965г. Р № 2384 от 03.12.1969г. по гр.д.№ 1816/1969г., всички на І гр.о. на ВС е прието, че на основание чл. 70, ал.3 от ЗС владелеца, основал владението си на предварителен договор има право на плодовете докато владението му не е смутено с молба за връщане на имота. Настоящия състав възприема второто становище. Владението на задължилият се да купи по предварителен договор не е добросъвестно, но по отношение на правото да получи плодовете, и увеличената стойност в резултат на направените от него подобрения, той е приравнен на добросъвестен владелец, т.е. има тези права, предоставени му с изричната норма на чл. 70, ал.3 от ЗС. Предварителният договор, на основание на който е предадено владението, ако не е подписан от несобственик, или не е нищожен, е основание за това владение. То е установено със съгласието на собственика на вещта и докато трае, владелецът не дължи обезщетение на собственика. Не е налице предпоставката на чл. 59 от ЗЗД да липсва основание. Владението по определение не може да бъде възмездно за разлика от ползването. С развалянето на предварителния договор с едностранно изявление, или по взаимно съгласие на страните, или по право по чл. 89 от ЗЗД се прекратява облигационното правоотношение. Дължи се връщане на даденото предвид обратното действие на развалянето, но съгласието за предаване на владението, което е фактическо състояние, не може да отпадне с обратна сила. Идеята за обратното действие на развалянето, провъзгласена с правилото на чл. 88, ал.1 от ЗЗД цели да възстанови положението от преди сключване на договора, т.е. страните да си върнат даденото по договора. Получаването на плодовете и отношенията, свързани с извършване на подобрения в имота обаче не са част от съдържанието на предварителния договор. Затова законът урежда тези отношения с нормата на чл. 70, ал.3 от ЗС. Само при приложение на тази норма е възможно ликвидиране на отношенията, възникнали между страните по предварителния договор. С т.4 от ПП 6-74 се приема, че до разваляне на договора този който е в имота се е считал собственик и е ползвал и подобрявал имота със съзнанието, че е негова собственост поради което му е признато правото на добросъвестен владелец за този период, т.е. обратното действие на развалянето не отменя качеството му на добросъвестен владелец. Същото разбиране следва да се приложи и за владелеца по предварителен договор при уреждане на отношенията му с обещателя след разваляне на договора, включително и по право поради невъзможност да бъде изпълнен. Макар предварителния договор да има само облигационно действие, когато въз основа на него е предадено владението, законът приравнява този владелец на добросъвестен, защото има основание за ползването и за да не се получи неоснователно обогатяване. От момента на разваляне на предварителния договор, което не е по съдебен ред, отпада основанието за владение и “купувачът” по предварителния договор дължи връщане на имота. Това важи и за хипотезата когато с влязло в сила решение е отхвърлен иска за обявяване на предварителния договор за окончателен. С обратна сила не може да отпадне фактическото състояние владение и отношенията, възникнали във връзка с него и уредени с изричната норма на чл. 70, ал.3 от ЗС. Предвид даденото разрешение на поставения материално правен въпрос, касационната жалба е частично основателна. За периода до влизане в сила на решението, с което е отхвърлен иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД – 01.05.2005г. ответниците са ползвали процесния имот на основание предаденото владение по предварителния договор, като такива и на основание чл. 70, ал.3 във вр. с чл. 71 от ЗС могат да се ползват от гражданските плодове от имота и затова не дължат обезщетение. След отхвърляне на иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД изпълнението на договора е станало невъзможно и той се счита развален по право, съгласно чл. 89 от ЗЗД, поради което от 01.05.2005г. до предявяване на иска – 05.07.2007г. е отпаднало основанието за ползване на имота. За този период те не са приравнени на добросъвестни владелци и дължат обезщетение за ползването на имота на ищците съобразно притежаваната от тях част от имота – ½, ид.ч. Съобразно заключението на СТЕ за този период дължимото обезщетение, съобразено със средния пазарен наем и квотата на ищците е 2607 лв. В този размер следва да остане уважена претенцията по чл. 59 от ЗЗД. За разликата над този размер тя е неоснователна по изложените съображения. Въззивното решение, с което е присъдено обезщетение над този размер, т.е. за сумата 2893 лв., присъдена за периода 05.07.2002г. до .01.05.2005г. следва да се отмени, като вместо това за тази сума и период, иска да се отхвърли. Поради липса на покана за плащане на обезщетение, правилно не е присъдена мораторна лихва върху нея. Дължима е само законната лихва от предявяване на исковата молба, присъдена още с решението на първата инстанция. В частта за разноските, решението също следва да се коригира, като се намалят разноските, присъдени от въззивната инстанция до размер 278 лв., а съобразно частичната основателност на касационната жалба следва за тази инстанция на жалбоподателите да се присъдят деловодни разноски в размер на 852 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 788 от 25.10.2010г. по гр.д.№ 118/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение от 17.03.2008г., постановено по гр.д.№ 125/2007г. от Монтански окръжен съд в частта с която ответниците Л. С. Ж. и Б. Б. Ж. са осъдени да заплатят на А. И. А. и Й. П. А. обезщетение за лишаване от ползване за периода 05.07.2002г. до 01.05.2005г. в размер на 2893 лв. и разноски над сумата 278 лв. и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59 от ЗЗД, предявен от А. И. А. и Й. П. А. да бъдат осъдени ответниците Л. С. Ж. и Б. Б. Ж. да им заплатят обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от тях ½ ид.ч. от еднофамилна къща с идентификатор № 48489.9.79.14 по кадастралната карта на [населено място] за периода 05.07.2002г. до 01.05.2005г. в размер на 2893 лв ОСТАВЯ В СИЛА решение № 788 от 25.10.2010г. по гр.д.№ 118/2010г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 17.03.2008г., постановено по гр.д.№ 125/2007г. от Монтански окръжен съд в частта, с която ответниците Л. С. Ж. и Б. Б. Ж. са осъдени да заплатят на А. И. А. и Й. П. А., обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от тях ½ ид.ч. от еднофамилна къща с идентификатор № 48489.9.79.14 по кадастралната карта на [населено място] за периода от 01.05.2005г. до 05.07.2007г. в размер на 2607 лв. и разноски до размер 278 лв. ОСЪЖДА А. И. А. и Й. П. А. да заплатят на Л. С. Ж. и Б. Б. Ж. деловодни разноски за настоящата инстанция съобразно уважената част на касационната жалба в размер на 852 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ